Радка, къде са тарталетките с хайвът? Гостите вече са на масата, а тук е празно! Какво, умишлено ме срамуваш пред сватбените? каза Валентина Ивановна, стоейки в кухненските врати, ръцете й са притиснати в къси ръкавици от лъскава рокля.
Радка, отмъквайки залепената на челото кичура, почти изпуска тава с френско месо. Топлината от фурната му се пръска по лицето, за миг надмирва ароматите на майонеза и варени зеленчуци, които се усещат като вкопани в стените от сутринта на 30ти декември.
Ихната, в хладилника, на долния рафт, отговаря Радка, опитвайки се да говори спокойно, въпреки че вътре трепери от напрежение. Само не успявам, месото гори. Може би Светла ще помогне? Тя само с телефона си седеше.
Светла е уморена, токущо се върна от пътя! вдига се гласът на свекървата, навлизайки в кухнята и демонстративно пижкайки в тенджерите. И маникюрът й е новогодишен. А ти, като домакиня, трябва да осигуриш маса, която да се руши от гостите. Ние дойдохме от другия край на София, минавайки през задръствания.
От хола долавяме гърмоленето на телевизора, където в десетия път Женика Лукачина лети към Варна, а зад него звучат смеховете на золовата Светла. На дивана седи съпругът й, Георги, безмълвно превключвайки канали, докато внуците му шумните двойни братчета скачат от креслото на пода, създавайки миниземетресение.
Радка безмълвно издърпа кутията с хайв. Ръцете й дрънкат от трепет. Целият ден на 31ви декември минава в мъгла: нарязване, варене, пържене, почистване. Георги обеща да помага, но веднага след като пристигна майка му с сестра и внуци, той се превърна в почетен гост в собствената си квартира.
Не се спестявай от масло, коментира свекървата, стоейки над съда. Миналия път бяха сухи. И защо хлябът е толкова дебел? Трябваше да вземеш багет. Учи се, Серги! Серги, иди и виж каква е салатата Мимоза, бледа е, вероятно от препарени яйца.
Георги се появи на прага с надкусан мандарина в ръка.
Мамо, какво толкова? Салатата е нормална. Радко, побързай, късно вече, а ние не сме отпразнували старата година. Искам да ям.
Той не погледна съпругата си, докато тя едновременно опитваше да намаже бутероните, следи месото и избягваше котката, която в паника се мяташе под краката от виковете на децата.
Празникът започна бурно. Светла, сестрата на съпруга, веднага завладя вниманието, разказвайки шумно как мъжът й, поради важна командировка, не може да дойде, но ѝ е подарил нов iPhone. Братчетата схващаха парчета колбас с ръце, разпръсквайки трохи върху килима, който Радка почисти две часа преди, и пролиха сок върху чистата покривка.
Нищо, детето, отмахна се Валентина Ивановна, докато Радка се хлъзна за кърпа, за да избърше тирзавото вишнево мляко. Ще се пере после. Главное, да им е весело.
Светла, след като си постави гъбички от магазина, беше наредена, а Радка изпъна, че е пресолила краставиците.
Радка седеше на края на стола, изтощена до безсъзнание. Хапка не можеше да се спусне. Тя гледаше купчини храна, приготвени през двe сутринта за нейния новогодишен подарък, и не усещаше вкус.
Наздраве за нашия Георги! обяви свекървата, вдигайки чаша шампанско. Какъв мъж! Събира ни, осигурява, златен!
Георги се усмихна, разтегна раменете. Радка почти се дави от морса. Той, който последните шест месеца работеше на непълен работен ден, се наричаше доставчик, докато Радка поемаше свободни проекти, за да изплати ипотеката за тази квартира. Тя запази мълчание, стискайки чашата по-силно.
Времето се доближава към полунощ. Президентът изнесе реч, часовникът проби дванадесет. Започна раздаването на подаръци.
Радка извади красиви торбички. За Валентина Ивановна скъпа колекция антивъзрастова козметика, за която тя бе намеквала преди месец. За Светла сертификат за парфюмария. За внуците конструктори, скъпи като самолетно крило. За съпруга нови безжични слушалки.
О, благодаря, влезе в торбичката Валентина Ивановна без ангажимент. Крем? Ще ме врабва на петите. А за теб, Радко, имаме и подарък.
Золовката, дъвкайки бутерон, подаде на Радка малка пластмасова торбичка. Вътре бяха две кухненски предпазни ръкавици с изображение на свиня и комплект гъби за съдомиялня.
За да ти е повесело в кухнята! изкърли Светла. Годината е символична, а иначе какво?
Благодаря, изрече Радка, но в гърлото ѝ се стягаше обида. Не от стойността, а от демонстративното отношение: Твоето място е в кухнята, ето ти инструментите.
След като часовникът удари едно след полунощ, късметът достигна връхната си точка. Масата приличаше на бойно поле мръсни чинии се изтласкваха като кули, салатите бяха наполовина празни, навсякъде лежаха кости от пиле, кора от мандарини и опаковки от бонбони. Децата вече спяха в спалнята на домакините, а възрастните се пренесоха на дивана да гледат Синята светлина.
Радка започна да събира мръсното съдовие, носейки чаши в мивката една по една. Планината расте. Черните тигани, тенджерите с изсъхнало пюре, чашите със следи от червило всичко се натрупва.
Валентина Ивановна прозъхна широко.
