Кольо, изтощен от безсмислени излизания, от еднодневни романти, от безкрайни срещи, когато се запозна с простичката, весела и умна Ружа, разбрал, че е точно това, което търси. Посетиха кафенето Български бряг в центъра на София, слушаха улични музиканти, размениха истории за Кольовите кариерни победи и нейната страст към съвременната поезия, а когато откриха, че и двамата обожават шопска салата с ябълки, осъзнаха: време е да продължат напред.
Като следваща стъпка Кольо бе поканен в апартамента на Ружа за вечеря. Облече най-елегантната риза, подстрижеше се, запомни няколко загадъчни стихчета от любимия ѝ поет и се снаде с букет от лалета и бутилка бяло вино.
Той тръгна към дома й изпълнен с кураж, вярата му в себе си беше толкова голяма, че дори котка, която се къщи по 15 пъти на ден, би завиждала. Всичко бе подготвено до последния детайл, очаквайки само една редкица Добър вечер, казвам се Стефан. Майка ми е в душа, влизайте.
Кольо спря и усети, че над него се спуска мъдрото, малко детинско лице на Стефан, което му подаваше ръка, готова да целува цялата му глава. Първоначално той помисли, че се е загубил, но щом Стефан избухна в смях, задържайки носа си с пръсти, точно както правеше Ружа, съмненията изчезнаха. Виното започна да кисне, а цветята да вянат.
Влизайки, Кольо погледна спортните обувки на Стефан и изпищя от изненада можеше да ги надели върху собствените си мокети и все още да му пасват.
Ружа се появи в душа, облечена в елегантна вечерна рокля, с грим, който блестеше като лунна светлина. Забеляза недоволното лице на Кольо, разбра какво се случва и напрежението изчезна заедно с романтичната атмосфера.
Тя безмълвно постави храна пред госта, разлеа виното и, без да чака Кольо, започна да яде.
Защо не каза, че имаш дете? изрече Кольо, като се чувстваше измамен.
Какво, уплаших се от товарчето? усмихна се Ружа със съчувствено ухмурение.
Не е товарче, а цели влакчета.
Голям, а? Той е в папка от далечната сибирска село, по-висок от Степки, боси ходеше по мечка.
А къде е сега? запъна Кольо, като се стигна до гърлото.
Продава се. Заедно с мечката. Остави ни за голяма сцена, понякога пише писма, но са с ръкопис, че изглежда като писмо от самата мечка с голяма совест.
На колко е? кимна Кольо към стената.
Четиринадесет, паспортът му скоро ще вземе.
С сила?
Много смешно.
Те продължиха да ядат в мълчание, разговорът се разпадаше както листо на вятър.
Кольо поиска още месо.
Какво е това? попита.
Добър къс месото е от Стефан.
О, талантът му е изключителен!
Още от баща му наследил, плюс стара кулинарна книга, комплект ножове, спиннинг, лодка и други безсмислици, които той ни изпечка.
Лодка? задрънка Кольо.
Да, в мазето я пази, понякога се появява. Синът е запален рибар.
Точно тогава Ружа получи известие на телефона, извинява се и се оттегли в стаята, за да отговори.
Кольо помисли, че е време да се прибира, но Ружа се върна развълнувана.
На работа имаме инцидент. Можеш ли да седнеш с Стефан за пара часа?
Аз? С Стефан? Защо?
Той е непълнолетен, никога не знаеш какво може да се случи. Сега вратата се отваря за всеки.
Устрахваш се, че ще го откраднат незабелязано?
Въпросът е, ще ти платя за вечерята и за услугата, а после повече да не се чуваме, договорено?
Какво да правя с него?
Вие сте мъже, поговорете за вашите мъжки теми и аз ще се изтегля.
Кольо не успя да отговори, а Ружа вече бе излетя към колата.
Той остана на кухнята, изтощил телефона, довърши месото, изпие виното, а Ружа не се завръщаше.
Когато се доби до вратата на Стефан, чу познатите звуци от другата страна.
Не може да е мисли Кольо и стъкла.
Отворено.
Той внимателно оттегли вратата и влезе в детската стая. Първото, което привлече вниманието му, беше голяма дървена мишена с ножове и стрели закачени в нея. На стената не имаше дупки стрелецът винаги попадаше в целта. На масата стоеше винилов плейър, а от колоната тихо се чуваше Iron Maiden, любимият му бенд. Стефан седеше в ъгъла, настройвайки риболовен уред. Около него стояха купчини трофеи, от тавана висяше боксьорска торба, а пред телевизора бе нова игрова конзола.
Не е зле мама ти да ти осигурява такова прозвучи Кольо от завист.
През лятото работя отвърна Стефан, а Кольо се струсна. Представи си как Ружа търси бездънна чанта за бездънното си дете, а то се оказва самодостатъчно.
Имате заряд за телефона? попита Кольо, показвайки устройството.
При железопътната линия посочи Стефан.
Ж-ж-железопътната линия? прошепна Кольо, а когато видя истински железопътен комплекс, забрави как да диша.
Сам си я сглобих? попита, шепнещ да не разплаши момента.
Да. Събирам части, искам втори етаж и няколко моста. Току-що пристигна кутия с нови релси, но нямам ръце.
