Ще живея при теб, а апартамента си ще отпадам настоя Мира
Аз ще остана при теб няколко месеца, така и на мен, и на теб ще е полесно. Ще отпадам апартамента, докато получа първото надбавка към заплатата.
В живота си Мира никога не би повярвала, че има толкова нахални хора!
Мира и Райна бяха живото доказателство, че поговорката кажи ми кой е приятелят ти и ще кажа кой си не винаги е верна.
Те бяха типичен пример за противоположностите се привличат трудно се срещат хора, различни не само по външност, а и по характер.
Докато момичетата растяха, родителите и околните се чудеха: Как успяват да намерят теми за разговор и да не им е скучно заедно?
Райна весела модничка, обичала да мига очи към момчетата още от детската градина.
Мира типичната зубрила, която от природа е срамежлива и предпочиташе жестовете пред думите.
Как успяха не само да се познаят, а и да започнат да говорят загадка за цялото поколение.
Имаха си плюсове. Благодарение на Мирена помощ, Райна се мръднаше да преминава от клас в клас.
Тяхната дружба беше такава, че я канеха в общи компании, надявайки се, че ще се върне нещо и за тях.
След деветия клас Райна напусна училището и се записва в професионален колеж за штукатурмаляр.
Но всъщност не беше за обучение след единадесети клас Мира получи покана от приятелката си за сватба.
Найголемият университет за една жена е да се омъжи успешно, хихикаше Райна, разказвайки как се запозна с Асен.
Мира не завиждаше. Напротив, радваше се за подругата. Ако някой постигне целта си, защо да не се радваш?
Тя сама не се интересуваше от момчета. Искаше да се довери на себе си, а не на мъж, който може да изчезне утре.
Докато Райна се запознаваше с семейния живот, Мира се гмурка в науката в Института по хотелскоресторантски бизнес.
Деца не й бяха в план, брака също, затова вложи всичките си усилия в учене и после в работа.
Към тридесет години Мира изгради солидна кариера, ставйа дясната ръка на управителя на найголемия Звезден хотел в София.
Райна изглеждаше като завършена съпруга и майка.
Но един дождовит есенен вечер се обърна всичко.
Смразяващо влажно, тъмно не е добра идея да прескачаш улицата извън пешеходна пътека, особено облечена от глава до крака в черно.
Шофьорът се опита да спре, но беше късно Лъчезар загина в реанимацията след 24 часа, оставяйки Райна вдовица и малката Вица сирак.
От този момент започна черната поредица в живота на Райна.
Семейните и приятелските подкрепи помогнаха в началото, но след година утехата изсмени се с въпросите Кога ще тръгнеш на работа?.
Тези въпроси найчесто идваха от родителите. Споровете ставаха почести, а едно лятно утро, със сълзи в очите, Райна отиде в къщата на Мира.
Седейки в кухната при чаша топъл чай, тя разказа как родителите й, уморени от ситуацията, я изкъсо уволниха от дома им, където бяха чести гости.
Те казаха, че могат да поемат бабичка, но не желаят да носят над 30годишна дъщеря на рамо, пробормоти тя.
Намери работа, викаше Мира, иначе ще ми останеш в къщата.
Райна се оплака, че интервютата са или с робски условия, или с охлювовиден поглед, който казва не заслужаваш добрата заплата.
Какво да очаквам? Нямаш образование, няма ти опит, а детето ти е на осем години това е проблем за всеки работодател, отговори Мира.
Да, разбира се, аз съм като стената с мен можеш да правиш каквото искаш, подмръка Райна. Само дайте ми нормална работа, а не
Тогава Мира разбра, че ако говори така, дългогодишната им приятелска връзка ще се разпадне.
Тя реши да предложи: Можеш да дойдеш при нас като сервитьорка, да работиш две години, а после може би ще станеш мениджър.
О-фици-ант-ка? напипа Райна, разбирайки, че й се предлага да донесе подноси като малка коза.
Аз съм била сервитьорка преди, изрече Мира сухо. И в нашите редици има нормални хора, само внимателно с езика.
Райна се изправи, промъкна се към приемната и драматично подути в дълбока дъх, докато се обличаше.
Тогава Мира се сети, че в детството им, когато нещата не й вървяха, тя веднага изписваше аз съм обидена и си отивам, а после, като истински приятел, се връщаше да се извинява.
Този път обаче, Райна я удари директно, и Мира не се впусна в извинения.
Райна позвъни първа, но разговорът не започна с извинения.
Тя само попита дали предложението за работа е все още в сила.
Мира, задържайки се от язвителна реплика, се усмихна и каза, че да предложението стои.
Обучението ще отнеме максимум три дни, после може да започне работа. Първите седмици няма да има сложни поръчки, но парите ще стигнат, за да се стигне до края на месеца.
Вероятно и родителите, видяйки, че дъщеря предприема конкретни стъпки, ще сменят гнева с милост и ще помогнат, дори и с няколко лева.
Ще научиш менюто, ще се запознаеш с екипа, а може би след няколко години ще станеш мениджър, подигра Мира.
Тогава аз искам да стана мениджър, а ти ми дадеш найлошата позиция, за да не се чувствам предадена, възкликна Райна.
Не мога да направя мениджър човек, който никога не е работил в нашата сфера, без образование
И какво? Аз съм твоя приятелка, можеш ли да ми осигуриш топло кътче?
Тогава тя добави: Още ми е трудно да стигам до работа. Ще живея при теб няколко месеца така и за двамата ще е полесно. Ще отдадам апартамента си, за да имам малко допълнителен доход.
Мира не можеше да повярва, че съществуват такива наглости! Дори сега чакаше, че Райна ще вдигне глас: Шега, първи април!, въпреки че навън беше ноември.
Но Райна беше изцяло сериозна смяташе, че Мира буквално ДОЛЖИ да я осигури работа, която й харесва.
Така че розовите очила се разпаднаха, а преди нея стоеше задача да се справи без стабилна заплата и без приятелка, която вече не можеше да изтърпи.
В очите й се натрупаха безброй издатели, които я оставиха в труден момент.
Само че в този труден момент, тази трудна минута всъщност не беше минута, а целият ден.
