Панталоните в този дом бяха по-важни
Калинка Защо така, миличка прошепна майка ѝ. Може би иди при баба си? За седмица-две. Докато всичко се успокои.
За седмица? Калинка се изсмя горчиво. Мамо, той ме гони. Сега. Чуваш ли?
Кириле просто е нервен Катя не поглеждаше дъщеря си в очите. Върви събери си багажа. Ще ти се обадя по-късно.
Калинка не познаваше жената пред себе си тази непозната, за която панталоните вкъщи бяха по-важни от нея, собственото ѝ дете.
Тя стискаше до себе си стар пъстър мечок, на който едното око едва се държеше на конец.
В антрето стояха чували, стегнати с канап.
Тя беше на десет, а светът ѝ, който до вчера се побираше в стаичката с майка, се беше разтегнал до чужд апартамент с намусен чичо.
Калинка, не стой така майка ѝ се суетеше и си прибираше косата зад ушите. Помогни на Кирил да внесе кашона с чиниите.
Вече сме едно голямо семейство. Нали е чудесно?
Калинка хвърли поглед към доведения си баща. Беше едър, с тежки вежди и груби ръце.
Неговите деца тринадесетгодишният Андрей и четиринадесетгодишната Силвия седяха на дивана и я пронизваха с поглед, в който пишеше отвращение.
Слушай, малката каза Силвия Дръж си багажа в ъгъла. В стаята няма място, аз няма да си местя нещата.
Силве! Катя се опита да се усмихне. Уговорихме се, че Калинка ще спи на долното легло.
Ти може да си казала, измърмори Андрей, докато я настъпи нарочно. Тясно е тук.
В кухнята изрева и глава на семейството.
Млъквайте всички! изкрещя Кирил. Катя, стягай някаква вечеря. Уморих се!
Сега, Кириле, ей сега Катя притича към печката.
Калинка остана до вратата. В сърцето ѝ се надигна мрачно предчувствие почувства, че няма да се задържи тук дълго.
***
След година Катя роди момченце Станимир и всичкото ѝ време отиваше за пелени и приспиване на пищящото бебе.
Парите не стигаха за нищо. Кирил работеше на строеж, но голяма част от надницата му изчезваше още преди да се прибере.
Пак ли макарони с олио? Кирил бутна чинията рязко, тя едва не падна.
Кириле, нали знаеш Катя унасяше Станимир с една ръка, с другата бъркаше в тенджерата. Тока е поскъпнал, купихме на Силвия ботуши…
Не ме интересува! стана той, грабна якето. Бъхтя от сутрин до вечер, вкъщи и мръвка няма. Ще ида при Пешо, там поне хора като хора!
Недей, Кириле Катя беше на ръба на сълзи. Станимир плаче, аз едва дишам
Оправяй се! изръмжа той и затръшна вратата.
Катя изхвърча след него, скандалът се пренесе в коридора.
Калинка стоеше в кухнята, навела се над тетрадката си, а щом майка ѝ излезе, Андрей и Силвия се втурнаха към хладилника.
Това е за утре! обади се тихо Калинка, докато двамата клъвваха кренвирш от средата на франзела. За всички
Млъкни! Силвия напъха още по-голям залък. Не са ни интересни приказките ти. Радвай се, че въобще живееш тук.
И аз имам право, домът е и на мама
Я, да видим докога ще се задържиш. изсъска Андрей. Татко каза, че заемаш цялата стая.
Калинка премълча. Безсмислено беше да спори
***
Тъкмо навърши тринадесет, а вече не ѝ се живееше. Доведеният баща все по-рядко се прибираше, а ако дойдеше, беше напрегнат и със замъглен поглед.
Къде са парите, Кириле? питаше Катя. На Станимир му стана малък комбинезонът за зимата, Калинка се влачи сяда в стара якe
Пари няма! Кирил тупна на дивана, дори обувките не събу. Остави ме. Изморен съм.
Как няма? Нали аванс ти дадоха!
Получих, похарчих. На приятел помогнах. Защо ми предъвкваш?!
Преди празника отново се разрази страшен скандал. Калинка, за да не й се карат, се шмугна в собствената си стая, която делеше със Силвия.
На бюрото ѝ цареше разруха тетрадките пръснати, а любимият ѝ скицник, подарък от дядо, лежеше с изкъсани страници.
Ти ли го направи?! Калинка почти се разплака.
Силвия седеше пред огледалото и си слагаше червило.
Аз. И какво от това? Рисунките ти са глупости.
Нямаш право да ми пипаш нещата! Ще кажа на мама!
Голямата работа обърна се Силвия. Ти тука си никоя. И майка ти също. Само пречите. Татко каза, че нищо не остава за нас, щото има и теб.
Млъкни! Калинка пристъпи напред.
А ти кво? Ще ме удариш ли? Айде, пробвай. Татко ще те смаже!
Силвия стана, приближи и силно я бутна.
Калинка се удари в шкафа, заболя я ръката. Очите ѝ потъмняха от ярост и тя с все сила зашлеви Силвия по лицето.
Силвия извика като попарена, търкулна се на леглото и се разрева.
Тате! Тате, тя ме нарани! Тааате!
След миг влетя Кирил.
Какво става тук?! изгърмя.
