Момиче, съгласна ли сте? прозвуча в телефона мъжествен, молил се глас.
Добре, нека опитаме, отговорих с малко снисхождение.
Бях на двадесет години, учех в Софийския университет и търсех подработка. Вестникът обяви: Сляп професор търси помощничка…. Съжалих за непознатия сляп човек и веднага му се обадих.
На следващия ден стоях пред вратата на неговата малка квартира в центъра на града. Неуверено натиснах камбанката. Отвори се вратата и пред мен се появи мъж със сънлив поглед.
Влез, момиче. Как се казваш? затвори се сляпият.
Гергана. А вие? се усмихнах леко, полузасрамена.
Димитър Стоянов.
Много ми е нужна помощта ти, Гергано. Какви ароматни парфюми носиш! Те ме опиянят. Преподавам история в университета и искам вечерите ти да ми четеш конспектите, а аз ще ги запомням. Уроците са три пъти седмично. Договори се? казваше той, като желаеше да ме нарече постоянно Гергано.
Къщата беше чиста, без излишни вещи, а Димитър изглеждаше на около четиридесет, подреден и неустоимо привлекателен.
Да започваме, Димитър, вдишах нетърпеливо, готова за работа.
Минаха септември, февруари, май. Настъпи студеният семестър и след него ваканцията. Професорът ме остави до следващото септември. Пъхнах се в черноморските вълни, в Слънчев бряг, и за седмица почти забравих за сляпия ми наставник. Запознах се с млад мъж, реших се да се оженя за него, а сватбата бе насрочена.
В края на август Димитър ми се обади:
Гергано, ела утре.
Не мога, се оженвам, радостно отговорих.
Оженеш се толкова бързо? Мисля, че се натискаш, прозвуча в гласа му леко разочарование. Моля те, ела! настояваше.
Добре, ще дойда, се съгласих нехотно.
Следващият ден, в падащото августовско слънце, Димитър ме посрещна в коридора.
Запознай се с ароматите ти, Гергано. Влез, ме покани.
Знаеш ли, мойто бъдещо мъжко сърце също обича тези парфюми, казах глупаво.
Гергано, да продължим още една учебна година? Без теб не мога, молеше ме с жалост.
Тогава започваме, отговорих деловито.
Колкото повече се срещах с него, толкова помалко желанието ми за сватбата растеше. Върнах се в общината, оттеглих молбата за брака, а женихът получи отказ. Сняха ме, че невестата не е съпруга, може и да се разнесе отново
С Димитър преминахме на ти. Когато му четех конспектите, той ме държеше нежно за ръка, затваряше невидими очи и вдишваше ароматите на парфюмите ми. Беше уютно и спокойно.
Един ден влязох от студения вятър, замръзнала, и поисках горещ чай. Димитър ме усади в любимото си кресло, обгърна краката ми с одеяло.
Седни, Гергано, сега ще тръгна към кухнята, върна се с поднос. Постави внимателно на масичката резенчета портокал и чаша бренди.
Пий, ще се стоплиш, каза.
Бавно изпих брендито, гледайки Димитър. Исках да го прегърна, да го галя, да му се жаля. След като чашата се изпразни, той се приближи, целуна ме страстно, прегърна ме.
Остани при мен, ще ти подаря целия свят. Не се смей.
Не се смея, Димитре, прошепнах. Ти си толкова нежен! Главата ми се върти, но е топло и спокойно с теб.
Той шепнеше:
Сляпият всичко чува, глухият всичко вижда.
На следващата сутрин влезе майка му, както обикновено сутрините, носеше храна и почистваше. Не се изненада, че ме видя в
