**ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН МЪЖ**
Трябваше да се оженя за Ванка! Тя колко е грижена, стройна и по-млада от теб. Аз още съм в разцвета на силите си, а жена ми вече стара Защо си спомняш Ванка Симеонова? Видял ли си я някъде? Трябва ли ти болка, тя омъжи се за генерал и
Райна Павлова пърже палачинки за закуска. Съпругът й ги обичаше много. Скоро ще се събуди, а те вече ще са топли, със заквасена сметана.
Райо! Къде са ми панталоните?
Събуди се. Райна отмести тигана настрани и отиде в спалнята, откъдето викаше съпругът й.
Кольо, хвърлих ги на прането, бяха мръсни. Ето, чисти
Какви мръсни! Кога да съм ги замърсил! Вечно си вършиш каквото си искаш!
Ако не ги взема, ще ходиш месец в мръсни! Стига вече. Ето ги
Ох! Не ги харесвам тия панталони, неудобни са, стегнати! Иди пържи по-бързо любимите ми!
Пържа, не крещи Иди, измий се и закуси, палачинките са топли на масата
Никола отиде в банята. Райна налива чай, добави две лъжички захар, както обичаше съпругът й. Сложи сметана в купа.
Уф, навоня тук с тия палачинки! Нямаш какво друго да правиш!
За теб ги направих, Кольо, защо мрънкаш? От ляво ли се събуди?
Никола ядеше мълчаливо.
Чаят е горещ! Не можеше ли да го разредиш? Ох, изгорих се! И палачинките твърди, невкусни! По-добре направи филийки с наденица и сирене, сама яж тази гума!
Не си измисляй, палачинките са страхотни, както винаги. Яж, не ти трябват тези филийки, коремът ти расте и така
Корема ми не й харесва, гледай ти! А ти кога се оглеждала в огледалото? Напълняла си се! И косата сива, защо не я боядисваш, като баба изглеждаш
Райна го слушаше със сърдит и обиден поглед. Той никога не беше позволявал такива думи Какво го е досетило?
Кольо, пази си думите! Винаги съм била пълничка, сега ли разбра? Преди всичко ти харесваше И коса да боядисвам не искам, алергия имам, знаеш. Здравето е по-важно. И вече не съм момиче, седми десет мина
А коремът ти е от бирата, аз готвя нелъжна храна. И да се движиш повече трябва, а ти пред телевизора цял ден седиш.
Трябваше да се оженя за Ванка! Тя колко е грижена, стройна и по-млада от теб. Аз още съм в разцвета на силите си, а жена ми вече стара
Защо си спомняш Ванка Симеонова? Видял ли си я някъде? Трябва ли ти болка, тя омъжи се за генерал и не знае грижи. Мъжът й я глези, облича се винаги добре, грижи се за себе си. И деца нямат, безгрижно са живели.
А ние с теб такъв син израстихме, сам постигна всичко, дори и на нас помага. Внуци ни даде с Вихра, грех е да се оплакваме.
Какво ти знаеш! Ванката бягаше след мен, сама се предлагаше
Кога? О, фантазьор
Тогава Имаше нещо
И какво й каза?
Ами какво? Аз съм мъж. Не можах да я обиждам. Ех, колко е хубава. Не като теб.
Майка ми казваше напразно се жениш за Райка, тя е стара и не е красавица.
Не я послушах, ожених се. И сега се милуй със стара гримза, дори филийки не иска да направи на мъжа си!
Нека Ванка ти прави филийки! Не можа да отказа Мамила те
Тогава защо живееш толкова години с мен, мъчиш се, със стара гримза?! Само на три години съм по-голяма от теб!
Сам не знам! Излязох на пенсия и осъзнах, че сбърках. Скучно ми е с теб. Нито риба, нито месо. А колко жени бягаха около мен А аз вкъщи, при жената, при сина. А ти никога не ме цени!
Как да не те ценя? Винаги най-доброто за вас със Сашко, за себе си не сипвам, за да ви стигне. Има ли да съм искала пари? Виж колко дрехи имаш, а аз? Всичко евтино, пестя
На кола събрахме, надуваем лодка си купи, лежи сега, уреди за риболов Аз дума ли казах?
Какво ли ни купуваш? Не се издигай И готвиш отвратително! Не може да се сравни с майка ми, царство й небесно!
Кольо, наистина ли толкова зле си живял с мен всички тези години? Не можеш ли да кажеш нещо хубаво? Какво ти става? Днес си зъл и агресивен! Може би си болен?
Самата ти си болна! Стига, ще гледам новини, отегчи И друго освен Ванка, имаше и Танка. Отдавна, но имаше. Ти тогава у майка си отиде
Ох, Танка беше огън, не като теб Ти пък и боледуваш, винаги хапчета пиеш, за сърцето хващаш се. Ето как ме награди живота ожених се за такава
Райна свали фартуха и излезе навън. Не можаше да диша, сърцето й заболя.
Значи, изневяра. А тя не беше усетила. Всичко беше наред при тях, като при хората.
Ожениха се с любов, даваха клетви, живееха в съгласие, а сега изсипа всичко, което мислеше. Лоша жена, излиза. И как да живее след тези обиди?
Той беше я молил да се омъжи за него, клякал на колене. Тя го обичаше цял живот, угождаше му, и той я обичаше, макар отдавна да не беше каза
