Сродниците на съпруга ми ме унижаваха, защото бях бедна, но нямаха представа, че съм внучка на милиардер и провеждам експеримент с тях.
Славчо, за Бога, какво е това, което носи? Гласът на Тамара Петрова прозвуча отровно сладък, без да се мъчи да го скрие. Това рокле е от пазара. Видях същото в събота на един сергияджия. Най-много петдесет лева.
Тихо коригирах яката на синьото си рокле просто, евтино. Като всичко, което нося. Беше едно от строгите условия на жестокия договор с моя дядо.
Славчо, съпругът ми, се изкашля нервно и погледна настрани.
Мамо, стига. Роклето е нормално.
Нормално? провикна се сестра му Дарина, подклаждайки огъня. Славчо, съпругата ти има вкуса на Ами какво да очакваш от сираче от провинцията?
Погледна ме с презрение, очите ѝ спряха се на тънките ми китки. В погледа ѝ бликаше злорадост, която не успяваше да скрие.
Можеше поне да сложиш гривна. О, да нямаш такива, нали?
Бавно вдигнах поглед към нея. Спокоен, почти студен, сякаш наблюдавах екземпляр под микроскоп.
В ума си отбелязах: Обект 2 Дарина. Ниво на агресия: високо. Мотивация: завист, желание за доминиране чрез унижение.
Беше като да гледам глутница хищници. Интересно. Напълно предсказуемо.
Тамара Петрова въздъхна театрално и седна до мен на дивана, полагайки тежка ръка на рамото ми. Миришеше на евтин лак и мазни храни.
Ани, не сме ти врагове. Искаме най-доброто за теб. Просто синът ни е човек на положение, шеф, уважаван. А ти ами, разбираш.
Спря, чакайки сълзи, извинения, треперещ глас. Напразно. Аз само наблюдавах.
Къде беше Славчо, в когото се влюбих? Увереният, остроумен, свободен човек? Сега пред мене седеше само сянка кукла в ръцете на майка си и сестра си.
Имам идея! лицето на свекърва ми се просветна от собствената ѝ гениалност. Ти все още имаш обеците на майка си, нали? Онези с малките камъчета? Рядко ги носиш. Да ги продадем.
Славчо се изкашля, сякаш се беше задавил.
Мамо, сериозно ли? Това е спомен.
Е, какъв спомен? Тамара Петрова махна с ръка. Спомен за бедност? Поне ще свършат нещо полезно. С парите ще купим на Ани няколко прилични дрехи. И нова скара за вилата. Печелим всички.
Дарина веднага се включи:
Естествено! Тези обеци на нея изглеждат като юзда на кобила.
Те не осъзнаваха, че не ме унижаваха. Те се разкриваха своята дребнавост, алчност, духовна бедност.
Погледнах лицата им, изкривени от надменност. Всяка дума, всеки жест като от учебник. Перфектно отговаряха на хипотезата ми.
Експериментът вървеше по план.
Добре, казах тихо.
В стаята настана тишина. Дори Славчо ме гледаше учудено.
Какво значи добре? попита свекърва ми.
Съгласна съм да ги продадем, позволих си лека усмивка. Ако това е нужно за семейството.
Тамара Петрова и Дарина си размениха погледи. За миг в очите им блимна съмнение, но бързо се удави в
