Катя беше момиче от старата школа и много искаше да се омъжи. В днешно време момичетата не бързат да се вричат: защо да внасяш вкъщи цяло прасе, щом една наденичка ще свърши работа? А „наденичките“ днес бяха в изобилие — всякакви сортове и размери. И съжителството вече се толерираше и не се смяташе за позор както някога. Тогава още имаше морал, срам, гордост, честност и много други, напълно излишни днес неща. Дори Обломов вече не се възприемаше като отрицателен герой: ей, нали му пращаха пари от имота — рантье, какво друго! А ако дадеш на Илия Илич смартфон, веднага ще го обявят за успешен блогър, дето си е уредил живота! По въпроса за семейния живот сега — живейте както искате: срещайте се в хотелски стаи на час, има и „гостен брак“ — защо веднага да бягаш към ГРАО? Какво излиза след сватбата у партньора, никой не знае — някога разхвърляните чорапи и неспособността да свариш лъскави щи се смятаха за трагедия, а сега излезе, че има и по-страшни неща: инфантилизъм, маминото синче и хроничното „нищо да не правя“ у кавалерите. И, разбира се, същата „нищо да не правя“ като възхвала на собствената си красота и у някои девойки. Ах да — и какви ли не претенции и от двата пола, не само хляб и зрелища: хляб си купвайте сами. И шопинг, естествено… Катя беше приятно изключение: симпатична, без новомодни тунинги и напомпани места. Умна — с висше, престижно образование и добра работа с достойна заплата. Но явно това изключение не впечатляваше мъжете: те минаваха покрай нея и се вричаха на други — пак едни и същи грабли. Не че в живота ѝ нямаше мъже — тя бе хубавица! Просто до ГРАО не се стигна. А следващата година щеше да навърши тридесет! При соц-а така още я мислеха за „прекалено зряла първородна майка“, сега пък до шестдесет все още си млада майка — има време. Да раждаш „за себе си“, без мъж, Катя не искаше. Катерина вярваше и в хороскопите — по-точно, в астрологичните прогнози; все пак хороскопите са изобретение на изобретателни граждани да печелят лесни пари! В трудни времена всички прогнози са позитивни: в първата половина на вторник ви очаква съдбовна среща с олигарх! Така че, вземете запасна четка за зъби — може да има сериозни намерения… И момичето търсеше партньор според зодията: тя бе Стрелец — огнен знак; освен нея, към този знак спадат Овните и Лъвовете, а Стрелецът се смята сред тях за по-спокоен. Първата голяма любов ѝ се случи първи курс: днес това се причислява към яслената възраст — какво разбират осемнадесетгодишните? Не, нещо разбират — кой накъде, днес уроците по сексуално възпитание са други; така че си спестете поученията за прашките и тичинките — ние сме запознати! После — творческа пауза. Трябваше да плаща сметки, транспорт и храна; оказа се, че продуктите трябва да ги купува сам, а не да ги взима от бабин хладилник! До тогава родителите ѝ давали пари; тя вече живееше сама. Но за двама не стига. И това беше неприятно откритие за кавалера: те живееха в апартамента на Катя — подарък от баба за шестнадесетия ѝ рожден ден. „А ти не ли ще купуваш продуктите?“ — искрено се учуди любимият. „А защо аз?“ — отвърна тя. „Хладилникът е твой, аз не съм тук домакин!“ — обясни Влади: логиката му бе стройна. „Ако само за това става дума,“ — измислила хитро Катя, — „мога да ти прехвърля всички пълномощия: домакинствай на воля!