С мокри ръце, тя стена от болка в гърба и тръгна да отвори вратата.
Росица стана от дивана, чувствайки неудобството в кръста, и се придвижи към входа, след като звънецтът затръби за трети път нерешително, като че ли се колебаеше. Беше заета с миенето на прозорците и не бе успяла да отговори веднага. Отвъд прага стоеше младо момиче, с уморен поглед, но с нежен усмивка.
Госпожо Росице, казаха ми, че давате стаи под наем?
Ох, тези съседи! Постоянно ми пращат хора! Но аз не давам стаи, никога не съм го правила.
Казаха ми, че имате три стаи
И какво от това? Защо бих ги давала под наем? Харесва ми да живея сама.
Извинете. Казаха ми, че сте религиозна и реших, че
Момичето се обърна, готова да слезе по стъпалата, сълзите бликаха по бузите й.
Момиче, върни се! Не съм те изпъдила още. Младите днес са толкова чувствителни плачат за всяка дреболия. Влез, да поговорим. Как се казваш?
Снежана.
Красиво име Баща ти моряк ли е?
Нямам баща. Израстнах в сиропиталище. Нито майка. Намериха ме пред една сграда и ме предадоха на полицията. Не бях и на месец.
Ох, момиче, не се притеснявай. Да пием по едно чайче и да си приказваме. Какво ще кажеш? Да хапнеш нещо?
Не, изядох един банички
Банички! Ето защо младите имат стомашни проблеми още на трийсет. Седи си и изяж гореща леща. После ще пием чай. Имам и много сладко, което направих преди мъжът ми да си отиде вече пет години. След като похапнем, можеш да ми помогнеш да довърша прозорците.
Госпожо Росице, мога ли да върша нещо друго? Чувствам се замаяна и не искам да падна бременна съм.
Бременна?! Точно това ми липсваше! Но как? Омъжена ли си?
Да. Омъжих се за Борис, който израстна в същото сиропиталище. Извикаха го на военна служба. Стопанката на къщата, в която живеехме, ме изгони, щом разбра, че очаквам дете. Даде ми седмица да си намеря място. Нямах избор трябваше да си тръгна.
Да, трудни времена И аз какво да правя с теб? Може би да останеш в празната стая. И не ми говори за пари няма да ги приема, ще ме ядосаш. Иди си донеси вещите.
Не са далеч. Оставих ги в сградата до тази. Миналата седмица изтече, а тази сутрин тръгнах с торбите да търся място.
Заживяха заедно. Снежана учеше да стане шивачка, докато Росица, вече пенсионерка след катастрофа с влака, плетеше дантели и ги продаваше на местния пазар. Приходите идваха и от плодовете и зеленчуците, които отглеждаха в градинката им, където работеха заедно в събота. В неделя Росица отиваше в църквата, а Снежана оставаше вкъщи, четейки и отговаряйки на писмата на Борис, когото чакаше с нетърпение.
Една събота, докато копаеха градината за зимата, Снежана, уморена, влезе да си почине. Росица палеше сухите клони, когато чу вик: Мамо! Върви бързо! Сърцето й прескочи, забрави болките в краката и изтича. Намери Снежана, държаща се за корема, извиваща се от болка. Убедиха съседа да ги закара с колата си до болницата. Снежана стенеше, уплашена, че е твърде рано за раждане.
В болницата я сложиха на носилка. Росица прекара цялата нощ в молитви. На сутринта й се обадиха майката и бебето бяха добре, но щяла да остане седмици в легло.
Докато Снежана беше в болницата, Росица разбра повече за Борис от дългите им разговори, възхищавайки се на любовта между двамата. Снежана й показваше снимка на мъжа си, горда, докато Росица го намираше за красив, макар и да не виждаше добре през старите си очила.
В Коледната нощ Росица и Снежана приготвиха тържеството, говорейки за Младенеца Исус и чакайки първата звезда. Снежана се почувства неспокойна, помоли да извикат линейка бебето идваше.
На 7 януари се роди момиченце, точно на Йордановден, изпълвайки сърцето на Росица с радост. Изпрати телеграма до Борис със споделящата новината. Кръстиха бебето Росица, же
