Само чрез ДНК тест! Чуждо не щем ни ни трябва! – отсече свекървата – Само сто хиляди? – изсмя се Лизавета. – Евтино си оценяваш свободата на синчето си! Или пък ще се намерят и двеста хиляди? – Ако трябва, ще се намерят, – промърмори Мария. – Значи се съгласяваш? Ако всичко е въпрос само на цена… – Марийке, ти дълго ли размишлява, преди да ми го предложиш това? – поинтересува се Лизавета. – Пари ще обсъждаме после! Кажи ми като жена! – Я по-добре да не държим проповеди, – нацупи се Мария, – няма безгрешни! А ти, като многодетна майка, трябва да разбираш, че за детето си… – Значи направо реши да ме купиш? – изпита я Лизавета. – Или моята Даша? Ние, понеже не си живеем добре, пусни ни някой лев и всичко ще е наред… А пък твоят Иван първо лъгал Даша, напълнил ѝ корема и сега… Да не знам как да го нарека. Или в храстите, или при мама под полата! Да му приберат белите след изкуството му! – Лизавета, я да караме направо, – каза Мария. – Иван ми е само на осемнайсет! Коя семейство и дете на тази възраст? Трябва да учи! Трябва да работи! Ще го върже семейство с дете – къде ще ходи после? – Твоят Иван май не го е мислил това, когато се натискаше на Даша? – изсмя се Лизавета. – Нека сега свиква на отговорния, възрастен живот! Създал дете, да бъде мъж! Ако не – има и други варианти! Съд, издръжки… Мария остана с отворена уста. – Погълни мухата! – изсумтя Лизавета. – И да знаеш, че въпреки дето се трепя от сутрин до вечер, нищо ми не убягва! – Не съм дошла да се карам, а да уредим нещата спокойно! – въздъхна Мария, овладявайки се. – Даже и да обезщетя за безпокойството! – За какво ще плащаш? – пита Лизавета. – Че твоят Иван наду корема на Даша? Или че втори месец я избягва? Че ще я пратиш на аборт? Или първа вноска за издръжка, когато Даша роди? Мария се запъна. Последното й беше най-неприемливо. Че май всеки момент можеха да заловят нейното момче и да го държат отговорен! – Недей ме бъркаш! – разлюти се Мария. – Давам ти реални пари, веднъж завинаги да уредим въпроса! Как ще го направиш, не ме интересува! Искате – аборт, искате – раждайте, искате – в дом го давайте! Само Иван да не е замесен никога! Ако парите са малко, не ми изнасяй морали, казвай колко искаш! Ако трябва, заем ще тегля от мъжа си! – Мари, не си ли знаеш пътя! – отсече Лизавета. – Като почтена жена, не ми се ще да казвам къде… А ти с такива предложения за чест и срам не си чувала! Така че сама си знаеш къде да вървиш и колко да заровиш парите! – Лизавета, хайде да го уредим по мирно – изсъска Мария. – С мир си върви! – отговори Лизавета. – Или ще пусна кучето! Не стана ясно опази ли Мария синчето, но докато Лизавета е ядосана, дъщеря си при Иван няма да пусне. Значи той ще си доучи на спокойствие. Ако Лизавета си промени мнението – Ивана вече и следа няма да има. Ще го пратят в града на институт. А градът – голям, скриеш се и години не те намират! Мария едва се сдържа да не хване Лизавета за плитките: – Голяма горделивка! Пари не ще! По човешки съм дошла! А тя, куче щяла да пуска! На едно поле няма да седнеш с такива! Но Мария не знаеше, че историята тепърва започваше. А то тръгна по-рано… Родители рядко разбират за проблемите на децата си навреме. Обикновено научават, когато вече е късно, а понякога дори твърде късно нещо да се нагласи. Когато на Мария й каза една комшийка, че Иван е направил Даша бременна, сърцето още малко и спря. – Моят Иван да се хване с Даша? Тя… – Мария се спря да не изрече нещо остро, – тя от многодетно семейство! Нищо добро не я чака! Иван не би я и погледнал! – Каквото чух, това казвам, – отсече комшийката. – Не ми вярваш – питай другите в селото! Всички знаят! Само ти не… Докато комшийката се хилеше, Мария избяга вкъщи. Мъжът и синът от сутринта бяха в гората, чак привечер щяха да се върнат. Трябваше да се занимава вкъщи, ама всичко й падаше от ръцете. Новината не й излизаше от ума. – Защо? За какво? На кого ни са притрябвали? Поизмъчи се до вечерта, Мария щеше да се побърка. Щом се прибра синът, настана допрос: – Къде