“ Неразбираемо е какво стана нататък: кавалерът изчезна и дори престана да поздравява — учеха един поток. Беше Стрелец, пълно съвпадение… До ГРАО така и не се стигна; а тя вече планираше бъдещето. Катя страдаше — обичаше Влади, беше първият ѝ мъж… Но младостта и времето си казваха думата: втори постоянен кавалер се яви в трети курс и вече беше не от този институт. Стоян беше доста по-възрастен — над тридесет — и имаше сериозни намерения: „Ще се оженим, зайко!“ Беше разведен. Но любовта преодолява ли пречки? Обичаше я, нали? Оказа се, че Стоян нямаше постоянна работа! Това се случваше преди новите болести и преди специални операции — тогава страната още не беше толкова усложнена. Но трудностите в живота на любимия бяха перманентни: „Пак ме изритаха, зайче! Така се нервирам, ще откача!“ Началниците били тъпи, изискванията — нереални, режимът — изтезание! А у дома анализаторът — „аз съм в търсене, зайче!“ — изяждаше за двама, и на Катя ѝ стана тъжно. „Може поне да си доставчик?“ — предложи тя робко. „Аз съм аналитик!“ — гордо заяви мъжът. „Аналитик не може ли да бъде доставчик?“ — резонно отговори тя. — „Отивай и анализирай по пътищата — кой ти пречи? Аз вчера купих храна с последните си пари.“ „Ами помоли майка си!“ — посъветва Стоян. — „Кажи, че имаме временни трудности!“ — „Уж два месеца ѝ говоря за временни трудности!“ — „Времето е нещо невероятно дълго!“ — цитира Маяковски той и гордо погледна Катя: виж каква е моята ерудиция, радвай се, че имаш такъв партньор! „Тогава не проси храна!“ — отвърна тя. — „И тъй като времената не са били преди, по-добре си ходи!“ — тя не беше само ерудитка, но и находчива. „Кого предлагаш да вземе краката си?“ — възмути се Йордан Петрович; подобно нещо му се случваше за първи път: до тогава той оставял жени само той. — „Не, аз предложих това на Маяковски!“ — отговори Катя. — „Нека той теб храни!“ Това беше обида, и нито един уважаващ себе си кавалер не може да преглътне това. А Йордан беше Козирог — един от най-трудолюбивите и надеждни знаци! Как да вярваш после на хороскопите. Третият, Ленчо, също вярваше в зодии — те се запознаха на астрологичен форум и общуването прерасна в чувства. Но той умишлено осмиваше названията: „зодиЯки“ — дразнеше я. „Защо така обръщаш думите?“ — попита тя. — „Е, смешно е!“ — отговаряше той. „Ми аз без теб съм си наред.“ Паразити от Фройд бяха в устата му. Прегрешенията не спираха: „СнеДурочка“, „стервадеса“, „Дубина Реговицка“ вместо „Регина Дубовицка“ — всичко излизаше от неговата красива, но куха уста. Смяташе се за остроумен — на 41 години! На 26-годишната Катя това вече дразнеше. Иначе всичко беше наред: и двамата имаха стабилни професии и бяха свободни; у разведен мъж имаше вече пораснал син. Първоначално кавалерът се притесняваше, после свикна и си позволи всичко. Скандалът избухна, когато пред дядото на Катя — стар служител на ДС с полски корени — женихът нарече Димитров „Дримитров“ и се засмя: „Защо мълчите? Хубаво ще се посмеете!“ „Йезус Мария!“ — изпищя дядото. — „Пшел вън, псѝ крев! Какъв човек доведе?