Слушай, казвам ти отново: това дете не е за мен! Искаш проблеми? Ако искаш да раждаш, направо ме остави без претенции! викаше Андре́й Петров на Ралица, изпускайки тези коварни думи, а тя стоеше пред него, не можеше да повярва, че това казва любимият й Андрю, човекът, към когото бе привратена сърцето, на когото бе предала всичко без остатък.
Ралица и Андре́й се запознаха, когато тя и приятелката й Ина се връщаха късно вечерта от заведение в София, където празнуваха рожден ден. Ина не успя да пресметне количеството вино, затова таксиметровият шофьор весел младеж на име Андрей им помогна да се качат в колата, дори ги заведе до апартамента й и предаде ги на родителите. Така се срещнаха.
Андре́й, както го наричаха всички, беше решителен. На следващия ден той позвъня на Ралица и я покани на вечеря. После още една, после още След седмица вече я уговаряше да се преместят заедно в апартамента, който ѝ беше оставила от баба. Малък едностаен с нуждаещ се ремонт, но свой. Ралица, на двадесет години, все още не беше в сериозна връзка. Тя не беше особено красива, а по-скоро тихо и скромно момиче. Един ден й предложи да излезе симпатичен момък, но няколко дни по-късно Ина го отне при себе си. Ралица плачеше два дни, после реши, че не е достатъчна за него, успокои се и дори прости приятелката. Ина обаче не се чувстваше виновна смяташе, че красиви мъже трябва да ухажват красиви жени, като нея.
Андре́й всеки ден настояваше Ралица да го пусне в къщи, обещаваше скоро да подаде молба в ЗАГС, само малко да изчака, докато спечели пари за сватбата. Ралица му повярва и се съгласи. Майка й не беше информирана знаеше, че майка й няма да одобри. Родителите живееха в село в Община Пазарджик, почти не идваше до дъщеря, винаги бяха заети с работа по къщата и здравето им не беше най-добро. Така че Ралица не се страхуваше, че ще разберат за Андре́й.
Първите месеци бяха чудесни: Ралица се втурваше от работа вкъщи като на крила, готвеше нещо различно, за да впечатли любимия, да покаже, че е подобра от останалите красавици. Андре́й беше доволен, хората го възхваляваха, а той се радваше, че е първият мъж в живота на Ралица това му гърмеше мъжественото самочувствие. И найважното не изискваше пари, защото Ралица вярваше, че той спестява всичко за сватбата.
Всичко се променя една зимна вечер, когато Ралица, с леко усмихната, казва на Андре́й, че очаква дете. Тя неочаквано чува: Направи аборт! Защо, ако искаш това малко, то ще е първото ви дете, найумното, найкрасивото и найобичаното?
Какво, искаш да слушам след работа крикове, миришещи мокри памперси? възмути се младежът. А кой ще ми готви, ако ти се заетеш с бебе? И къде ще намериш пари за живот, щом отидеш в майчин отпуск? Не разчитай на мен, аз не работя за това.
Ралица замръзна от ужас. Къде изчезна нежният Андрю? Как можеше в миг да се превърне в чудовище? Събра всичките си сили и твърдо отговори, че няма да убиe детето. Тогава Андре́й започна да вика, че никога няма да признае детето за свое, събра вещите си и си тръгна.
Тази нощ Рали се повиши температурата й. Плюхна се повече от седмица. След като се оправи, реши да се фокусира само върху бебето, да се надява, че ще се ражда здраво. Животът ѝ отново получи смисъл.
Изминаха осем месеца. Ралица беше в майчин отпуск, когато срещна Андре́й пред входа на блока. В ръцете му цветя и торба с плодове.
Здрасти, поздрави той почти прекалено весело, донесох ти нещо вкусно. Си си купиш, нали? Не ти стичат пари?
Нищо, справям се, тихо отговори Ралица.
Тя се радваше да го види, готова беше да му прости. Може би се е помислил и сега ще живеят като истинско семейство?
Андре́й обаче не искаше да се върне, а настояваше да я запише като баща на детето. Казваше всичко, че разбира какво е щастие, когато имаш син или дъщеря, обещаваше достатъчно пари и чести визити, за да помага с малчугана. Ралица се учуди от желанието му, но не видя полза за него, затова се съгласи.
Той започна да се появява често, носеше зеленчуци, плодове, мляко. Не оставаше дълго, но постоянно повтаряше, че очаква раждането.
Бебето, наречено Тимка, се роди доста като татко. Пристига майка й, Вера Ивановна, за да ѝ помогне в началото. Когато Ралица й разказа, че Андре́й иска да го запише на себе си, да плаща издръжка и да вижда детето, майка й се съмняваше защо не предлага брак, ако иска детето? Андре́й обясни и на Вера, обеща и да помисли за сватъка, но да не го притиска.
След изписването от родилното, Ралица и Андре́й отидоха в ЗАГС и записаха Тимка с фамилия Петров. Вера остана при дъщеря още две седмици, не успя да я убеди да се върне в село и замина.
