Ами, ако е така ще си отида при майка! вдигна се Марин, женихът на Калина.
А ти остани тук сама!
Калина се оказа самотна до последния ред на разкъсаното корито без любим мъж, без работа и без перспектива. А как ще посрещне новата година
О, всички нерви са проклети! възкликна майка й, след като чу новините, които звучаха като буря. Всичко е вината на онзи твой байстрюк, той те извади! Как мислиш, защо си се разтреперила?
Ами, какво? се усмихна Марин. Започни да се помириш аз те чакам!
В живота на сладката Калина Шербакова имаше две бедствия: не, не дяволите и не пътищата. Първото обаче бе под съмнение.
Бедите се оказаха любимият й съпруг и любимата шефка типично за голяма част от хората. Не се предават един на друг, а просто отровят живота ѝ поотделно.
Съпругът беше умен, остроумен, блестящ разговарящ партньор, изпълнен с романтика. Но това бяха само думи. Когато ставаше въпрос за работа, той се оказваше болен, уморен, неприготвен и просто гладен Мартин обичаше хубаво ядене.
Всичко се развиваше като в известната приказка:
Пузо, иди каша да ядеш!
Къде е голямата ми лъжица?
До брака, когато всичко се свеждаше до кратки срещи, всички се радваха: лека вечеря с поръчана пица, качествен интим, шеговити разговори найдоброто за брака!
Калина, влюбена до уши, не забеляза, че годеникът е в постоянен търсене на себе си и на работа:
Ще намеря, ще ти кажа! Ще бъдеш първата, която ще го чуе! подиграваше се бързо мъжът.
И двамата се смяха изглеждаше ужасно смешно!
Остроумие на Мартин бе над всякакви похвали: той я нарече ласково Ельфка, а тя го нарече Мартиша!
Не, не беше мартиша в буквата К се криеше нещо малко, като малка рибичка. Мартиша звучи посериозно и не обижда, а Калина не искаше да обижда мъжа си.
Сватбата бе огромна, а Мартин се премести при нея тридцатгодишният весела мъж нямаше собствено жилище.
С шегите днес не печелиш много! заключи майка на Калина, която не обичаше зетя.
Но кой спираше? Той не беше Жванецки, нито Петросян!
Първото недоразумение се появи, когато трябваше да се плати наема. Калина нямаше пари и, както правят нормалните съпрузи, поиска от мъжа си.
Оказа се, че Мартиша е винаги у дома! Той търси себе си и работа, а прави го найудобно, лежейки на дивана така полесно се мисли!
Плати от твоите! предложи на синото око Мартин.
Своите също свършиха: днес последните потроших за храни! отвърна изненадана Калина, която не си представяше семейния живот така.
Тогава вземи от подаръците, а аз после ще попълня!
Кога после? попита съпругата.
Когато котката спаси супата! се подигра мъжът и се разсмя.
Подариха им около двеста хиляди лева добри пари, но без друг изход: родителите спрели да подпомагат след брака нека ти мъжът те нахрани!
Съпругът, който до тогава живееше в родителския дом, също бе лишен от удобства: Ти си се преместил? Добре, после се оправяме!
Заплатата на Калина свърши. Тя взе от подаръците и още малко. Не е чудно, че спестеното за черен ден изтекоха като снежен топка.
Отново Калина се потопи в тайнствената кутия и я намери празна. Според изчисленията, там трябваше да остане нещо. Оказа се, че Мартиша взел остатъците за нови слушалки!
Съпругът не разбираше защо не се прави старите вече не слушат! подигра се отново.
А какво ще правиш, Райкин? не смогна да се сдържи Калина.
Какво? Измисли нещо ти си майсторка!
Тя измисли, но се задъха и замлъкна това минаваше границата. На следващия ден отне от майка до заплатата.
И дали ви мислите, че това го спря? Той не тръгна да търси работа! Обичайно се подигра: Не издържам игнорирането, особено от Елеонор! И първо се помири: Довижи се, Ельфичко! Съжалявам, липсваше ми!
Те се помириха, но остана киселина. Заемането от майка се превърна в навик, който не помагаше на настроението.
Един ден тъщата не издържа:
Какво, Мартин, печелиш ли вече злато? Или седи на шията на Калина?
Мартин замлъкна не намери отговор, защото истината беше твърде остра.
Втората беда в живота на Елеонора шефката й Марта Борисова, наричана босихата, беше известна като строгата госпожа. Калина работеше като икономистаналитик.
Марта бе стресирана и самодива: Людмила Прокофиева, сравнявана с Белоснежка, бе нещастна. Тя мразеше и мъже, и жени, имаше три неуспешни брака, в които съпрузи ѝ изневеряваха.
На петдесетте си години тя ръководеше отдела, без деца, без кавалери, с две котки и два пъти седмично танго. Приказните й заповеди за уволняване летяха наоколо.
Когато подчиненият Петьо Рижиков, който научи за курсовете по танго, направи шега, че шефката би трябвало да води цирково парти, а не да се върти на дансинга, Марта безмълвно вика:
Вече не работите при нас!
