С пронизителен звън позвъня вратата, обявявайки, че някой е пристигнал. Людмила хвърли престилката, избърса ръце и тръгна да отключи. На прага стоеше дъщеря ѝ, придружена от едно момче. Жената ги покани да влязат.
Здрасти, мамо дъщеря ѝ я целуна по бузата, Запознай се това е Веско, той ще живее с нас.
Добър вечер поздрави младежът.
А това е майка ми, леля Людмила.
Людмила Стефанова каза тя, коригирайки дъщеря си.
Мамо, какво ще ядем довечера?
Пюре от грах и наденица.
Аз не ям пюре отвърна момчето, събу обувките си и влезе в стаята.
Мамо, нали знаеш, Веско не яде грах дочката направи огромни очи.
Веско се настани на дивана, хвърляйки раницата си на пода.
Това е моята стая каза Людмила.
Веско, ела, ще ти покажа къде ще живеем извика Елица.
На мен ми харесва тук промърмори момчето, но стана от дивана.
Мамо, измисли нещо, с което да нахраниш Веско.
Не знам, имаме още половин пакет наденица сви рамене Людмила.
Става, с горчица, лютеница и хляб обади се той.
Разбирам само това успя да каже Людмила и се отправи към кухнята. По-рано носеше в къщи котета и кученца, а сега това да го храня.
Сложи си пюре, две препечени наденици, подреди си салата и започна да вечеря с апетит.
Мамо, защо вечеряш сама? влезе в кухнята дъщеря ѝ.
Защото се върнах от работа и съм гладна каза Людмила, докато дъвчеше наденица. Който иска да яде, нека си сипе сам или да сготви. Имам един въпрос защо Веско ще живее при нас?
Защото ми е съпруг.
Людмила едва не се задави.
Как така съпруг?
Ами така. Дъщеря ти е вече голяма и сама решава дали да се омъжи или не. Вече съм на деветнайсет.
Дори не ме поканихте на сватба!
Нямаше сватба, само подписахме. Щом сме мъж и жена, ще живеем заедно отговори Елица, като поглеждаше майка си, която продължи да дъвче.
Честито. А защо без сватба?
Ако имаш пари за сватба, дай ни ги ще намерим за какво да ги похарчим.
Ясно продължи спокойно да яде Людмила. А защо точно у нас?
Щото те имат едностаен апартамент и там живеят четирима.
Значи вариантът да наемате квартира отпада?
Защо да плащаме наем, като имам собствена стая тук? учуди се Елица.
Разбирам.
Ще ни дадеш ли нещо да ядем?
Ели, тенджерата е на котлона, надениците са в тигана. Ако не стигнат има още в хладилника. Вземете, сипете си и яжте.
Мамо, не разбираш, вече имаш ЗЕТ подчертала накрая Елица.
И какво от това? Да играя народни хора в чест на събитието? Детето ми, изпилях се от работа, хайде да минем без церемонии. Ръце и крака имате обслужвайте се.
Затова си и сама! изфуча Елица и се прибра в стаята, като тръшна вратата.
Людмила си изяде спокойно вечерята, изми си чиниите и се прибра в стаята си. Облече си тениска, взе чантата с екип и замина към фитнеса. Беше свободна жена и няколко вечери в седмицата спортуваше и плуваше в басейн.
Към десет часа се прибра у дома. Във възторг, че ще си направи чай, намери кухнята в пълна разруха явно някой се беше пробвал да готви. Капакът на тенджерата липсваше, пюрето бе засъхнало и напукано, опаковката от надениците лежеше на масата, до нея изсъхнал хляб. Тиганът беше прегорен, а някой беше надрал покритието с вилица. Купчината със замърсени съдове стоеше в мивката, а по пода имаше лепкава локва. Миризмата на цигари се носеше из апартамента.
Това вече е нещо ново. Ели никога не си е позволявала подобно.
Людмила отвори вратата на дъщеря си. Младите хора пиеха вино и пушеха.
Ели, иди изчисти всичко в кухнята. Утре ще купиш нов тиган каза майка ѝ и се прибра, оставяйки вратата отворена.
Елица скочи и тръгна след нея.
Защо да чистим? И откъде ще взема пари за тиган , не работя уча. За една тенджера ли плачеш?
Ели, правилата вкъщи са ясни: ял си изчисти, изцапал си прибери, счупил нещо купи ново. Всеки сам чисти след себе си. И да, жал ми е за тигана, струваше пари, а вече е съсипан.
Не искаш да живеем тук, нали? изстреля дъщеря ѝ.
Не каза спокойно Людмила.
Не ѝ се караше, а и никога досега дъщеря ѝ не беше ставала такава.
Но тук имам дял.
Не, жилището е само мое. Аз съм го купила, с мои пари. Ти само си вписана. Не решавай за моя сметка. Искате да живеете тук спазвате правилата настоя спокойно Людмила.
Винаги съм живяла по твоите правила. Омъжих се, вече не можеш да ми нареждаш кресна Елица. Всъщност, ти си живяла, време е да ни дадеш жилището.
Давам ви коридора на блока и пейката пред входа. Аха, омъжила си се? Аз не бях питана. Или спиш тук сама, или с мъжа си някъде другаде. Той тук няма да живее отсече Людмила.
Скарай се с апартамента си! Веско, тръгваме! изкрещя Елица и започна да трупа нещата си.
След пет минути в стаята влезе бъдещият зет.
Стига, майко, не се ежи и всичко ще е наред рече, залитайки, очевидно пил, Ако се държиш добре, дори ще сме тихи.
Коя ти е майка, бе! възмути се Людмила. Останала си е у вас, върви при нея и си вземи “съпругата”.
Ще ти покажа аз! вдигна юмрук към нея.
Людмила го хвана с маникюрираните си пръсти здраво.
А-а-а, пусни ме!
Мамо, какво правиш?! ревна Елица, опитвайки да я дръпне.
Людмила отблъсна дъщеря си, зашлеви Веско в слабините, после в шията.
Ще заведа дело! писна момчето.
Чакай, сега ще извикам полицията отвърна Людмила.
Младите избягаха и напуснаха уредения двустаен апартамент.
Вече не си ми майка кресна Елица на излизане Няма никога да видиш внуци!
Голяма загуба рече със сарказъм Людмила. Най-после ще поживея спокойно.
Погледна ръцете си няколко нокътя бяха счупени.
Все загуби от вас промърмори тя.
След тръгването им, изми кухнята, изхвърли засъхналото пюре и тигана, смени бравата на вратата. Три месеца по-късно, дъщеря ѝ я намери близо до офиса. Момичето беше отслабнало, бузите му хлътнали, изглеждаше нещастно.
Мамо, какво ще вечеряме? попита тя.
Не знам сви рамене Людмила, още не съм решила. А ти какво искаш?
Пиле с ориз отговори Елица. И салата руска.
Добре, да отидем да купим пиле, а руската ще приготвиш сама.
Нито я попита за Веско, нито Елица спомена за него но този път вечерята бе споделена, а у дома цареше мир. Така Людмила разбра, че понякога най-доброто за нашите деца е да им позволим сами да научат уроците на живота, дори ако това ни коства трудно сърце. Свободата и спокойствието си имат цена, но уважението и самоуважението са безценни.