се влачиш? Млади момичета няма ли в селото? Иван трябваше да се признае. Искал да изкара ваканцията и да се измъкне в съседното село, дето е в техникума. Там никой нямаше да го докопа! Но от майчиното негодувание не се измъкна. Иван се разплака, съгласявайки се със съдбата си, опитвайки се да предизвика съжаление. Нито красавец, нито умен, нито с фигура – с жените успехът му не беше голям. А възрастта и хормоните… И другите го дразнеха – ще си останеш ерген завинаги. – А Даша се съгласи! – Тя на всеки с гащи ще се съгласи! – изригна Мария. – Деветнайсет години, а ергените я подминават като прокажена! Кой глупак ще се закачи с такава рода? Голямо семейство, баща болен! Вземеш ли Даша, цял живот ще храниш цялата шайка! – Мамо, тя е добра! Миловидна и топла е! – подсмърчайки рече Иван. – Че е грозна не те притесни? – изкрещя Мария. – Как можа изобщо… Иван почервеня и наведе глава. – Господи, що за нещастие! – Мария се хвана за сърцето. – Всичко само няколко пъти е било, – прошепна Иван. – Не трябва дори толкова! – ядоса се Мария. – Сега ще си видим резултата! А ти догодина ще кандидатстваш! Как ще го направиш с дете? Ще се лепнат ти за издръжка! – Може изобщо да не е от мен? – слабо попита Иван. – Дано те е излъгала! – с въздишка каза Мария, отваряйки касичката със спестяванията. – Гриша! Това бе за бащата на Иван, а самият Иван избяга в друга стая. – Гриша, тука не е много! – кресна Мария. – На влога е, – спокойно отвърна Гриша. – След седмица ще е налично. Забрави ли? – Да, всичко може да се забрави! – отпусна се в креслото Мария, държейки касичката. – Чу какво направи Иване? – Порасна момчето! – усмихна се Гриша. – За сватба ли да събираме? – Луд ли си? Каква сватба? С кого? – Мария се задави от възмущение. – Никога! Ще се откупим, я! – Откъде да знам! – сви рамене Гриша. – Лизавета и на стотинка ще се зарадва сега! – Не, няма да минем със стотинка! – поклати глава Мария. Брои наличните, пресметна и влога. – Двеста хиляди има! – каза тя. – Предложа първо сто. Ако се пазари, ще дам двеста! Ако трябва, след седмица ще има и петстотин. Мария си кимна, доволна от сметката. – С теб ли да тръгна? – попита Гриша. – Ако беше следил за сина, нямаше да плащаме! – скапа го Мария. – Сама ще се оправя! *** Ясен отговор от Лизавета не дойде, пък Даша и да питаш – тя нищо не решава. Иван си изкара ваканцията и замина за града да учи. Казаха му да не се вясва до следващото лято. И щом главният герой отпътува от селото, за него сякаш забравиха. Пък в селото най-вече обсъждаха Даша – как е ходила бременна, после родила. И Лизавета си отнасяше приказки. – Даже издръжка не можа да вземе от Иван! Сега ще гладуват! Лизавета на злословията отвръщаше: – Няма да идваме за милостиня! Ще оцелеем и пак ще сме тука! Към края на юни Иван се върна в селото. Но родителите не го пуснаха от къщи. Трябваше да замине пак – института го чакаше. Но Иван скъса изпитите така зле, че и с пари не можеше да влезе. – Гриша, иди при военния комисар и уреждай нещо! – изиска Мария. – Ако го вземат в казармата, ще забрави всичко! Може до година да стане нещо пак! Не можа да уреди. За настояванията си Гриша най-напред яде бой, после го сложиха за петнайсет денонощия. След като Гриша се върна, разказа как Иван може да си извади отлагане: – Трябва да се ожени за Даша и да признае детето! Докато стане на три години, Иван ще има отлагане! После – още едно дете, още отсрочка! А там и годините ще изтекат! – Не ти изчистиха ли всички мозъци? – изкрещя Мария. – Такава рода на врага не пожелавам! – Щом не – тогава ще го вземат в казармата! – отвърна Гриша. Мария не искаше да го дава войник хиляди пъти повече, отколкото да го ожени за Даша. Но друг избор нямаше. – Ще идем да се молим! – предаде се Мария. – Гриша, вземи касичката! Дано се съгласи… – След като те отпрати толкова грубо? – изсмя се Гриша. – И след всичко чуто през годината? Може би по-добре в гората да го изпратим, докато навърши двайсет и седем! – Вземи касичката и тръгвай! – нареди Мария.

