Булката
Анета Николаева постави на красиво подредената маса голяма тава с печена патица и въздъхна. Всеки момент щяха да пристигнат синовете ѝ с булките.
Онзи ден най-малкият син се ожени сватбата беше скромна. Е, така е при днешните млади. Тя би направила голям празник. А с мъжа ѝ двамата просто бяха отишли в общината. Даже халки успяха да купят чак на следващата година две тънки златни обръчета. А толкова искаше да направи истински празник за децата. Но те си решиха.
“Едно нещо ме притеснява твърде много се пази, все лъскава!”, сподели свекървата. Но и булката беше решила да поговори с нея.
Булката Велина беше като цяло добро момиче, приятна. Влияеше чудесно на синa ѝ Гошо. Помогна му да си намери хубава работа, а и продължаваше да го дърпа напред да расте в кариерата. До трийсет години живееше на готово и не се стремеше към нищо. Анета вече се тревожеше. Но всичко си дойде на мястото.
Само едно нямаше покой у Анета Велина прекалено много държеше да е винаги изглеждаща перфектно. Ходеше по салони прически, боядисвания, масажи, маникюри. Пари за това хвърляше с шепи. А жена, омъжена с семейство, не бива да се държи така.
Деца ще има какво, вместо ботуши на сина, ще ходи на педикюр? Анета не одобряваше такива жени. За себе си мислеше най-напоследък. Особено след като мъжът ѝ си отиде, а синовете, макар и големи, пак имаха нужда от подкрепата на майка си.
Размишленията ѝ бяха прекъснати от звънеца на вратата дошли младите. Велина влезе в хола като звезда. С прясна прическа, с изряден маникюр. Почти без грим, но лицето сияеше умелата ръка на козметичката си личеше.
Велино, колко си красива! възкликна свекървата искрено, но в гласа ѝ се прокрадна лека нотка неодобрение. А костюмът сигурно е нов?
Да, вчера си го взех, усмихна се младата жена. От работата дадоха хубава премия.
В такъв случай по-добре е да се спестяват тези пари, не се стърпя да даде съвет Анета. Всички премии, допълнителни доходи, 13-та заплата за черни дни. Повярвай ми, все ще потрябва!
Велина замълча. Допадаше ѝ свекърва ѝ обикновена жена, отдала се на семейството. Но вярваше черните дни идват най-вече при тези, които постоянно се готвят за тях.
Вечерта мина приятно, макар свекървата няколко пъти внимателно загатваше за излишните харчове. Велина разбра намекваше за нея.
А вие скоро сте ходили на маникюр, госпожо Анета? не издържа тя.
Аз запъна се майката на Гошо. Никога. Вкъщи си правя нещо, да са ръцете чисти. Друго не ми трябва.
Диалогът остана незабелязан от другите, но на Велина, като жена, ѝ стана мъчно. Представи си отгледала двама синове, сега имат добри доходи, а пак ѝ е жал да похарчи малко за себе си!
Гошо, твоята майка прави ли нещо за себе си? попита тя мъжа си на връщане.
Ами, не знам. Готви, сервира маса за десет човека. Гледа телевизор, ходи при съседките. Какво?
Мисля, че никога не е видяла хубаво в живота нека я изведем някъде, на кино, в театър, в ресторант
Глупости, не ѝ трябват такива неща, не се притеснявай.
Велина замълча. Сравни я мислено със собствената си майка, която, дори да нямаше много средства, винаги намираше за хубава прическа, нова рокля. И си купуваше абонамент за театъра, за удоволствие.
Булката реши, че трябва и Анета да опита да живее малко за себе си, а не само да гледа телевизия, чакайки внуците, на които пак ще се отдаде докрай.
След няколко дни Велина ѝ звънна и предложи да излязат на кафе и между другото да минат през салона тя имаше час при козметичката и покани и свекърва си за каквото избере.
Какво ми трябва това, стресна се Анета. Ако ти си заета, ще те почакам във фоайето или навън.
Защо да чакате? Нека поне маникюр и масаж на ръцете?
Свекървата прие с нежелание. Велина предварително се обади на познатия салон и обясни ситуацията.
Мили момичета, направете ѝ всичко на ниво. И ако можете предложете нещо допълнително педикюр, маска, каквото прецените. Ако пита за цените, кажете, че вече е платено. Вие сте ми надежда! Ако ѝ хареса, ще стане редовна клиентка.
На уречения ден Велина отведе смутената свекърва в салона и я остави в ръцете на майсторките.
Половин час само, нали, Велино? А парите? Колко да нося?
Когато милата служителка я въведе, Велина остана във фоайето със смартфон. За себе си този ден нищо не предвиди, просто ѝ беше приятно да помогне.
Свекървата излезе след два часа като подмладена и освежена. Майсторите си разбираха от работата.
Ох, Велино, каква нагласа, как ме поглезиха! Кафе ми донесоха, билков чай Всички са така любезни! Сигурно всичко беше много скъпо?
Имаме специална оферта днес! вмъкна се администраторката. Ако доведеш приятелка, процедурите са от заведението. За вас нито стотинка!
Велина и доволната ѝ, рядко обгрижвана свекърва, се отбиха в близкото заведение. Анета отпи от капучиното и се отпусна на стола.
Ами да идем заедно и друг път на такива женски срещи? предложи Велина. И има сериозни отстъпки за редовни клиенти. Хареса ви, нали?
Много, призна свекървата. Не съм и подозирала, че ще ми е така приятно.
Трябваше по-рано да го опитате!
По-рано Децата бяха малки. Мъжът ми, Бог да го прости, винаги стриктно внимаваше за парите, не поощряваше такива разходи. После пък за какво?
А сега има повод! За да ми правите компания самичка ми е скучно.
За твоя компания може, понякога.
Така стана навик Анета започна да ходи редовно с булката да се поглези. Дипломатичната Велина дори модернизира гардероба ѝ, като нарочно казваше двойно по-ниски цени.
Успя да убеди и Гошо да покани мама си на ресторант. После заедно отидоха на кино. А на Нова година Велина подари на Анета абонамент за градския театър.
Много си се разхубавила, хвалеха съседките на Анета.
Е, младите ме теглят напред, скромно се усмихваше тя.
Наистина ѝ се струваше, че точно сега, като пенсионерка и майка на двама мъже, младостта ѝ започва отначало.
Из Интернет.