Чудесно прекарахме. Серги, донеси още чай, но с лимон. И донеси тортата, какво чакаме?
Радка замръзна със мръсна вилица в ръка.
Чайникът токущо заврял, прошепна тя. Може ли вие сами да налеете? Аз мия.
Радко! окаци свекървата, като стъклен звук. Ти предлагаш гостите да си обслужват сами? Ние в гости или в самобслужваща се столова? Невежливо.
Георги, без да погледне екрана, мърмори:
Радко, налей на мама, трудно ти е?
Радка излее чай, наряза тортата и я разпредели по чиниите. Светла изяде парче, поиска още, след което се оплаква, че кремът е твърде мазен и я прави гадно.
До 2те часа нощта гостите започват да се оттеглят.
Достатъчно, време за сън, заяви Валентина Ивановна, изправяйки се от дивана и разтегайки се. Светла ще легне с децата в спалнята, а ние с теб, Серги, ще се настаним на дивана. А ти, Радко намери си място може в кухнята, където да ставиш масичка, или на креслото в коридора.
В спалнята ми е леглото, напомни Радка.
Там са децата! Ще ги събудиш? се възмути золовката. Ти все пак ще миеш до сутринта, имаме работа до зората.
Свекървата кимна одобрително, оглеждайки разрушената стая.
Точно така. Радко, прибери всичко бързо. Измий съдовото, избърши масата, подмети пода, защото е лепкаво навсякъде. Утре сутринта подготви закуска блинчета, Светла ги обича.
Хората започват да си тръгват. Георги целуна майка си в бузата, пожела на сестра си лека нощ и, преминавайки покрай жена си, стояща у мивката, я хлупна по рамото:
Бързай, зайче, не се задържай. Прибери всичко и легни. Утре е тежък ден трябваме да отидем при тетя Надя.
Вратата се затвори, светлината в коридора се изключи. Радка остана сама.
Тишината се нарушава само от буболечния шум на хладилника и капещата от крана вода. Тя гледа в мивката, пълна до връх. На плота са кули от мазни чинии, на котлона се струпва мазнина. Под крака ѝ се чупят парчета коледно оръжие, разбито от братчетата.
Ръцете й са с облупен вчерашния маникюр, краката треперят от умора.
Бързо, прибери, Блинчета, печи, Измий съдовото. Тя си представя как включва водата, триене на безкрайни чинии, аромат на препарат и чужди остатъци. После мита пода, замесва тесто за блинчета, без да има време за сън.
Вътре нещо щракна тихо, но ясно, като разкъсано струна, на която е висеше нейното ангелско търпение.
Радка спира водата, избърсва ръцете със кърпа, сваля престилката и я закача на кука. Тя се движи в центъра на кухнята, оглежда полето на битка незапитени бутилки, изсъхнали нарязвания, мръсни салфетки.
Не, казва тихо, гласът й се носи в стаята.
Тя взима от столовата уютната пуловерка, я сваля върху раменете, гаси светлината и оставя купата с мръсените съдове в мрак. Придвижва се към коридора.
От хола се чуе сопането на свекървата, от спалнята дишането на децата и Светла. Георги, явно, вече спи в ъгъла.
Радка взема от шкафа топъл плед, възглавница от горния рафт и се насочва към застъкления балкон. Там стои старо, но удобно кресло и мощен топлинен уред. Тя го включва, плътно затваря балконната врата, се увива в пледа и, за първи път след два дни, затваря очи, усещайки как тялото ѝ се отпуска.
Сутринта на 1ви януари започва не със запах на блинчета, а с гласов крик на Валентина Ивановна.
Какво е това?!
Радка отваря очи. Слънцето проблясва през снежните шарки на прозорците. На балкона е топло. Часовникът на телефона показва 11:00 ч. Тя е спала почти девет часа лукс, който рядко си позволява.
Вратата на балкона се отваря и в прага се появява разперен Георги в къси шорти и тениска.
Радко, какво правиш тук? Майка вика, а… той се задъха, видяйки спокоения поглед на съпругата си. Спаш ли тук?
Спях, изтегля Радка, разтегайки мускулите си. Честита Нова година, Георги.
Каква нова година! На кухнята… Не е чисто! той се ядоса.
Кухнята остава така, както я остави. С дневната светлина купата с мръсените съдове изглежда още по-страшна, а миризмата на застояла храна е тежка и неприятна.
В средата стои Валентина Ивановна, държейки се за сърцето, и Светла с разтегнато лице.
Ти какво ти позволяваш? изрече свекървата, виждайки невестката. Скоро искахме чай, а тук свирепство! Къде е закуската? Къде са чистите чаши?
Чашите са в мивката, спокойно отговаря Радка, наляйки си чаша с филтрирана вода. Мръсни.
Тогава ги измий! извика Светла. Какво прави вечерта?
Спях, както и вие, каза Радка.
Тя спеше! възкликна Валентина Ивановна, задушена от ярост. Гледай я, Георги! Ние сме гости, а ни посрещат с мръсотия и миризма! Ти не си домакиня? Нямаш съвест?
Радка постави чашата върху масата. Звукът от стъклото предизвика кратка тишина.
Точно така, каза тя тихСърцето ми найнакрая се успокоява, когато виждам как в късната светлина на ранната зима се отразява върху чистата чиния, която сама изчистих, и знам, че съм спечелила своята свобода.
