Очаквахме с нетърпение деня, в който ще можем да видим внучето си. Но се оказахме нежелани гости.
Миналия месец най-накрая се роди нашето първо внуче. Радостта ни беше огромна и с нетърпение чакахме кога ще можем да отидем на гости и да прегърнем малкото. Но за голямо наше разочарование стана ясно, че не сме добре дошли. Снахата ми Йонка не скри недоволството си. Бяхме купили подаръци, дадохме и пари сто лева, а тя пак се държа студено, дори агресивно всеки път, когато ни видеше.
Чувствам се обидена, понеже съм баба, а тя е груба не само с мен, но и с дъщеря ми Пенка, макар че Пенка искаше само да ѝ помогне с разумен съвет все пак тя вече има три деца и опит. Но половината от подаръците ни върнаха с думите, че бебето не се нуждае от плюшени играчки. Каза, че като порасне, ще има нужда от тях, но не и сега и защо сме ги купували изобщо.
Като отидохме на гости, дори и кафе не ни предложиха. Синът ми Милен мълчеше и не смееше да погледне никого в очите той не е господар в собствения си дом. Прибрах се у дома и не можех да спра сълзите си, защото такъв хладен прием не съм очаквала.
Оттогава виждам внучето си единствено на снимки. Не ме пускат дори да отида у тях. Каня ги у дома, но Йонка категорично отказва. Молих Милен да излезе с бебето в градинката пред блока, но все не може жена му го държи под постоянен контрол и не му разрешава.
Йонка е преминала към изкуствено хранене за бебето. Не искала да се вижда с нас, защото си мисли, че ще я съдим и критикуваме. Но мен това не ме интересува искам само да виждам внучето си. Няма да я упреквам, защото всяка майка постъпва според възможностите и разбиранията си.
А снахата ми, колкото и да е странно, преди много добре се разбирахме, дори с нейните родители поддържахме добри отношения. Но щом се роди внучето, Йонка стана като подменена. Нямам представа с какво съм я засегнала, че така е променила отношението си към мен. Приятелките ми не могат да повярват имам внуче, а не мога да го видя.
Майка ми ми остави старата си гарсониера. Винаги съм мислила да я продам и да разделя парите между Милен и Пенка. Но при сегашната ситуация съпругът ми Стефан смята, че по-добре е да я отдадем под наем, отколкото да я дадем на деца, които не оценяват нищо. Може би е прав, защото човек трябва да внимава на кого дава сърцето си и имота си защото уважението и обичта не се купуват, а заслужават. Животът ме научи, че не винаги всичко става, както мечтаем, но винаги имаме избор как да запазим себе си и достойнството си.
