Дневник на Марина Петрова
Колко пъти са ни учили, че малките дяволчета не спят, когато става дума за мъжките изкушения. Технически, винаги стоят нащрек и чакат да подхлъзнат някой. А жените, ох, понякога просто свалят гарда и се надяват, че точно тях ще ги отмине бурята. Точно това се случи с мен, Марина, и ако беше само веднъж
Когато Димо ми изневери за първи път, бях наранена, но накрая простих.
Добре, ще простя само веднъж казах си. Случва се, хора сме, не сме от камък. Димо е малко преди петдесетте, а може и да ги е минал Кой да знае.
Преди тази история не съм и предполагала, че е такъв човек. Или може би не виждах или не исках. Имаме две деца Виктор и Красимир, растат бързо, грижите са много. С Димо развихме семейна фирма, по-точно имах си малък бизнес, но той предложи да разширим дейността, да вземем заем от банката и да работим за благото на семейството. Живеехме в неговия тристаен във Варна, наследство от баба му преди брака ни. Фирмата беше на мое име, но работехме заедно, доходите общи.
Първата грешка на Димо беше секретарката Илияна. Дълги крака, младежки поглед, и едва беше прехвърлила двадесетте. Още при първия ми поглед ми стана ясно, че тя няма място между нас.
Димо, имаме нужда от сериозна и опитна жена в офиса, а не от моделка опитах се да бъда твърда.
Е, младостта не е порок отвърна той с отбранителен тон. Освен това идва от сериозна компания, има си опит. Самата ти казваше, че визитката на фирмата започва от приемната. Хубавата жена ще привлече повече клиенти.
Гледах го невярващо. Все пак се съгласих Ще видим как и с какво точно ще привлича.
Илияна беше усмихната, точна и изпълнителна. Реших да й дам шанс държеше се прилично, обличаше се подходящо, а гримирането с мярка, колкото трябва в офис.
Не беше минал и месец обаче, когато всичко рухна. В един петъчен следобед излязох да напазарувам от близкия супермаркет. След разходка из търговския център се връщах към офиса. Видях, че в стаята на Димо още светеше. Колата му беше спряла отпред.
А бе, нали щеше да се прибира? Взе ли да се заседява пак? Ще го побързам малко, сигурно е гладен.
Паркирах и се качих горе. Не очаквах това, което щях да видя Замръзнах на прага. Димо и Илияна, както се казва, бяха на живо Той ме погледна, пребледнял, Илияна се опита да се скрие с ризата му.
Браво, Димо! Аз си мислех, че е изморен и гладен, а той За утре тази да я няма в офиса, ясно ли е? А с теб ще говорим вкъщи!
Затворих вратата, слязох до колата и се разплаках, прегърнала волана. Светът ми се срина, всичко, което изграждах, сякаш бе погълнато от мъгла. Димо се прибра след мен, но аз се заключих в спалнята. Чух тъжните му думи:
Маринка, прости ми Това беше моментна слабост! Никога повече!
Цяла нощ не мигнах. Чудех се какво да правя. Да си тръгна, да взема децата? Но той е добър баща и децата го обожават. Нима да им разваля живота? А фирмата, имотите, всичко? Най-страшното още го обичах.
На сутринта реших, че дяволчето го изкуши, а Илияна го подмами. Плаках, но разбрах, че ще го простя, преди или късно. На закуска го прегърнах и той с разкаяние зашепна:
Извинявай, наистина беше слаб момент
След обяд ни дойдоха приятели. Пред тях играехме щастливото семейство, а вечерта се зарекох:
Давам му още един шанс.
Димо се стараеше, носеше цветя, говореше, че съм единствената. Но След два месеца, докато търсих договор в кабинета му, без да искам, видях известие на телефона му. Някоя си Силвия му изпращаше доста интимни неща. Понеже беше оставил телефона, от любопитство набрах и Здравей, моето мече!, отговори момичешки глас.
Замрях. В този момент Димо се върна. Хвърлих му телефона:
Звънни на Силвия, мече!
