Животът е такъв
Йордан, смъркайки, влачеше на големи шейни сух бор, паднал в самия край на селото. Взе го тъкмо когато се смрачи, както му посъветва чичо Стоян, местният горач.
Момчето се напрягаше, дървото беше тежко.
Йордан, Йордане извика някой. Ето я, остраоката Ралица, негова съученичка.
Какво искаш?
Да ти помогна.
Откъде има сили едно момиче? Но все пак беше по-лесно. Впрегнаха се заедно в шейните и влачеха.
А с децата кой е, Йордан?
Баба, кой друг? Майка ми на работа.
Ааа Аз дойдох да ти помогна с уроците. Видях, че е тъмно у вас и вратата е заключена.
Радко ми каза през вратата, че си тръгнал към гората, а на тях им заповядал да седят мирно.
Е, трябваше да ги заключа
Бяга ли?
Бяга Всичко в Русия ще му се прости. Отива у дома, при майка си.
Ох, горкичката Сама страда и вас мъчи.
Е, да
Децата довлякоха дървото до къщата на Йордан.
Благодаря, Рали.
Няма защо. Дай ножовката, ще прережем бързо.
Аз ще се справя, ти вече помогна.
Да, да Или ще драскаш с ножовката цял ден, или заедно ще свършим за миг.
Заловиха се за работа и скоро на земята лежаха равни, сухи парчета.
Прозорецът се изпълни с личицата на шестгодишния Радко и двугодишната Милка.
Йордан грабна брадвата и с ловко движение я заби в парчето, което се напука. Удари още веднъж, и още Чурката се цепна на две.
Ралица събираше стърготини, докато Йордан цепи дърва.
След като натрупаха купчина, внесоха ги в къщата. Момчето запали бързо печката, огнени бликчета запяха по тавана.
Затопли се.
Нека ви сготвя леща, леля Лиля ще дойде от работа, няма да й се налага да готви.
Не, не Йордан се изчерви, баба ще свари.
О, не, Йордане! възкликна Радко. Нека Ралица сготви, а? Помниш ли супата, която направи миналия път? Затъпка зеле, грах, а от майка й взе магданоз семената, които баба заварява, когато Милка се разболее и се подмокри. Всичко го хвърли в супата, беше неядливо.
Ще сготвя, Радке, ала ела да помагаш.
А ти чия си? слязяща от печката старица, в валени обувки, яке и забуленик.
Бабо, събличай се, вече е топло.
Студено е, Димчо.
Какъв Димчо, бабо? Аз съм Йордан, внукът ти.
Така ли? А къде е Димчо?
Там Отиде Скоро ще дойде.
Тя за кого пита? Чичо Димчо?
Ами не разбира вече. Откакто той си замина, стана още по-зле.
Защо не я взе? Майка си все пак
Йордан сви рамене. Не обичаше да говори по тази тема.
Димчо бащата на Йордан и малките. Мъжът на майка му. Отиде при любовницата си, не само ги остави с бабата, но направи и подлост закла прасетата, взе месото за себе си, отведе и кравата, единствената препитателка, и теличката Росица.
Майка му го молеше: «Поне теличката остави, за кравата ще я пускам». Остави само веригата от оградата беше я заключил, за да не избяга Росица. Но тя се скита из гората, мислят хората. Някои казват, че я видели край потока, тъмнокафява с бяла звезда на челото. Ралица погледна Йордан, не каза нищо, само притисна ръката му за миг. Навън заваля пръв сняг. В къщата тихо пращеше печката, децата гледаха пламъците, а бабата шепнеше името на Димчо, сякаш той все още можеше да се върне.