“ Това се случи на семейно тържество — те вече се представяха като годеници. Нужно ли е да се казва, че и с отиването в ГРАО не стана. Ленчо по зодия се оказа Телец — земен знак, както Козирог, а Телците са най-обидчивите „зодиЯки“. И тук тя срещна Петър: човек без нито една дразнеща черта! Разведен, без деца, симпатичен, не беден, с хумор и с прилична едностайна квартира. Хозяйствен и пестелив, макар и малко стиснат — Петър е роден под знака Дева — пак земен знак. Те се считат за най-пресметливите и предпазливи — идеални за семейство! Накрая ли е щастието? Подадоха заявление: любимият се нанесе при нея, а своята квартира сдаваше наем. Тогава поиска Петър да я впише в регистъра си — да се регистрира при нея. „Защо?“ — учуди се Катя. — „Ти си регистриран в своя апартамент! Разбирам, ако нямаш никаква регистрация, но защо сега?“ — „Как защо? — учуди се Петър. — Ние обичаме един друг и вече сме семейство! Всичко трябва да е общо!“ Това напомни на Катя една шега: „Прехвърли ми апартамента си, моля!“ О, извинете — не оттам почнах; „Вярвате ли в Бога?“ Тук всичко започваше с любовта: „Обичаме се…“ — „Добре!“ — съгласи се невестата след пауза. — „Ще те регистрирам, ако и ти мен!“ — „Къде?“ — изуми се той. — „В моя апартамент: вече всичко е общо!“ — „Но ти не живееш там!“ — усети бъдещият значим аргумент. — „Ако за това става дума, живеем по-редуване: месец в моя, месец в твоя!“ — предложи хитро, но разочаровано Катя, осъзнавайки, че тук е провалена — и, въобще, „риба“. Петър замълча: нещо умно не му дойде веднага. Как я „сряза“ тя! И най-важното — нямаше какво да отвърне. — „Какво ще кажеш?“ — не отстъпваше невестата, гледайки в онова вече не толкова умно лице на жениха. — „По-умно решение, нали?“ Какво, какво — нищо! Няма да вписваш в своя апартамент чужд човек! Ако той успее да се регистрира при нея — тогава може и да стане нещо… Така стана с неговата едностайна: първата жена просто пропиля всичко, а Петър бе болезнено стиснат и прагматичен. Двамата мълчаха, не знаеха как да постъпят. Нещата не ставаха както преди — правенето, че нищо не се е случило, беше невъзможно. Катя се отдръпна от кухнята в стаята — те вечеряха — и остави кавалера да се оправя. Петър стоя около петнайсет минути, после влезе при нея и като нищо я попита: „Катюш, да не отидем на кино?“ — „Хайде!“ — съгласи се тя; женихът въздъхна облекчено — няма ядосани! Вече бе платил капаро за ресторанта… Тя добави: „Така ще ме регистрираш, Петрунчо? Нещо не сме се разбрали!“ Мъжът отвърна поглед, показа се и излезе. Тя не го спря; добре, че за сватба още не бяха похарчили — кавалерът не издържа и започна разговор преди регистрацията. Та всички ли са такива? Някои все пак се женят! Една от трите приятелки на Катя се омъжи за половин година, друга за година, третата — тихо като в анекдот. И Катя уж също „излизаше“ — с някои граждански мъже живееше повече от месец. И любовта имаше! Но любовта не е само чувства, а дела и действия. Оказа се, че у всички кавалери любов към Катя почти нямаше. Както казват в една друга държава: нема дурних? И макар да не се срещаха овни, все пак всеки беше един овен по своя начин. Обидно е, но не смъртно, Катюня! А Катя, вече над тридесет, престана да иска да се омъжи. Как така? Така стана. Повишиха я на работа, смени двустайното на баба с по-голям апартамент. Купи си кола и отиде на почивка. И реши, че животът е успешен. Родителският възрастов праг бе удължен до шейсет и има време да роди „за себе си“. А и „наденичките“ бяха на всяка крачка.

