Винаги ще бъдем заедно
Мария и съпругът ѝ Михаил се прибраха от помени тъжни и уморени. Погребаха майка му Анна, свекървата на Мария.
Сега майка си почина далеч, погребахме я до баща ѝ, каза Михаил. Докато лежеше, само за това говореше и молеше.
Да. Макар че знаеше, че няма да я погребеш другаде, но пак мислише само за това, отговори Мария. Изстрада се майка, лоша болест, коварна и тежка.
Цяла вечер съпругът и съпругата седяха мълчаливи, всеки потънал в свои спомени. Мария си спомняше живота си, особено преди женитбата. Нищо добро нямаше в него. Родителите ѝ загинаха още рано, когато останаха в къщата на баба ѝ след погребението на дядо ѝ. През нощта къщата изгоря, и никой не успя да се спаси.
Мария беше останала вкъщи с по-големия си брат Кольо, а на сутринта научиха ужасната новина. Селяните помогнаха да погребат роднините. Децата изведнъж останаха сираци. Хората шепнеха:
Дядо Георги си заведе жената, родителите на Мария и Кольо.
Кольо беше почти възрастен, седемнадесетгодишен, Мария тринадесет. Така останаха сами в къщата. Братът работеше в кооперацията, Мария учеше. Всеки има своята съдба, а на някои е особено тежка. Тя че не можеше да повярва, че именно с нея се случи всичко това.
Селото, където живееха Николай и Мария, беше малко само четиридесет и две къщи. И училището беше малко, само до четвърти клас. От пети клас ходеха в съседното село на три километра. През зимата, ако минеш през замръзналата река, беше по-близо. Преди дядо Никола ги закарваше в понеделник сутринта с кон и кару, а в събота ги връщаше. Децата живееха в интерната цяла седмица.
Но не всеки искаше да остава в интерната, особено по-големите. Те си бяха уговорили водач беше Мишо, синът на председателя.
Днес който ще върви към нас, да се събере в двора на пейката след училище. Ще вървим пеша.
И така правеха. Три километра не са далеч, сам през гората беше страшно, но на тълпа не. Момчетата вече се интересуваха от момичетата, пишеха им бележки и ги канеха на разходка, а през уикендите се събираха в читалище на танци.
След уикенда всички знаеха кой кого е придружавал, кой на кого харесва. В селото беше весело, и всеки, който излизаше от вкъщи, отиваше в читалището. Филми рядко донасяха, но когато дойдеше, и възрастните ходеха да гледат.
Мария също учеше в това училище. Когато порасна, всички в селото не можеха да не я поглеждат. Красива и нежна, като ангел. Вниманието към нея не идваше само от връстниците, но и от по-големи момчета. Ако погледнеше някого, момчето губеше покой, а ако прозвучеше гласът ѝ, той звънеше в ушите. Един ден Мишо я покани на разходка до реката. Тя се съгласи, без да знае, че този избор ще промени живота ѝ завинаги. Години по-късно, когато седеше до огъня в къщата, която споделяше с Михаил, вятъкът отново шумолеше в клоните, сякаш повтаряше онези думи, които си бяха шепнали като деца: Винаги ще бъдем заедно. И тя затвори очи, усещайки топлината на ръката му в своята, сякаш времето никога не бе минавало.
