ДА КАК ТЯ Е ЯВИЛА В МОЯТА КЪЩА И ИЗПЛАШИ ДЕЦАТА МИ? ВИКНАХ Й МАХАЙ СЕ ОТТУК!
Майка ми имаше само едно око. Мразех я. Заради нея ме беше срам. За да изхранва семейството, тя работеше като готвачка в училище. Един ден, докато бях в началното, тя дойде да ме види. Светът ми се завъртя. Как може да го направи? Беше ми толкова неудобно, че се престорих, че не я виждам. Гледах я с омраза и избягах. На другия ден един съученик ми каза: Ей, ти знаеш ли, че майка ти е с едно око? Исках да се проваля. Исках тя да изчезне. Затова, когато я срещнах, ѝ казах: Защо просто не умреш, вместо да ме правиш на смях?
Тя не отвърна. Дори не се замислих какво говоря бях толкова ядосан. Не ме интересуваха й чувствата. Не исках я вкъщи. Започнах да работя усилено и заминах да уча в Германия. После се ожених. Купих си къща. Имах свои деца и бях щастлив. Един ден майка ми се появи на прага. От години не се бяхме виждали, а тя дори не познаваше внуците си. Когато влезе, децата ми се изсмяхa. Да как може да дойде така изведнъж и да ги изплаши? Виках й: МАХАЙ СЕ ОТТУК! Тя само тихо продума: Извинявай. Със сигурност съм сбъркала адреса и изчезна.
Един ден получих писмо от старото училище за събрание на випуска. Казах на жена си, че отивам на работа. След срещата от любопитство отидох в стария ни дом. Съседите ми казаха, че майка ми е починала. Не почувствах нищо. Дадоха ми писмо, което тя бе оставила за мен.
Скъпи мой синче, винаги съм мислела за теб. Съжалявам, че дойдох в Германия и изплаших децата ти. Колко се зарадвах, когато разбрах, че ще дойдеш на събранието! Но не знаех дали ще мога да стана от леглото, за да те видя. Съжалявам, че те беше срам заради мен. Знаеш ли, когато беше малък, имаше злополука и загуби едното си око. Като майка не можех да търпя да израстеш така. Затова ти дах своето. Сега съм толкова горда, че с мое око ти виждаш света. С цялата си любов, майка ти. Стоях на прага на стария дом, с писмото в треперещите си ръце, и не можех да повярвам на думите. Отидох до огледалото в коридора, погледнах в очите си и за пръв път видях онова, което цял живот бях отричал. И едва тогава заплаках тихо, с цялата болка на един син, който разбра любовта твърде късно.