Ралица е момиче, което не следва новомодните шаблони и силно иска брак; в днешна България мнозина предпочитат да не вкарват целия свинарник в дома, щом една наденица стига, а наоколо наденици има в изобилие всякакви видове и размери; съвместното съжителство се приема, гостовите бракове и сексът в почасово давани апартаменти не шокират вече както преди, моралът и срамът звучат като ретро думи, а някой ленив наследник, който редовно получава приходи от имота си, повече не се счита задължително за отрицателен персонаж; ако го дадеш смартфон, може да го брандират като успешен блогър, който е усвоил живота, а що се отнася до семейния живот живей както искаш, срещи по хотели и общи битови пространства са нормални, защото след сватбата може да излезе каквото и да е от партньора: от разхвърляни чорапи и неспособност да сготви щи до инфантилизъм, мамин син и хроничното нищо-не-правене, и това се проявява и при мъже, и при жени, а наред с това и исканията от двата пола не са само хляб и зрелища, защото всеки има свои представи, включително за шопинга; Ралица прави приятното изключение хубава е, без разни нови тунинги по тялото, умна е, с висше и престижна специалност, с добра работа и достойна заплата и все пак мъжете сякаш не забелязват това: те минават редом, вкарвайки се в съюзи по друг тип правила и настъпвайки по пак същите грабли, а тя вече бързо се приближава до тридесетте, което за хора от нейната генерация започва да звучи като време за първо раждане според старите представи, а за нея идеята да ражда сама, без съпруг, не е приемлива; тя вярва в астрологията не толкова в популистките хороскопи за лесна печалба, колкото в астрологични прогнози като ориентир, защото е Стрелец, огнен знак, и търси партньор според характеристиките на зодиите, макар че първата ѝ голяма любов идва още през първата година в университета, когато и сексът се превръща в тема, за която младите имат други представи, различни от тези на предишните поколения, но след това идва творческият застой плащане на сметки, пазар, транспорт и самостоятелно издържане, защото преди родителите ѝ дават пари, докато вече живее сама в апартамента, подарен ѝ от баба Мария за шестнадесетия ѝ рожден ден; първият сериозен партньор Влади истински се изненадва когато разбира, че ще трябва да допринася за храната Ама не ти ли ще купуваш продуктите? и след като Ралица, с хитрост, предлага да му предаде всички пълномощия да си стопанисва спокойо, той просто изчезва: дори спира да я поздравява в потока, в който учат, и делото до ГРАО не стига; след това, когато е трети курс, идва друг постоянен кавалер, Светослав, значително по-възрастен, разведено човеци, който говори с обещания ще се оженим, зайче, но се оказва без стабилна работа, постоянно блъскан от шефове-идиоти и нестабилен месечен доход, което оставя Ралица с усещане за тъга, защото той яде за двама и предлага само питай мама тя от месеци е предупреждавала за временните трудности, а той цитира с възхищение нещо като времето е нещо изключително дълго и очаква да бъде възнаграден за своята ерудиция, докато Ралица, която вече не иска да гладува заради романтични идеали, предлага практични решения като да вземе работа като куриер, но горделивият аналитик не приема, и така до нищо не се стига; после идва Лъчезар, с когото се запознават на астрологичен форум той също вярва в зодиите и точно това ги сближава, но вече бързо в отношенията му проличава склонност да коверка думите и да се шегува на гърба ѝ, наричайки зодиите зодиЯки, обръщайки имена в смешни варианти и хвърляйки бисерни остроумия, които първо я забавляват, после започват да я дразнят, защото той е с двайсет и няколко години по-възрастен и има собствен резерв от загадъчни термини и изрази; проблемът избухва на семейно тържество, когато в присъствието на дядо Боян, бивш служител на Държавна сигурност, Лъчезар направо се подиграва с историческо име, изговаря го криво и се смее, а дядото, който има полски корени, реагира бурно с изрази, които разпалват скандал, и това слага окончателно точка на техните планове за служебен брак Лъчезар е Телец и се обижда лесно, и въпреки че с него всичко друго изглежда наред стабилна работа, свободен, с вече пораснал син неговите държани шеги и неподходящи на момента реплики разрушават бъдещето; след тази история Ралица среща Петър разведен, без деца, симпатичен, с добро чувство за хумор, икономичен и стопански човек, собственик на уютна едностайна квартира, земен знак Дева, що се отнася до практичността това изглежда като идеален кандидат за семейство, и те подават заявление, той се премества при нея, започва да отдава своя апартамент под наем и след броени месеци поисква да я припише при себе си, или по-точно тя да го регистрира в нейната квартира въпрос, който в наши дни в България се решава с ГРАО, но идеята поразява Ралица; тя отвръща с шеговития, но хаплив отговор, че ако е за регистрация, може да живеят по график един месец в нейната квартира, един месец в неговата и Петър остава без думи, защото не е очаквал такъв обрат и няма лесен аргумент срещу предложението ѝ; след известно мълчание той изненадващо ѝ предлага да идат на кино, тя се съгласява, но в разговора преди да тръгнат попита директно: Ти ще ме регистрираш ли, Петруня? Петруня мълчи и сякаш чака времето да го откупи, но не може да купи онова, което не му е дадено. Той кимва неуверено, усмивката му е като липсващата подкова само обещание без съдържание. В киното светлините влизат в салона и разговорът избледнява, но думите ѝ остават като билет, който вече не може да бъде върнат.

