Как добре, че имам теб, прошепна Александър, прегръщайки съпругата си.
Аз съм щастлива, че си до мен! отвърна Маргарита, целувайки го в бузата, преди да се втурне към кухнята, където от фурната се изпускаше ароматът на домашен пай.
Днес двойката Ставрови празнуваше сребърен юбилей. Решиха да го отбележат скромно, в тесен семеен кръг само те и децата им. Синът им, Димитър, ученика в десети клас, и дъщерята им, Стоянка.
Стоянка току-що бе завършила университет, получила работа и се бе настанила в квартира близо до офиса си. Въпреки че Маргарита я убеждаваше, че у дома има достатъчно място за всички, младата жена искаше да изкаже крачка сама.
Защо да се грижиш за нает апартамент? питаше Маргарита. Тук имаш собствена стая, живеем заедно, защо искаш да се отделиш? Щом се ожениш, ще се сбогуваш с нас.
Майко, обичам вас с татко, но искам да пробвам самостоятелност. И, моля те, не се обиждай, но ти готвиш толкова вкусно и правиш такива пайове, че се страхувам да не се превърна в слон. Ти си нежна, а аз, за съжаление, не съм приета в твоите кулинарни магии! Трябва да следя фигурата си, а това е почти невъзможно, докато живея с вас. Твоите лакомства са непреодолими.
Маргарита се усмихна, наблюдавайки дъщеря си. Стоянка беше почти противоположна на майка си. Маргарита беше къса, дребна, почти детска, със скромен външен вид, рядко ползваща грим, обичала да държи косата в опашка и да се облича просто. Стоянка, от друга страна, беше истинска красотка наследила е привлекателността на баща си.
Александър беше човек, който не можеше да се пропусне. Висок, със добър телосложение, с леко наддадено тяло след години работа в пекарната. В младостта си бил изключително красив, а в 48-те си години все още излъчваше чар.
Маргарита знаеше, че до него изглежда скромно, но беше свикнала с подшипващи шепи зад гърба си и не се притесняваше за нейния съпруг тя беше найкрасивата и желана жена на света.
***
Когато Маргарита се запозна със своя бъдещ съпруг, беше на двадесет години, той на двадесет и две. На едно есенно утро студентката Зорница тръгна към рождения ден на приятелката си Виолета. С подаръка в раница, тя реши да вземе и малка градинка от цветя.
В цветарския магазин в центъра на София, зад касата, стоеше само един младеж, разглеждайки букет. Продавачката, Ивана, му предлагаше различни комбинации, поглеждайки към него с интерес. Зорница също забеляза, че тя е очарована от младия мъж, който беше отличително красив.
С такъв външен вид само в кино могат да се появяват, мисли Зорница. Може би е актьор?
Тогава младежът се обърна към нея.
Момиче, кой букет ви харесва повече? Този с червени рози или този с пиони?
Зорница се зачуди, но отговори:
Бих избрала пиони, макар че повечето момичета предпочитат рози.
Каква е любимата ви цветя? попита продавачката.
На моята приятелка? повтарна младежът. Не купувам цветя за приятелка, просто не знам за кого са.
Как така? учудена Ивана се обърна към Зорница.
Приятелят ми отиде на рождения ден на роднината си и ме покани да отида с него, обясни младият човек, забелязвайки недоумението в очите на Ивана и Зорница. Не искам да се появя с празни ръце, затова реших да взема букет. И с толкова избор се изгубих.
Ако избереш рози, няма да грешиш каза Зорница. Всички обичат рози.
И вие обичате? попита младежът, усмихвайки се.
Зорница зачервя, спусна очи и промълви:
Най-много обичам дивите полски цветя, но и розите са чудесни. Вероятно всички ги обожават.
Какво интересно, каза младежът, и аз обичам дивите цветя. Майка ми, когато отива на село, винаги носи малък букет от ливадите. В полетата има скрити красоти, незабележими за пръв поглед, но ако се вгледаш, са невероятни.
Той реши да купи букет от рози, излезе от магазина с усмивка към Зорница.
Какъв красив младеж, нали? коментира продавачката. Усмивка, която струва цяла сцена!
Аз също мисля, че прилича на артист, отговори Зорница.
Тя си взе малък букет от хризантеми и тръгна към дома на Виолета.
Когато пристигна, видя вратата отворена и зад нея стоеше същият усмихнат красавец Сашо Петров. Оказа се, че той е дошъл с приятеля си Тодор, братовчед на именницата.
