Аха, ама наистина си измислила, мамо, да хванеш гостите с български борщ, подмрачно се задъха съпругът, клатейки носа си над кухненската уханка.
От стените се вдигаше аромат на задушени домати и изминала година от киселото зеле, като че ли те се клатят в някакви бързи закуски и ресторанти в София Ама, можеше да ги изненадаш с нещо по-интересно, а не с стария борщ. Фу!
Ще им направя кюфтета, салата със сос майонеза и палачинки, разтревожено извика Калояна, и още нарязки а по-добре да ме оставиш сам, старче, без теб ще се справя. Обади се оттам, докато не получиш лъжица по челото. А, почакай! Остани, изключи тенджерата след пет минути, аз ще се оправя, изрещя тя внезапно, разкъсвайки предник.
Къде отиваме?
Съпругът се изгледа объркан, поправяйки си тесните панталони, и изпъна очи към котлона.
Чакам ги, казаха че ще са тук след десет минути. Ще си купя и хляб, някой си е гладен.
Тя се наведеше пред огледалото, поправяйки изкъсаната си прическа. Късо, връхчато коса типичен за жена на тази възраст, но Калояна я мразеше. Веднъж била пъстра красавица, но сега се чувстваше като изсъхнало цвете.
Малките ще се оправят сами, изненада се Георги.
Ой, Пете, спри да се мъниш, ще се справя без теб. Не забравяй тенджерата и се облечи, ами в едни панталони не се ходи.
Защо си толкова ядосана днес? започна той с обиди.
Не знам! му отрече Калояна, ох, мъжете никога не разбират.
Тя тръгна, като се клати с бедрата, към асансьора.
Какво да правим с онези момичета, които винаги носят нови приятели? Вегетарианци, диетичари, обичат солено, мазнина, няма им ножове за обяд. мислеше си тя.
Реши да не се опитва да ги впечатлява, а само да ги нахрани, за да не останат гладни.
Улицата я посрещна с пролетна свежест, а Калояна, вдишвайки чист въздух, почти не усети сребърната кола, която премина.
Синът й, Петко, вече беше тридесет и седем, без титла и без работа, занимаваше се с интернет и програми. Той мечтаеше за нормално семейство и внуци.
Мамо, какво правиш тук? Щяхме да изкачим стълбите сами, прегърна Петко майка си, Ето, запознай се, това е Райна.
Здравейте! учтиво кимна момичето.
О! избухна Калояна, з-здравейте
Най-после някой изглежда нормален, без чудовища, мислеше тя, усмихвайки се на новата невестка.
Хайде, мамо, там в багажника е пакет с напитки и кутия с подарък от Райна.
Какво?? изненада се Калояна, а Райна блесна с усмивка.
Тя се занимава с екология и донесе подарък, който ще ни дойде по късмета.
Калояна вдигна пакета като робот, а синът върна кутията, тежка като камък.
Мамо, дай пакета, а аз ще нося кутията Райна не понася тежко, подкани Петко, докато извади тежката кутия.
Тя взе пакета студено, без да усети, че сърцето ѝ се топи.
След обичайните поздрави се настаниха към масата. Райна не се уплаши от борша, взела лъжица и започна да яде.
Работата ти ли е официална? попита Калояна.
Да, имам договор.
Виж, Петко, ти без договор, книжка за труд от десет години, как ще се справиш, ако се разболееш? Пенсията е далеч.
Мамо, не мисля да стигна до пенсията, не се тревожи.
Калояна, без да забележи, продължи:
Пипни се, не ми пречи да храним. Папа, донеси ми блинче и сирене.
Докато Пете се опитваше да вдигне тост, бащата му го прекъсваше с молитва за здраве.
Какъв вкусен борщ, Калояна Сергеевна, моли се за още супа, встъпи Райна, нека помогна да изчистя масата.
Жените започнаха да събират чиниите, а Райна, видяйки разхвърляния подред, вика:
Това е вашият подарък! Забравих!
Тя разопакова кутията и разпръсна екологични почистващи препарати:
Това са био продукти за кухнята, направени от плодове и зеленчуци, напълно разтворими във вода.
Ще пробваме ли ги сега? предложи тя, блестяща от удоволствие.
Калояна се отдръпна от плота:
О, не, дето, не мийте печката, не я миех три дни, срам ме е.
Няма проблем, живях в село, виждал съм всякакви печки, се засмя Райна, пипнете я, а аз ще я полира след това.
Райна ловко миеше съдовете, а Калояна роняваше трохи от хляб, задавайки въпроси за училище, родители, как се запознала с Петко.
Информацията беше прилична и я задоволяваше. След това Райна се захвана с печката, мие я без усилие, а мръсотията изчезна.
Благодаря за подаръка, Райно, признала се Калояна, очаквайки подвох.
Подвохи винаги се появяват. Петко звъна със стъклена чаша в хола и обяви:
Мамо, татко решихме с Райна да се оженим.
О, Боже!
И това не е всичко продължи той, докато целуваше Райна, която се зачервя, ще имаме дете, очаквайте внук през зимата.
Ей такава радост! извика Калояна, разпервайки ръце, Бог да чуе молитвите ми!
Пой, Райно, милото ни слънце, прегръщам те, каза тя, докато задържа Петко, който се мърдаше безпокойно. Бъди внимателна, знам как се грижи с бременни!
Калояна Сергеевна, шепна Райна, облечена в сълзи, сподели ли рецептите си? Не знам да готвя като теб, особено борщ.
О, Райно! избухна Калояна, лудо от щастие, това е моята мечта да предам кулинарните тайни на невестката и обичта за внука!
Това беше скромната ми мечта, сега сбъдната благодарение на теб