След филма те се разхождат по тихите улички на квартала, където лампите хвърлят оранжеви кръгове по паважа. Петър говори за дребни неща за асансьора в сградата, за това как се е харесал новият наемател, за дребни технически поправки в едностайната му. Ралица слуша и избира да не намеква повече за регистрацията; изведнъж въпросът ѝ изглежда по-малко като условие и повече като изповед.

На следващата седмица той продължава да се държи любезно, но дистанцирано като човек, който изпраща цветя, но не оставя ключове. Ралица усеща, че бъдещето, което е нарисувала в ума си, има пукнатина. Тя не започва да вбесява, не прави сцени на ревност; просто прави това, което ѝ е по силите работи, плаща сметките и тренира навиците на живота сама. Колегите забелязват спокойствието ѝ и шефът ѝ предлага по-отговорни задачи проект, който носи повишение и повече левове в заплатата.

С времето разговорите за сватба губят плътността си; думите стават като пяна, която се плиска, но не оставя следа върху камъка. Петър понякога споменава, че вкъщи би било по-удобно, но думите му нямат тегло. Така една вечер, след месец от разговора в киното, Ралица намира в себе си същата онази решителност, която я е довела до висшето училище и до настоящата работа: тя иска да не се окаже зависима от нечии обещания, от нечия мнима щедрост или от нечии страхове да поеме отговорност.

Тя предлага нова сделка нищо драматично: да продължат да бъдат двойка, да живеят заедно, но всеки да има ясен финансов план. Аз плащам сметките за тази година ти поемаш готвенето и транспорта, казва тя със солидна усмивка. Той приема, защото това не изисква от него юридическа промяна и не застрашава тесния му комфорт. Но този компромис го прави още по-малък в очите ѝ; тя усеща, че не иска мъж, който може да бъде устроен само когато не му се налага да поеме проактивна роля.

Когато, няколко месеца по-късно, Петър пак споменава, че някой е поискал от него документ за регистрация, Ралица вече отговаря без колебание: Прекрасно, оправи си документите, за да можеш спокойно да отдаваш апартамента. Той разбира намека и мълчи. Не е нужно да изрича повече. Тя не иска да го изнудва; тя иска партньор, който не се страхува от общи решения.

Постепенно Ралица забелязва, че приятелките ѝ две от тях имат своя наклон към драмата: едната развежда и пак се връща в същите порочни кръгове, другата преживява кратка сватба, която прилича на сезонен спектакъл ярка премиера и бързо закриване. Третата е тихо щастлива и изглежда сама със своята малка, стабилна радост тя живее добре така, както ѝ харесва, и не обяснява изборите си. Тези примерни истории не карат Ралица да се панира; те я научават да разпознава модели и да не повтаря онова, което вече не работи.

Работата ѝ поема по-голяма част от дните ѝ: новият проект изисква пътувания, срещи с клиенти в София и Пловдив, и тя се радва на новите контакти. Заплатата расте вече може да си позволи двустайно жилище в по-спокойна част от града и да смени старата кола с малък, икономичен автомобил втора ръка, който ѝ дава свобода. Тя купува нещата с пари, които е спечелила сама, и всяка покупка е като подпис под нейна независимост.