Сашо беше изненадан да види отново Зорница момичето, с което се съветваше в магазинa. През целия вечер той я поглеждаше и усмихваше. Зорница също се усмихваше, но по-засрамена. Те се спряха на ъгъла, започнаха разговор.
Какво обсъждаха точно, не можеше да си спомни Зорница години по-късно. Сашо задаваше въпроси, тя отговаряше, той разказваше нещо, тя слушаше Но тя се чудеше защо той седи до нея, защо се усмихва и ѝ обръща внимание. Забеляза през мрака вълшебен поглед от Виола, която явно се ядосваше.
Когато музиката вдигна темпото и гостите започнаха да танцуват, Виолета подика Сашо за танц. Той, с нотка вина, се обърна към Зорница, но след това отново се присъедини към именницата.
Когато вечерта приключи, Сашо предложи да я придойде до дома. На следващия ден, когато Зорница се върна в университета, виждаше Виолета, която я игнорираше, дори не й вдигна вежда.
След лекциите Зорница отиде отново при приятелката си и я попита защо е толкова студена.
Не разбираш ли? вмъщи очи Виолета. Артъм доведе Сашо за мен! Видях Сашо на снимки в профила му и ми се е харесал. Той дойде с него за рождения ми ден, а ти цялата вечер му флъртираш! И сега той те следва като твоя сянка. Какво, че се правиш на скромна?
Аз не флиртах с никого, заплака Зорница. Нямам умение да флиртам, в сърцето ми дори не се промъкна такава мисъл. Той сам ме придоби, без да го поискам.
Тогава не флираше изповика Виолета, отминавайки я.
Зорница се почувства безпомощна. Как ли можеше да е пречка за приятелка? Да е предателка? Не това не можеше да е истина. Тя, с найобикновения си вид, успя да привлече внимание на красивия Сашо? А Виолета красива, веселна, с множество ухапвания. Тя, Зорница, тихата, скромна.
Няма как Сашо, красив като него, да е за нея. Мислеше тя, но един ден Сашо я покани на реката Искар. Когато пристигна, той вече я чакаше с букет от диви полски цветя и усмивка, която разтопи сърцето й. Тогава тя разбра влюбена е.
Това беше началото на романса между Маргарита и Александър. Много хора предсказваха бърз разпад, не вярваха, че красив младеж може да се влюби в обикновена Зорница. Някои завиждаха и казваха, че връзката им е обречена, защото красивото момче навярно ще се озони към други. Но Сашо не гледаше никой, освен Зорница. С течение на времето тя повярва в неговите чувства и пренебрегна завистниците.
След една година от запознанството, Александър и Маргарита се ожениха. Всеки ден той й шепнеше, че е найкрасивата жена. Около десет години след сватбата, Маргарита реши да го попита защо я избра.
Как можеш да избираш някой като мен? Нямам нищо, което да привлича мъже, просто съм обикновена.
Александър се изненада от въпроса и отговори:
Не може да се обясни защо се влюбваш в някого, но ще се опитам. Влюбих се в твоите очи найкрасивите, пълни с доброта и искреност. Влюбих се в гласа ти, в аромата ти, в душата ти. За мен ти си найпрекрасната жена на света Недаремно обичаш полски цветя ти сама приличаш на тях. Твоята красота не викне, но я виждаш, ако погледнеш внимателно. Аз не бих заменил моята любима полска цветя за найлуксозна роза.
***
Семейната вечеря по случай двадесет и пет години съвместен живот бе в уютния апартамент в центъра на Пловдив. Децата изречоха много топли думи към родителите си найголемият им подарък за Маргарита и Александър. В средата на масата стоеше лек букет от полски цветя традиция, която Александър имаше да поднася на жена си за рождения й ден, който бе през юли, и за годишнината от сватбата.
Сашо, прошепна Зорница, докато се легна в леглото. Чувствам, че сме някакво нелепо семейство.
Защо? учуди се Александър.
През двадесет и пет години никога не сме се поскърбили. Това се случва ли?
Искате ли да се поскърбим? засмя се той. Добре, нека се поскърбим!
Той започна да галещо разчупва Маргарита.
Не, не искам, викна тя, смейки се и страхувайки се от лъсканото докосване.
Аз също не искам да се карат, каза Сашо и я целуна.
Поставете лайкове и коментари! зовеше екранът. Ако искате още истории, оставете вашето мнение. Това ни мотивира да пишем повече.