И така, без разговори, без молби шегата се превърна в наказание.
Калина се уплаши от Марта и замръзна, както и мнозина други. Но докато Бог я не съжали, тя оцеля.
Накрая отново се прекараха с мъжа спорове често, почти всеки път за дреболии, но натрупаните претенции изляха в разговор за развод.
На следващия ден разочарованата Калина отиде на работа с едната цел да изпрати достойно съобщение до съпруга си. Реши да го нарече не Мартиша, а мартишка по-обидно!
Скоро съобщението беше готово:
Не мисли, мартишка, че ме уплашиха твоите думи! Ще си тръгна сама ще ти хапят лакътите! Спри се с това показване, иначе ще те изпратя в зоопарка там вече те чакат!
Подписала се не като Ельфка, а официално Шербакова, за да знае, че е сериозно.
Калина се усмихна: писмото беше точно както искаше с хумор, както обича мъжът й, без злоба.
Новата година приближаваше и, както се казва, как я посрещнеш, така ще бъде. Да се разведем ли? Бяха заедно едва една година!
Точно тогава влезе шефката и вика:
Всички се забавлявайте, Шербакова, а в годишния отчет има грешки! Поправете ги и кажете кога ще ги предадете, иначе ще ви уволня!
Марта Борисова, доволна от адреналина, излезе: мавърът свърши работата!
Елеонора остана стояща при появата на босихата се викаше да се стои, но черната ивица продължи да се разширява.
Тя спря да преглежда отчета, намери грешката и изпрати СМС към шефката, защото не искаше да отиде лично: Ще поправя до обяд.
Същевременно изпрати съобщение и към мъжа.
Три минути по-късно Марта я повика:
Кой от нас е мартишка? без усмивка, зло попита жената, гледайки в телефона. Ще ме изпратите в зоопарка, Шербакова? Хаха!
Сърцето на Калина се сви и потъна в стомаха тя обърка СМСките А шефката, както се оказа, беше Марта думата мартишка й пасваше като ръка към ръка.
Това вече приличаше на сценарий от филм, но нямаше смях. Калина стоеше мълчаливо, гледайки надолу обясненията бяха безсмислени, защото всичко звучеше като нереална истина.
Тя се опита да отговори: не се страхувах от твоите думи, ще си отида сама, ще те изпратя в зоопарка Боже, наистина ли?
Шефката мислеше, че подчинените са се нахамили! Какво да се прави? Тя обяви:
Какво, искате да си тръгнете сами? Е, мечтата ви се сбъде: вече не работите при нас!
Ще получите сметката днес: не е нужно да работите! Между другото, ще имате време да посетите зоопарка!
Може би вашите свои вече чакат!
Така босихата спечели.
Калина излезе от кабинета и се подготви цялото това отне полутора часа. С парите, които получи, се върна у дома с кактус вместо цветя.
Добре, започни да се примириш, се усмихна мъжът, излязъл в коридора. Точно сега ти вече обеща да уредиш до обяд!
Мартин получи СМСто, предназначено за шефката, разбра, че любимата е дошла да се помири и навреме!
Какъв кактус донесе вместо цветя? продължи радостният мъж. На мъжа не се поднасят рози, това не е комилфо!
Твоето комилфо е къде, нали! вика Калина, нервите ѝ се разпадат. Той чака, виждаш ли! Знаеш къде ще сложа този кактус? Уволнени съм заради теб!
Всъщност така беше правилно ако не бяха се посрасли вчера, нямаше да пише това СМС. И това недоразумение нямаше да се случи.
Защо е от моя вина? изуми се Мартиша. Още една грешка?
Не е твоето кучешко дело! извика Елеонора.
Какво? учуди мъжът, игнорирайки думите за уволнение. Това са дребни неща ще се справим!
Какво, хайде да се помириш! вика тя. Ако така, ще отида при майка! А ти остани тук сама!
Калина остана сама до разкъсаното корито без любим мъж, без работа и без перспективи. Как ще посрещне новата година?
Всички нерви са проклети! заключи майка след новините. Вината е на твоя байстрюк, той те извади! Как мислиш, защо толкова се натегна?
Какво ти го държиш, не разбирам! Той е като сапунен балон блести отгоре, а вътре е само въздух!
Трябва да избирате кавалери внимателно, дъще! Какво донесе вкъщи?
Добре, не плач, никой не е умрял! Почини се от работа ние с баща ти лесно ще те нахраним!
Майката покани Калина да посрещне новата година при нея приятелката ѝ обеща да донесе симпатичен необвързан син.
Към тях се присъедини и баба:
Какво, изгуба се? Нека в друг дом лъжичката ѝ звъни! И също като майка:
Трябва по-внимателно да избирате кавалери!
Калина и Мартин се разведоха разбраха, че вече не разбират един друг, жалки и безчувствени хора!
И както казваше старият Жванецки трябваше да правят всичко повнимателно.
Запомни, Калина! И бъди повнимателна със СМСките виж колко може да се обърка после ще се мъчиш да оправяш…