Срещите със случайни мъже продължават, но вече имат по-лека тоналност като репетиции за бъдещо представление, което може никога да не се състои. Някои от тях я дразнят с дребни маниерчета, други са амбициозни по шумен начин, трети са приятни спътници за вечеря, но никой не прави онова, което тя започва да признава, че очаква: да бъде равен партньор, да предлага, да поема риск, да се разпознае в общите решения.

Една вечер, на приятелско събиране за вино и домашен баница, на масата се завързва разговор за деца и възраст. Ралица слуша, но не се паникьосва при думата тридесет, както преди. Няколко лекари и нейни познати ѝ обясняват, че днешните възможности и медикаменти дават шанс до по-късни години и че много жени раждат движещи се, активни деца и след средата на четиридесетте. Това не я кара да отлага решението заради страх; по-скоро ѝ дава пространство да избере кога и с кого.

Минават още месеци. Петър и Ралица продължават да бъдат заедно тук-там, но връзката е повече удобство, отколкото съдба. Тя записва вечерни курсове едно международно сертифициране, което може да ѝ отвори врати навън. Когато приятелите ѝ се чудят как така не се изнервя, тя отговаря със същото спокойствие, което вече я отличава: Имам план. Не търся драмата, търся смисъла.

И този смисъл често присъства в малките неща: в сутрешното кафе с гледка към улицата, в пазаруването на хлебче от фурната на ъгъла, в уикендите на морето, когато слънцето оцветява хоризонта в златисто. Тя си купува още неща, но по-рядко за да запълни празноти; сега покупките са за удоволствие нов стъпален стол за балкона, удобна възглавница за четене, една малка саксия с розмарин.

Случва се и друго: в едно бизнес пътуване в чужбина не далеч, в съседна страна тя се запознава с човек, чието име е Георги Иванов. Той не е драматичен, не е подарък за егото ѝ, но е уважителен, държи се като човек, който знае стойността на думите си. Разговорите им се редуват между смислени теми и тих хумор; той не използва зодиЯки и не обижда роднините ѝ с невярни шеги. Връзката им не е пламенна в първата седмица тя е равна, като небето след дъжд: чиста и готова за изграждане.

Ралица не бърза. Тя не подписва документи за регистриране, нито бърза да прехвърля имоти. Този път тя иска равноправие и ясни финансови и житейски планове. Георги предлага това, защото той също е преживял има разделено минало и умение да гради отново. Те обсъждат общи сметки, кой какво носи в общия дом, кое ще бъде лично и кое общо. И най-важното говорят за детския въпрос открито, без натиск.

Някак естествено, без театър и без сметки за доказване на любов, Ралица разбира, че бракът не е цел сам по себе си, а средство да се създаде дом, ако той е справедлив, изработен от двама. Тя осъзнава, че може да желае брак и да държи на независимостта си едновременно. Нещо повече тя вече не приема да бъде наденица или сосиска в нечия представа; тя е човек с план и чувство за хумор, който носи собствена чанта за покупки и сам плаща паркинга.

Историята ѝ продължава не като драматичен роман с режисьор и машинописец, а като ежедневие, изпълнено с решения: някои лесни, други трудни. Тя пътува, работи, обича и понякога се кара; понякога оставя Петър само с неговите бележки за наема и старата си едностайна квартира, където той понякога отива да си прибере неща, когато усеща, че светът го притиска.

И в края на дълъг ден, когато осветлението във входа примигва и нощта мирише на хладен роса, Ралица сяда на балкона с чаша чай и пише в бележника си не планове за завършване със сватба, а списък с неща, които иска да види и да направи. Върху последната страница тя пише две думи и ги подчертава: Избор и свобода. Това не е отказ от любовта, а от тежестта, от привилегията да бъдеш зависима. И така, животът ѝ със своите заплати в левове, с нейната двустайна квартира, с изпитания и малки победи продължава да се плете, докато тя избира с кого и как да сподели пътищата напред.