Само с ДНК тест! Чуждо дете нямаме нужда! отсече свекървата

Само две хиляди лева! изсмя се Таня. Евтино оценяваш свободата на сина си! Или може и четири хиляди да събереш?

Ще трябва ще събера сопна се Мария. Значи, съгласна ли си? Ако въпросът е само в цената.

Миме, я кажи, ти дълго ли мисли докато ми предложиш това? попита Таня. Засега парите ги оставяме настрана! Кажи ми като жена!

Я да не ми четеш проповеди направи физиономия Мария. Всички сме със своите грехове! Ти като многодетна майка би трябвало да разбереш за детето…

Демек ще ни купуваш? поклати глава Таня. Мене или Марияна? Щото сме бедни, да ни хвърлиш пари за изкуп, и хоп всичко наред!?

А твоят Валентин първо главата й завъртя, подлъга я, че я обича, а сега…

Не знам дори как да кажа бегалец ли го направи, или под полата на мама го скри! Че да му прибира последствията от изкуствата!

Таня, айде да сме откровени каза спокойно Мария. Валентин ми е едва на осемнайсет! Каква му е тая семейна отговорност?

Трябва да учи! Да почне работа! Как ще тръгне по живота, ако му висне семейното хоро с бебе?

А преди това не му беше кусур, когато се навираше при Марияна? присмя се Таня. Млад е, ама вече да свиква с живота! Направил е дете да си носи отговорността! Иначе… има си начини има съд, има издръжки.

Мария онемя.

Ще ти влезе гарга в устата! изсумтя Таня. А това, че се блъскам от сутрин до вечер, не значи, че не знам всичко!

Не съм тук да се карам, а да уредим нещата мирно! овладя се Мария. Готова съм да ти платя, разбираш, за безпокойството.

Това за кое искаш да платиш? попита Таня. За това, че твоят Валентин направи дете на Марияна, или че втори месец бяга от нея? Или може би да плати за аборт? Или аванс за издръжката, като роди?

Мария се обърка, но последното точно не ѝ хареса.

Щото в един момент могат и нейния Валентин да хванат и да го съдят!

Не ме разтакавай! посочи Мария с пръст. Давам ти истински пари да решим въпроса веднъж завинаги! Как ще го разиграваш твоя си работа! Искате аборт ваш избор! Искате да раждате раждайте и си го гледайте! Или в дом го дайте! Само Валентин да не е намесен! Ако парите не стигат кажи колко искаш! Ако трябва, заем ще взема!

Миме, я върви на… каза равнодушно Таня. Аз съм жена с достойнство, не мога да кажа накъде, ама сама си знаеш! С твоя морал… Изобщо не си чула за достойнство!

Така че и пътя си знаеш, и къде да завреш парите дълбоко!

Таня, хайде мирно да го решим! ядоса се Мария.

Върви си с добро отвърна Таня, иначе ще пусна кучето!

Ясно не беше ще успее ли Мария да опази Валентин, но докато Таня беше огорчена, дъщеря ѝ Марияна поне кротуваше и не търсеше Валентин.

Това даде време на Валентин да се събере и да учи на спокойствие.

А ако Таня промени мнението си, тогава вече и следа няма да хванат Валентин щеше да иде да учи във велик град.

А градът е голям можеш да се скриеш и за сто години да не те намерят!

Мария със зор се удържа да не се вкопчи в плитките на Таня:

Каква е тази гордост! Пари ѝ предлагам, а тя се дърпа! Дойдох с добро, а тя куче ще пуска! С такива като нея на едно поле не сядай!

Но тогава Мария още не знаеше, че това е само началото, а не краят на историята.

Започна още по-рано.

Родителите рядко научават за проблемите на децата си навреме. Обикновено става късно. След остава надеждата, че не е много късно да оправиш нещата.

Като слуховете стигнаха до Мария, че нейният Валентин забременил дъщерята на Таня, сърцето й спря.

Че мой Валентин да се загледа по Марияна? Тя че да не кажа нещо лошо, сменям темата от многодетните! Там нищо няма да видим! Моят син не би си губил времето с нея!

Разнасям каквото знам ако не вярваш, питай в селото! Всички вече знаят, само ти не! каза баба Сийка.

Под смеха на Сийка, Мария се затвори вкъщи. Мъжът ѝ и синът бяха излезли с ранни зори до гората, чак по тъмно щяха да се приберат.

Трябваше Мария да свърши домакинските неща, ама нищо не вървеше. Новината на Сийка не излизаше от главата ѝ.

Кому е притрябвало това? За какво, за кого? Че ние за какво ни е това?

До вечерта Мария си накъса нервите. Щом се прибра синът, тя се хвърли с въпроси:

Къде беше? Нормални момичета няма ли в селото?

Валентин се призна. Надявал се къде до края на ваканцията ще издържи скрит, пък ще избяга в другото село, в Техникума.

Там никой нямаше да го намери. Ама от майчиния гняв не се скри…

Ревна и се разприказва, надявайки се на съжаление.