Излязох, запалих цигара нещо, което мислех, че съм отучила завинаги. Тогава реших, че няма да му прощавам повече. Но Как? Две деца, общо жилище, кредити, фирма Как ще го разделя всичко това?
Когато се прибрах, у дома ме чакаше с букет рози, а със синовете ни прегърнати на дивана истинска семейна идилия. После, щом децата заспаха, Димо се оправдаваше:
Тя сама се натиска Обичам само теб. Всичко е много ново, криза на средната възраст е
Пак в мен се загнезди съмнението ще разруша всичко, за което работя? Но реших да го науча на урок. Последваха месеци студена война. Аз следях телефона и имейлите му, навсякъде надушвах изневяра. До лятото
За ваканцията отидохме семейно на море в Созопол. Докато излязох с по-малкия за сладолед, Димо почука на съседната врата, при непозната жена, с която от дни си разменяха погледи. Тъкмо се връщах, когато той излезе, доволен, от нейната стая. Усмихнат: Благодаря ти, прекрасно беше. Срещна разгневения ми поглед.
Маринка, това не е това, което си мислиш!
Повтаряше се същата история. Обяснения, скандали, опаковане на багажи. Обратно пътувахме в мълчание. Децата усещаха, че този път едва ли ще простя.
Вкъщи Димо пак съжаляваше, молеше се за прошка. Замислих се може би и аз съм виновна, не съм достатъчна Отново обвинявах себе си.
Но изведнъж ме осени истина: Димо лъжеше, а аз го оставях! Винаги, когато казваше Обичам те, се разтапях, сякаш това бяха магически думи. Позволявах да ме манипулира и да ме кара да се чувствам нещастна. А дали не заслужавам повече? Децата вече са големи, време е да спра този омагьосан кръг.
Показно го простих, но поставих ултиматум: всичко делим изрядно пред нотариус.
Ако искаш да запазиш брака, ще оформим имуществото казах му.
Съгласи се, уж не иска нищо, само да ме има. Да, дори се примири, че ще управлявам всички спестявания. Вярваше, че така ще ме задържи.
Скоро големият ни син беше приет в Софийския университет, замина да живее в общежитие. Аз пък с малкия намерих нов апартамент в кв. Левски, купих го и го прехвърлих на майка ми.
Така е по-сигурно, Димо, това е за доброто на семейството.
Живеехме още известно време заедно. Той беше съвършен баща и дори сравнително добър съпруг, ако изключим изневерите. Започнах да се съмнявам в себе си дали не прекалявам, дали не го наказвам излишно
Така мина около година. Мъчех се да продължа, докато един ден при мен в кабинета влезе стилна млада жена Ася. Черна коса, черни очи докато ме гледаше, разбрах поредната кандидатка.
Госпожо Петрова, аз съм Ася и съм тук заради Димо.
Моят мъж? попитах сухо.
Да, заради бъдещия ми мъж. Мислех, че вече ви го е казал. Ние се обичаме, ще се женим.
Първо изтръпнах, после избухнах в смях смях през сълзи, по-скоро над себе си, отколкото над нея. Димо пак беше приспал бдителността ми! Нещо като българското Вълкът козината си мени, но нрава не. В него криза, дявол, всичко му беше удобно оправдание.
Ася стоеше смутена и не разбираше на какво се смея.
Вземете го, драга. Все едно няма да поиска развод, знае, че ще остане с празни ръце. По-добре си намерете друг свястен мъж от Димо няма какво да спечелите.
На другия ден събрах багажа и се преместих с по-малкия син в нашия нов апартамент. Ще е трудно, но по-добре да понеса самота и промени, отколкото предателство и унижение.
Животът започва след четиридесет! От тук насетне имам нов шанс, нови цветове, нова Марина. Желая на всички не златна есен, а истински шарена и смела пролет в душата!
Всеки, който още не е избрал себе си, го окуражавам: не чакайте да ви кажат, че заслужавате повече. Повярвайте си сами!
