Сватбата беше луксозна. Жаль, че не беше моя казвах си, докато гледах как се минава всичко около мен.
Не разбирам защо трябва да стоя в собствената си сватба в рокля, избрана от майка ти, мислех, докато Мария се взираше в огледалото и усещаше как вътре й се стяга студ.
Ами, бяла е, красива, от дантела, отговори Ивайло, като се мъчеше да намери думи. Тя я поръча да се шие още пролетта.
За себе си или за мен? се обърна Мария. И менюто, и фотографа, и цветята, и дори стаята за първата нощ избра тя. Ти някакво решение имаше ли?
Не искам да създавам конфликт, Мар започна той. Майка се тревожи.
Конфликти не се появиха, но имаше сватба. Хиляда гости предимно майчините приятелки, колеги и роднини. Бащата на Ивайло мързеливо се опираше до съседа, а Мария се опитваше да разпознае някой познат в залата. Техните приятелки седяха далеч, почти незабелязани.
Тази жена, която отгледах за сина ми! обяви свекъртата, повдигайки чаша. Сега мога да спра да се тревожа: Ивайло няма да се изгуби.
Благодаря, пробъркваше Мария, усещайки как чашата й става горчива.
Първата нощ се случи не в запазения хотелски номер, а в апартамента на свекъртата.
Деца, толкова късно, хотелът е отменен, утре имате преместване спете при мен. Поставих ви диван, а аз се нуждая от пълен сън и понижен кръвно налягане, разбирате ли.
Мария и Ивайло легнаха на тесен диван. Тя в дантелено, но неудобно бельо, той в тениска с лого на Булгаз. Никой не каза нищо.
Уморена ли си? прошепна той.
Не разбирам къде съм, кой съм и чия е тази сватба.
Той не отговори.
На следващия ден се преместиха в същия апартамент на свекъртата в малка стая с два шкафа и едно прозорче, което гледаше към подземния колектор. Мария се опита да вдиша по-дълбоко.
Трябва малко търпение, каза Ивайло. Ще спестим и ще се преместим в собствено жилище. Майка разреши да не плащаме за Ток и вода, това е икономия.
Но с икономията дойдоха и правила: храната се готви само по график, вана се пълни само в петъци, почистването по разписание. Първоначално Мария се усмихваше, после стиска зъби.
Маро, не слагай ножа така, не е нашият обичай.
Маро, прибери косата, в къщата не се ходи с разрошени коси.
Маро, защо толкова крем натисна? Той е скъп, поръчах го от аптеката, използвай икономично.
Майко, сериозно? попита Ивайло един ден. Това е Мария, тя може
Тя може, ако стане домакиня в свой дом. Засега е под мое ръководство.
Ще кажеш ли нещо? попита Мария късно вечерта, докато той играеше на телефона и дъвчаше ябълка.
Не се обръщай към нея. Майка е такава. Живея така цял живот и нищо.
А аз не искам нищо. Искам да живея.
Работата се превърна в убежище. Мария остана дълго в офиса, записва се на вечерни курсове по илюстрация. Понякога пропускаше вечерята, за да се нахрани в кафене. Само. Спокойно. Без Маро, солницата не се поставя тук.
Един ден у дома я изненада празна кухня и бележка: Надявам се, че си яла. В семейство всеки трябва да допринася. Днес ти не участваше. Вечерята е за семейството, не за егоисти.
Мария разбира, че това не е нейният дом.
Опитите й да говори с Ивайло се сблъскваха със мълчание или с: Маро, понабирай. Аз съм търпелив.
Накрая не издържа. Събра раницата, остави пръстен на нощното шкафче и замина без посока. Нощуваше при приятелка, после нае малка, но своя стая. Работеше, рисуваше, дишаше. Живееше отново.
Месец мина без обаждания нито от Ивайло, нито от свекъртата. Единствено СМС: Ти предаде семейството.
Шест месеца по-късно пристигна писмо от адвокат. Свекъртата подаде иск за възстановяване на разходите за сватбата. Мария не отговори. Адвокатът в съда вдиша рамо:
Искате доказателства, но те липсват. Всичко беше устно, нямаме основание за иск.
Така свърши първият й брак.
След това срещна Егор. Той не носеше тениски с логота. Не питаше какво каза майка. Питаше: Как ти е удобно?, Как се чувстваш?, Искаш ли да отидем до морето?
А майка ти има? попита Мария след два месеца запознанство.
Да, живее в друг град, обича котето си. Не иска да ни кани казва, че сме млади и без нея ни е подобре.
Мария се разплака. Егор се уплаши:
Казах ли нещо нередно?
Не, просто не можеш да си представиш колко е ценно това.
Те не организираха пышна сватба. Просто се записа, отидох
