Няма да виждате семейството си толкова често в нашите домове – тук не е хотел!

Няма да виждам повече твои роднини в нашия дом, това не е хотел.
Да не виждам повече твоите роднини в нашия дом, тук не е хотел, жената беше уморена от гостите
Никой не бързаше, но щом Красимира получи дипломата по психология, Иван веднага ѝ предложи брак, точно както тя мечтаеше. Сватбата беше скромна. Леля Мария и чичо Георги предложиха да използват спестяванията и подарените пари, за да подобрят личния си живот.
Така Иван стана собственик на малък парцел край града. Родителите на Красимира продадоха колата и дадоха парите на младите за строеж, особено след като в града колата не беше особено необходима.
Красимира леко се страхуваше от живота в покрайнините, мислейки, че ще е неудобно: вода от кладенец, прекъсвания на тока, отглеждане на пилета и огрев с дърва. Иван се изсмя и ѝ каза, че вече не са миналия век, и за по-малко от цената на апартамент в града, ще имат максимален комфорт и голямо жилищно пространство.
Къщата се построи изненадващо бързо. Помогна фактът, че Иван беше повишен на работа, а Красимира вече започна да прави онлайн консултации. Родителите помогнаха с каквото можаха финансово, а чичо Георги и леля Мария не останаха настрана.
Елена Александровна често посещаваше строежа под различни предлози. Понякога идваше да препоръча любимия цвят за боядисване, друг път подходящ лустер. Винаги с добри намерения, но с времето Красимира започна да усеща, че своето лично пространство се стеснява. А един ден то изчесна напълно, когато Макар Йорданов остана в почти завършената им къща без предупреждение. Той имаше работа наблизо, закъсня и реши да пренощува при зет си.
Ако беше казал по-рано, щеше да е половин проблема. Но изплаши толкова силно Красимира с присъствието си, че оттогава тя винаги питаше дали няма никой в стаята, преди да влезе.
Деца, носете нещата там, Елена Александровна насочваше чантите на децата към спалнята за гости, по-бързо, че храната ви ще се развали, докато се мотаете! Красимира, освободи рафтовете в хладилника, те ще си сложат храната, заповяда тя на стопанката.
На Красимира ѝ се стори странно, че хората донесоха храна, но явно искаха да се почерпят на масата.
Деца, сериозно, настанявайте се. Красимичка ще ви даде всичко необходимо, чувствайте се като у дома, Елена Александровна не спираше да суетливи.
Макар Йорданов вече си почиваше, превъртайки телевизионните канали в хола. Поиска от Иван да му налее коняк, спомняйки си, че в работата му подарили скъпа бутилка. Иван се върна с нея и две чаши.
Въльо, остави момичетата да се оправят, ела при нас, тук е нашата атмосфера! викна Макар Йорданов на сина си.
Когато всички се настаниха, беше вече късно. Красимира тичаше, търсейки