По време на развода научих толкова много за моята тиха съпруга.
Ако трябва да бъда честен, наистина си давам сметка, че се ожених не от обич. Просто с Лиляна беше удобно. Тя винаги работеше упорито, носеше повечето пари в семейния бюджет, беше отлична домакиня готвеше вкусно, домът винаги блестеше от чистота и подреденост. Изглеждаше като достойна съпруга, която никога не ми е дала и най-малък повод за ревност. Аз съм на 31 години къде другаде бих намерил такава жена?
И най-важното никога не ми се е сърдила или оплаквала, че нещо не ѝ харесва. Живеех живота си както си искам срещах се с приятели, ходех за риба, отивах, където и когато пожелаех а тя винаги ме чакаше вкъщи с усмивка и гореща вечеря.
Когато синът ни се роди, тя се грижеше изцяло за него, без да ме занимава с нищо. С две думи, откакто се оженихме, животът ми откъм комфорт стана само по-добър. Но нещо ми липсваше. Живяхме така 20 години, и някъде дълбоко в себе си не усещах пълнота, истинско щастие.
И тогава, когато срещнах Йоана, разбрах защо се чувствах така. Никога не съм бил влюбен в Лиляна. Беше ми добре и удобно около нея, но никога не изпитвах истински чувства на любов. Не съм имал пеперуди в стомаха, не съм копнеел да я целувам, да я прегръщам или да ѝ говоря с часове за любовта си. Не съм имал желание да ѝ правя изненади. Любовта е, както казват, вихър на адреналин и допамин.
Моето усещане към Лиляна беше по-скоро уважение, нищо повече. Но след като срещнах Йоана, разбрах, че тя е моята любов. Затова реших да се разведа. Но Лиляна веднага ми постави ултиматум да напусна нейния апартамент. И още нещо беше бременна. Шок няма какво друго да кажа.
Бях сигурен, че тихата Лиляна никога няма да се противопостави на волята ми и че всичко ще се нареди някак. Но тя моментално нае най-добрите адвокати и започна да ми отправя заплахи. Реших да изчакам раждането и да направя тест за бащинство.
Бях още по-силно шокиран, когато се оказа, че детето не беше мое. Оказа се, че Лиляна ме е изневерявала. Тази тиха, мила и грижовна жена изведнъж се разкри като демон. Разделихме апартамента и сключихме развод.
Не смятам, че това по какъвто и да е начин е моя вина. Докато аз ѝ причинявах едно, тя на свой ред ми причиняваше друго. Ако беше различно, защо тогава и тя ми изневери?
В крайна сметка, научих едно хората, дори и най-спокойните, крият в себе си неща, които никой не може да предположи. Животът не е удобство, а избор на чувства, които си струва да се следват.
