В малкия син
Лечко, може би не тръгваш на това пътуване? Сърцето ми не ми дава мир Помоли някой да те замени, прошепна Олга, опитвайки се да скрие трептенето в гласа си.
Тази обиколка означава добри пари. А ние имаме нужда, Оличко. И двамата знаем, че всяка стотинка сега струва злато, отвърна Алек, прегърнал съпругата си и я целунал по челото, след това и двете шумни малки момиченца, близначките Дафинка и Цветана.
Олга кимна мълчаливо. Сърцето ѝ кървеше, но умът ѝ подсказваше, че съпругът е прав: бюджетът им беше на ръба на пропастта. Изтривайки сълзите, го гледа как си отива и прошепна, прегръщайки го: Върни се скоро Чакаме те.
Вратата се затвори зад Алек. Олга стисна юмруци, дала храна на момиченцата и ги извела на разходка. Денят мина изненадващо спокойно. Нито капризи, нито истерии сякаш и децата усетиха нещо тревожно.
Всяка вечер, в десет, говореха по телефона, както винаги. Олга му разправяше колко момичетата му липсват, как бавно, но сигурно ушива поръчки. Алек се смееше в телефона и обещаваше: Утре съм вкъщи, котенце.
Но у дома не се завърна.
На обратния път камионът му се блъсна в друг, влязъл насрещно. Всичко се случи твърде бързо. Нямаше и миг за избягване. Алек загина на място.
Същата нощ звънна телефонът. Олга, като в сън, вдигна слушалката и светът ѝ се срина.
Пропълзя до съседката, леля Гина, и я помоли да погледа момиченцата. После падна на прага. Лекарите едва я спасиха спешна операция, трудно цезарово сечение.
Роденото момченце беше слабо, недоносено. Липсваше му силата на бащата, а на майката рамото на мъж.
Олга го кръсти Алек, на името на съпруга си. Когато излезе от болницата, преброи останалите пари. Стигаха за два месеца. После ще се види.
Животът се превърна в борба за оцеляване. Съседката, леля Гина, помагаше както можеше. Нямаха близки роднини. Олга започна отново да шие първо за съседите, после, с добра дума, започнаха да й идват клиенти.
Момиченцата отидоха на училище, а малкият Алек в детската градина. Те бяха надеждата ѝ, котвата ѝ. Но
Обичаше повече момичетата. А момчето не, не го мразеше просто не можеше да го гледа без болка. Приличаше все повече на изгубения ѝ съпруг. И всеки път, когато го виждаше, усещаше, че не е успяла да го задържи, да го спре
Момчето беше тихо, добро, грижовно. Четеше, помагаше, никога не се оплакваше.
На момичетата купуваше нови дрехи, им шиеше рокли за кукли. На Алек поправяше стари дрехи.
Горкият ти Сирак с жива майка, въздъхна леля Гина, гледайки го как мие чинии или прибира играчките на сестрите си.
Времето мина. Момичетата пораснаха, омъжиха се, се разотиваха. Остана само Алек с майка си.
Завърши професионално училище и се нае като инженер в фабриката за сладки в родния си град, Пловдив. Олга започна да губи зрението си безсънните нощи, смазаните нерви, годините самота си казаха думата.
Алек се грижеше за нея както можеше. Готвеше, пере, я водеше за ръка в парка. Тя му шепнеше все по-често: Прости ми, сине Не заслужавах любовта ти. Живей си живота, млад си
Той само се усмихваше: Ще бъде, мамо. Ще имам и жена, и деца. Още имаш време да се радваш на внуци.
И един ден дойде. Лиза, просто