Всичко мина добре няколко месеца. Тимка растеше спокойно, млякото им стичаше. Андре́й се появяваше веднъж седмично, пита дали синът е здрав, даваше малко пари и винаги искаше подпис от Ралица. Тя не можеше да схване странното му поведение.
Светлината се разкри в ужасен ден, когато Тимка навърши девет месеца. Вечерта Ина се появи у Ралица с бутилка вино. Предложи да отпразнуват, но Ралица й напомни, че не пие алкохол и кърми бебето.
Е, мила, похвалина Ина, дай си чаша, аз ще празнувам.
Ралица пожала рамене, извади красив чаша, постави плодове на масата. Ина изпих, разказваше, размахваше ръце, разлее вино върху пода, хичеше се да не остави Ралица да избърше. Изведнъж се чу телефонен звън. Когато Ралица попита Кой е?, мъжки глас отговори, че търси Ина. Ралица се обрадва, че приятелката ще си тръгне, отвори вратата, но мъжът нахвърли се в кухнята и започна да се кара с пияната жена. Крещяха, чупиха съдове. Тимка се събуди, заплака, а в апартамента влязоха полицаи и, неочаквано, Андре́й.
Тя не разбираше. Показаха ѝ, че детето се отнема от баща му, защото в жилището мирис от алкохол, разбити чаши и нищо в хладилника. Съседката, леля Тонка, злобна жена от петия етаж, се втурна и викаше, че в тази къща постоянно се клатят и пиене, и че ще заведе дело, за да отнеме родителските права. Ралица искаше Ина да потвърди, че не е пила, но следите вече бяха изгорели.
Когато Андре́й отнасяше Тимка, Ралица викаше, молеше да остави сина, със сълзи доказваше, че всичко е грешно, но нищо не помогна. Остана сама, седна на дивана, огледа празната стая и свали съзнание.
Сутринта, събирайки се с усилие, отиде в полицията. Никой не искаше да говори, всички твърдяха, че ще ѝ отнемат родителските права, че детето ще е подобре в ос забележителна семейство на законния баща. Не постигна нищо, излезе от полицейския пост със сълзи. Стоеше до стената, навеждаше се, когато видя жена в униформа, която се приближаваше.
Много съжалявам, виждам, че сте добра майка, каза тя. Оказва се, че бащата на вашето дете е женен за дъщеря на много богат човек, който не може да има деца поради последиците от младежките си приключения. Всички са подмами. Имаме един вариант, паузира, а Ралица замръзна ако бяхте омъжена за уважаван мъж, нашият съдия би ви подкрепил. Той е добър човек, преди пет години загуби дъщеря си. Имате ли такъв мъж на ум, дори фиктивен брак?
Ралица свали глава, нямаше такъв. Благодари на жената и се прибра към празната си квартира, седна на парка пред входа и заплака.
Извинете, имате ли някаква скръб? чуха приятен мъжки глас. Мога ли да ви помогна?
Женете се за мен, прошепна Ралица през сълзите, вдигна глава и дрънка.
Пред нея стоеше висок, широкоплещен мъж, около тридесет и пет години, с огромна белег по лицето.
Ако това ще ви спаси, съм съгласен, отговори той, усмихвайки се.
Ралица го погледна, като омагьосана първо се уплаши, после видя как усмивката освети изуродованото лице. Очите му, синьо и топло, се втурнаха в нея, дарявайки надежда.
Вие ли сте уважаван човек? попита тя, страхувайки се, че може да обиди непознатия.
Надявам се, се засмя той, ако не съм, президентът ми вече е дал орден.
Тогава се оженете, моля ви, всхлипа Ралица, наистина ми е нужно.
Час по-късно Ралица разказа всичко на Максим Димитров. Седяха в уютната му кухня, пиеха топъл чай с боровинки. Максим се разтрепери от ярост не можеше да повярва, че така безмилостно могат да отнемат майка от детето й. Чухайки, хвана я за ръка и решително я отведе в ЗАГС. Като войник, не се нуждаеше от чакане, и следващият ден ги регистрираха. Съдът взеше предвид всички обстоятелства, подкрепи Ралица, а лъжливите свидетели се объркаха, разкъсани от присъствието на няколко офицера в униформи, които дошли да защитят съпруга на своя приятелвоеннослуже той. Вечерта Тимка спокойно заспа до майка си.
Ралица внимателно покри с одеяло сина и отиде в кухнята, където я чакаше Максим. Не знаеше какво да прави след това, защото брака им беше само на хартия. Но не искаше да се раздели с надеждния, силен мъж, в който се беше влюбила, и той вече изглеждаше найкрасивият, въпреки белега. Тя се приближи към вратата, вдиша дълбоко, за да намери кураж да говори, но той я изпревари:
Таню, какво ще кажеш, ако ти подаря още няколко братчета за Тимка? Винаги съм мечтал да имам такава чудесна майка. Търсих я дълго, търсих теб. Остани ми жена, моля те.
Ралица се усмихна, затвори очи и се притисна към широката, сигурна гърда нарано, не виждаше лицето му, а само усещаше как меко и нежно я обгръщат силните му ръце, които никога повече няма да я оставят в беда.