Кольо усети как сърцето му се нагрява.
Може ли да стартираме малко влак? попита той Стефан.
Минута, ще се оправя Стефан постави уреда и с един голям крачка преодоля стаята.
***
Ружа се върна след час. Беше сигурна, че Кольо вече е излязъл, и се вмъкна в стаята на сина, където двамата сглобяваха железопътната система. От първия поглед беше трудно да се разбере кой е по-стар.
Кольо, време е за вкъщи прошепна Ружа.
Ох, сега… изскочи Кольо от пода. Колко е часът?
Една и половина, прободна Ружа с уморен зев. Утре сутринта имам ново спешно действие, трябва да спя.
Тя го придружи до входа, целуна го в бузата и му подаде пари.
Не взимам от жените пари вмръщи Кольо.
Благодаря, че пази нашия товарчо.
Кольо се усмихна и излезе.
***
Здравей, бих искал да дойда отново обади се Кольо след няколко дни.
Тук е работа, нямам време за връзки, последната ни среща отговори Ружа.
А мога ли да се видя със Стефан? попита.
С Стефан? учудена Ружа.
Да, може би да го дръжм малко, да се погрижа за детето.
Не знам Попитай го.
Вече му писах. Не му е против. Купих нова игра за неговия Xbox, да си седнем тихо, а ти да продължиш с работата си.
Добре, ела днес.
Тази вечер Кольо се появи в други дрехи без риза, без парфюм, без вино, само с черна тениска с любимата му група, раница, пълна с чипс и газирана напитка, и с широка детска усмивка.
Бъди тих, имам видеовръзка за два часа посрещна го Ружа в домашен халат, с маска на лице и мирис на лук.
Кольо кимна и влезе в детската.
Там Стефан и Кольо спореха за Балабанов и Гей Ричи, готови да започнат шестчасов киномаратон, докато Ружа ги успокояваше, че са и те жертви на лош вкус, и ги изведе към изхода.
В събота не забравяй примамка за щука! извика Стефан от стаята.
Каква примамка? погледна Кольо.
Отиваме на щука. Знам магазин, където продават супер примамка. Не съм се върнал на риболов от векове.
Явно си приятел с него. А аз да не се присъединя?
Може, нарежеш сандвичи.
Няма какво друго да правя, ела на риболов, усмихна се Ружа, изтласквайки Кольо. Работата винаги ме изяжда, но поне имам детска ангажираност.
***
Мина месец. Ружа се потопи изцяло в работа, романтиката почти изчезна. Кольо и Стефан успяха да довършат железопътната линия, да уловят раци, да приготвят квас по старата книга, наследена от Стефан, да го научат да се ориентира в гората, а Кольо му даде уроци по флирт и помогна да покани на среща момиче от съседния клас. Всичко вървеше спокойно, докато една вечер вратата не се разтърси и от тавана падна лампа.
Ружа отвори вратата и я посрещна ароматът на мечешко месо. На прага стояха бившият й съпруг и бащата на Стефан.
Осъзнах, каза той, навеждайки се, надвисвайки над Ружа с глава. Ние с Потап сме уморени, искаме тихо семейно съжителство. Събрах пари, ще ви взема със Стефан в родното село. Ще живеем в удоволствие, ти ще напуснеш работата, ние ще ходим на риболов и лова.
Ха! Добър шегобиец, десет години и сега осъзнаваш. Твоят меч е иска да се върне в семейството?
Не Всъщност подписах договор с кино студио без мое знание пробълка съпругът.
Тогава е ясно, просто ме изхвърлих.
Не е съществено! Главното е, че сега
Той не успя да завърши, защото в коридора се появи Кольо, облечен в футболка с Ружина футболка.
Ружо, взех ти футболката, защото съм изцапал своята, докато с Стефан боядисвахме паровоз
Доси, в тази квартира някой ще довърши изречението? попита Ружа, гледайки двамата.
Какво е това? попита съпругът, насочвайки огромна юмрук към Кольо.
Това това се мръна Ружа.
Тогава Стефан се изпревари от стаята, хвърли ръка върху бащата и го притисна към стената.
Това е товарчето! прошипя Стефан.
Стефан! Синко! Аз съм таткото, какво товарче? кърпа се мъжът.
Обикновено товарче, което ни помага да превозваме всичко, което оставихте.
Но аз ви не оставих нищо, призна мъжът и осъзна смисъла.
Кольо и Ружа се притиснаха в ъгъла, наблюдавайки гигантската борба.
Добре, добре, паузираме, извика бащата, и Стефан пусна хватката.
А ти си добър, вече си готов за къс подсмейва се мъжът, може би утре с детето да се озовем? Искам да поговорим за пропуснатото време. Аз съм баща, не някой друг.
Ружа се замисли, гледайки от съпруга към Кольо, без да знае какво да каже.
Да, разбирам, кимна Кольо и се прибираше.
Съжалявам
***
На следващия ден бащата и синът тръгнаха рано, а Стефан се завърна късно вечерта сам.
Къде е бащата? попита нервирана Ружа.
Той е тръгнал, Стефан, усещайки пустотата, си промърмори, че понякога най-големите приключения започват точно там, където най-скоро се очакват спирачки.