Татко, тя ме удари! хлипаше Силвия. Просто ей така. А аз нищо не съм направила!
Кирил се обърна бавно към Калинка. Тя стоеше до стената, стискаше скицника.
Ти посегна на дъщеря ми, а? изведнъж страшно спокоен глас.
Тя ми съсипа нещата, тя всеки ден ме тормози! изкрещя Калинка.
Изобщо не ме интересува. В моя дом ще си по-тиха от мишка. Не разбираш ли вън! изрева Кирил.
Какво?!
Каквото чу! Още сега събери си парцалите и изчезвай! Скандали вкъщи не искам.
Кириле, почакай Катя се показа на вратата бяла като платно. Вече е късно, накъде да иде?
Катя, млъкни! Или тя тръгва, или аз. Омръзнахте ми всички. Досега я траях само заради теб, но повече не ща.
Катя погледна изтерзано дъщеря си:
Стягай багажа, Кали, иди при баба си. Ще поживееш месец-два Помисли си за държанието. Ако се извиниш, може пак да приемат.
Калинка не каза нищо. Бързо напъха в една раница тетрадки, учебници, няколко блузи и стария мечок.
Детето на свечеряване излезе от вкъщи. Майка ѝ дори не се показа да я изпрати
Тя пристигна при дядо си разплакана, с раницата на гръб. Дядо само стисна зъби, а баба веднага я заведе в кухнята на чай.
Повече там няма да се връщаш отсече дядо, като чу какво се е случило. Само да се опитат Аз ще ги науча тея хитреци!
Калинка не се върна.
Завърши училище, после университет, започна работа във фирма и си нае апартамент.
С майка си се виждаха рядко нямаше желание.
Катя понякога звънеше, оплакваше се:
Калинке, Кирил съвсем спря да носи пари. Станимир цяла зима ходи с късите обувки, няма дори раница.
Силвия се омъжи, ама живеят при нас, зетят не ще да работи никъде…
Мамо, това е твоят избор отговаряше спокойно Калинка. Помагам на дядо и баба. Аз си имам свой живот.
Но нали сме семейство!
Престанахме да бъдем семейство онази вечер, когато ти самата ми затвори вратата.
Все разговаряха така тежко и без утеха.
***
Катя дори не я поздрави за двадесет и седмия ѝ рожден ден. Обади се месец по-късно и настоя за среща.
Калинка дълго се колеба, но реши да чуе какво иска майка ѝ.
Видяха се на неутрално място, в малко кафене. Катя доведе Станимир.
Имам малко време предупреди Калинка. Казвай.
Кирил майка ѝ се разплака. Съвсем се провали. Задлъжня, заложи и апартамента. Миналата седмица ни изгониха съдебните изпълнители. Силвия с мъжа си отиде при тъщата, а аз със Станимир сме на улицата
Калинка мълчеше. Дали ще иска да живее у нея?
Калинке, дете мое, Катя вдигна трепереща ръка помогни ни Дай пари за първо време. Или ни приюти. Имаш голям апартамент, няма да пречим. Станимир ще ти помага вкъщи, научила съм го на всичко.
А къде е твоят съпруг, майко? попита Калинка. Бащата на Станимир?
Кирил Катя се изсмя тъжно. Като дойдоха колекторите, си събра багажа и избяга. Каза, че не иска да му висим на врата Захвърли ни, Калинке. Както хабен парцал.
Колелото се върти каза тихо Калинка. С мен направихте същото преди десет години. А ти тогава го избра.
Не вярвах, че така ще стане! Страхувах се от него! Катя повиши глас, привлече внимание. Трябваше да мисля за Станимир, майка съм
На мен не беше майка
Как можеш! Сърце нямаш ли?! разкрещя се Катя. Останахме на улицата! Брат ти е гладен, не сме яли от вчера
Калинка се изправи. Извади от портмонето си няколко едри банкноти и сложи на масата.
Това е за храна и подслон две вечери. Повече не мога.
Калинке! майка ѝ я хвана за ръката. Не ни оставяй!
Защо не мога? Калинка изтегли ръката настрана. Навремето остави мен на тринадесет. Тогава панталоните бяха по-важни.
Сега ти не ми трябваш. Научих се да живея и без теб.
Калинка се обърна и тръгна към вратата.
Калинке! Върни се! крещеше майка ѝ. Немилостива! Ти си ми дете, аз те родих! Безочлива!
Калинка не се обърна.
***
След седмица дядо ѝ звънна.
Калинке, пак майка ти се появи каза с досада. Искаше да се нанесе тук, но и прага не ѝ дадох да прекрачи. Казах й да си търси Кирил и при него да се лепне.
И какво каза?
Викна, заканва се да ни съди, за издръжка Смешна жена! Детето ѝ отзад надникваше Жал ми е, ама нея не искам и да я виждам. Помниш как ни плю, щом те прибрахме.
Знам дядо. Не се тревожи повече няма да досажда.
Така и стана. По-късно стана ясно, че Кирил живее в някое забутано село, оцелявал с временни бачканета и тъне в развалина без парно.
Катя започна работа като чистачка, приютиха я в стая в общинско общежитие.
Силвия и Андрей така и не се научиха да работят, затънаха в караници и дългове.
Калинка не съжаляваше за нищо. Общуваше само със Станимир той не беше виновен за нищо.