Красавец не беше, умен колкото за двама, фигура посредствена, често го подкачаха, че ще остарее самотник.

А пубертетът си иска! При това, момчетата го бъзикат, че ще си остане ерген доживот!

А Марияна съгласи се!

Марияна и на дявола ще се съгласи! кипна Мария. На деветнайсет, а всички бягат от нея като от чума!

Малко са лудите, дето ще се завържат с тая фамилия! Бедни до скъсване! Хлапета бол, мъжът й легнал болен!

Вземи такава, цял живот ще издържаш тъпата рода!

Мамо, тя е добра! Мила е! през сълзи той.

А че не е хубава, не те ли стресна? извика Мария. Как можа…

Валентин изчервен се наведе.

Господ си знае работата хвана се за главата Мария.

Само два пъти беше прошепна момчето.

Два са ти достатъчни! въздъхна Мария. Резултатът скоро ще се появи!

А догодина ти предстои кандидатстване! С дете накъде? Ще те накарат и за издръжка да плащаш!

Може да не е мое? слаба надежда в гласа на Валентин.

Дано е така, но няма кой друг да й направи дете въздъхна Мария. Ако не се споразумеем само с ДНК тест! Чуждо НЕ щем!

Тя се кълнеше във вярност обади се Валентин.

Дано е излъгала, измърмори Мария и извади касичката с парите. Гоше!

Баща му я чу, и Валентин предпочете да се изпари.

Гоше, не стигат! извика Мария.

На депозита са, каза той спокойно. След седмица изтича. Забрави ли?

Ще загубя разума! седна изтощена Мария, държейки касичката. Чу ли какво е сторил Валентин?

Порасна момчето! засмя се Гошо. Ще събираме за сватба?

Луд ли си? Каква сватба! Защо! едва не се задави Мария. Ще откупуваме! Мислиш ли, че две хиляди ще й стигнат?

Откъде да знам? сви рамене той. Сега Таня ще се зарадва и на стотинка!

Не се решава с жълти стотинки поклати глава Мария.

Тя брои на ръка, после сметна и депозита.

Имаме четири хиляди. Ще предложа две, ако почне пазарлък, давам четири! Ако не стигнат, след седмица ще има и пет!

Смути се обаче, че не беше сигурна.

Да дойда ли с теб? попита Гошо.

Да беше гледал сина, нямаше сега да плащаме! сопна се Мария. Сама ще се оправя!

***

Ясен отговор от Таня не получи, а Марияна беше извън играта тя нищо не може да реши.

Валентин изкара ваканцията и замина за Техникума. Беше забранено да се върне преди следващото лято.

Щом главният герой се махна от селото, какво да говорят хората за него?

Всички приказваха за Марияна, тя си износваше бременността и накрая роди. И Таня слушаше присмехи.

Даже издръжка не измука от него! Сега ще яде коричка хляб!

Таня отговаряше: Ваша работа ли е? На милостиня при вас не идвам! Ще оцелеем!

Края на юни Валентин се върна в селото. Опасяващи се родители не го пускаха от вкъщи после пак ще иде в града. Няма къде да щъка! Институт го чака…

Но изпитите ги скъса поголовно.

Гоше, ходи при военния комисар и се уговаряй! ядоса се Мария. Ако го приберат в казармата, всичко ще забрави! Иначе догодина ще пробва пак за Университета!

Не стана с уреждането. Заради натиска на Гошо му направиха ребрата на сол и го туриха за петнайсет дена по ареста.

Като се върна, разказа как единственият спасителен път бил:

Да се ожени за Марияна и да признае бебето! До навършване на три години на детето ще има отсрочка! После ново дете и пак отсрочка. И така докато надхвърли набора!

Не са ти останали мозъци! извика Мария. Враг не пожелавам такива роднини!

Тогава казармата! отговори Гошо.

Да го пусне в армията не искаше повече, отколкото да го ожени за Марияна. Но нямаше изход.

Хайде, да се молим на Таня предаде се Мария. Вземи парите от касичката! Дано се съгласи…

След дето те изгони? И след тази година приказки в селото?

Може пък да отслужи не е зле. Таня няма да ни гони и ще ни излага!

На колене ще падна! И ти ще паднеш! натърти Мария. Ще молим! Ще плачем!

Не вярвам да се съгласи. Главата си залягам след всичко това не! По-добре в гората да го скрием до 27!

Вземи касичката и тръгвай! командваше Мария.

***

Днес, като се връщам назад, разбирам, че семейството не се купува, нито се изличава с пари или заплахи. Истината винаги излиза наяве, а човек винаги трябва да поеме отговорността за постъпките си. Който иска лесно решение, може да си купи спокойствие само временно, но съвестта си остава и после пак ни намира.