Отдавна цялото село знаеше, че Станислав ще дойде. Момичетата се готвеха, нови прически си правеха, очакваха го като принц. А Иванка сираче, ни род, ни помощ, та не ѝ пукаше за женските хитрости. Беше каквато си е. Тъкмо такава я хареса той от пръв поглед, веднага се заплени.
Завидяха ѝ в селото такъв момък си намери! Като пристигна за пръв път, всички момичета ахнаха по него. Висок, снажен, с хубаво лице. И от града, при това образован, бил в чужбина на учение. Родителите му влиятелни, с пари.
Дядо му бай Стоян, някога беше кмет. Отгледал всички деца хора да станат. Сега чака само внуци и се хвали с успехите на старини.
Минаха дните, но за Станислав всички бяха нащрек. Момичетата се кипреха, речи не можеше да чуеш от смях и суета. А Иванка стоеше настрана. Каквото имаше да показва, беше в сърцето ѝ, просто и скромно. И точно това го плени.
Опитваха се момите всякак да привличат вниманието му с усмивки, закачки, премени. Но той все към Иванка бе. Като свърши отпуската, я взе със себе си. Бай Стоян я придружи, даде ѝ бащина дума: Тежък ѝ е бил животът, не я обиждай, чедо. Станислав обеща.
В града все друг свят. Велика суетня, никой не се спира. Иванка се надяваше Станислав да си остане грижовен и внимателен. Докато подготвяха сватбата, сякаш беше така общи грижи, нежност между тях. След медения месец нещо се промени. Ах, как се засрами той от скромната ѝ същност. Свекървата, леля Мария, злобно и дребнаво я кореше, с всяка дума даваше да се разбере Иванка не е достойна за сина ѝ.
Супата не била достатъчно гъста, ризите не били изпрани като хората, пода не чистела като жените от тяхното семейство. Мъката ѝ нямаше край под един покрив, а няма къде да се скрие. На работа така и не можа да започне Станислав не позволи:
Колко да изкараш с твоята диплома? Стой си вкъщи.
И тя се примири. Когато забременя, Станислав беше на седмото небе. Всичко сякаш си дойде на мястото. Свекървата престана да я хока, на сина се караше, ако не е внимателен. И тогава дойде бедата Иванка загуби детето. Стана още по-тежко.
За нищо не ставаш ни ум, ни здраве, само хубост, ама каква полза въздъхваше леля Мария. А Станислав се усмихваше непохватно, все едно не я за него говорят.
Втората бременност вече не му донесе радост. Не беше като преди нямаше я нежността, ни очакването. Нервен ставаше, че фигурата ѝ не е като преди. Свекървата му се караше да уважава жена си, че дете трябва с любов да се гледа.
Но всичко бе охладняло. Иванка усещаше как мъжът ѝ се отдалечава. Нощем спяха поотделно, все навън, закъсняваше. Когато се прибираше вкъщи, тя вече спеше.
Иванка плачеше всяка нощ, сама против съдбата ни майка, ни баща, как такова ще иска за дъщеря си? Опитваше се да запази семейството, не показваше обидата си.
Нямаше кой да я заведе в болницата, Станислав се беше изгубил из града от седмица. Извика сама бърза помощ. Родила беше, а не знаеше на кого да се обади, къде да се върне. Пред входа я чакаше кола с балони. Зарадва се Иванка, притича но Станислав го няма. Стояха свекървата и бай Стоян пременени с цветя.
Благодаря ти, внучко, като твоята дъщеря друга няма изпъчи се бай Стоян. А леля Мария сдържана, но не сваляше очи от малката. Все се въртеше около нея.
Вкъщи масата сложена, свекървата беше изпекла любимия сладкиш на Иванка.
Не вярвах, че моят Станислав ще се окаже такъв нехранимайко не се сдържа леля Мария. Захласна се, остави момиче с дете. Но нищо ние ще се оправим. С него без нас да видим ще издържи ли. Ние няма да ви дадем на тежко. Ще го отпиша от апартамента, че много му е станало тясно тук още някоя жена може да доведе.
Как ще я кръстим? попита бай Стоян. Да бъде ли Маргарита, като майка ти?
Иванка заплака. Отдавна не си бе позволявала това. Леля Мария я погали по главата:
Спокойно, ще бъдеш щастлива, виж как ти отива майчинството. А той не е разбрал какво е изпуснал.
Ще се върна на село, там ще ни е по-добре.
Така е най-добре каза и дядо Стоян. Ще отгледаме внучката заедно.
***
Две години по-късно, вече станали на село, при Иванка дойде предложение от Петър, обикновен селски момък, когото познаваше от дете. Преди да срещне Станислав, едва ли би го погледнала. Но се бяха променили нещата вече знаеше, че иска до себе си грижовен и обичлив човек, който няма да я унижи.
Приеми, къде друг такъв ще намериш, убеждаваше дядо Стоян, момъкът е добър, знаеш го от дете. Ами ако Станислав се върне?
Иванка не позволи и дума да се каже.
Няма да се върне. И не го обичам вече.
Така е най-добре зарадва се дядото. Ще приготвяме сватба.
***
На сватбата се появи и леля Мария.
Как си към Иванка, започна тя строго към Петър. Днес пеш от работа се е прибрала, а у дома хаос. Маргарита с неизгладени чорапогащи.
Коя сте, тросна се младоженецът.
Свекърва ѝ.
Бивша, поправи го Петър.
Недейте се карат засмя се Иванка, свекърва на човек си остава, не е важно чия.
Малко се вълнувам извиняваше се леля Мария. Страх ме е, че няма да ме пускате да виждам внучката.
Елате, когато искате, увери я Петър, но ние ще си градим семейството сами.
Иванка с гордост погледна Петър: Този никога няма да позволи да ме засегнат, помисли и се усмихна.
