“Ще съжалиш!”
Така си мислел Георги, когато жена му изненадващо обяви, че подава за развод. Вчера всичко беше нормално переше му чорапи, гладеше ризи, а днес молба за развод! Без никаква причина! Георги работеше, не бил я, почти не излизал и пиеше умерено.
“Какво й липсва, по дяволите?!” бубреше той. “Намерила си някакъв друг мъж! Ще съжали! Ще дойде на колене! Ще й покажа аз! Ще разбере, но ще е късно!”
Докато той мислеше с едри думи, жена му повтаряше същото, което казваше от години:
Уморена съм да въртя всичко сама! Работя, пера, чистя, готвя, занимавам се с детето. Уморена съм! Ти изяждаш повече, отколкото носиш вкъщи! Когато избяга на три дни, разбрах, че без теб е по-лесно! Без теб е по-чисто, по-спокойно, не трябва да готвя за теб на мен и на Кольо не ни трябва пържено месо! Без теб дори котлона е по-чист ще сготвя гювеч за два дни и никой няма да го излапа сам! Искам да ми е по-лесно! Уморена съм! Станала съм някаква леля с торби! Не ми харесвам сама на себе си, когато си тук! С теб ми е срамно, скъпо, тежко и гадно!
Кога за последно чете на Кольо книга? Никога? Кога си го водил на разходка? Къпал? Какво чува от теб освен “махай се, уморявам се”? Знаеш ли в кое училище го записах? Как се казва учителката в детската градина? Знаеш ли кога ходи на подготовка? Изобщо не те интересува! Живеете в един апартамент, но не говориш с него! Вижда или пиян баща, лежащ на дивана с бира, или спящ баща, лежащ с бира! Защо му е такъв пример? Защо му е такъв баща? Помниш ли кога е рожденият му ден? Не? Какъв смисъл имаш? Няма да живеем заедно!
“Не я ли е отегчило да повтаря едно и също?” удивляваше се още вчера Георги. Тази истерична реч Елица повтаряше всяка вечер, докато той ядеше кюфтенца направо от тигана. “Обичайни женски оплаквания” така си мислеше Георги. “Прави сцени от скука.”
Всичко беше наред! А днес развод! Изведнъж!
“Ще съжали! Мисли, че й трябва друг! Тридесетгодишна леля! Ще си тръгна, а тя след два дни ще ме вика! А аз ще си помисля дали да се върна!”
Събрах ти нещата! Не мога да те гледам повече! Махай се!
Добре! Георги дъвчеше наденица. Ще си тръгна! Но дали ще се върна това е друг въпрос!
Даде й последен шанс да се размисли бавно си обуваше обувки, шумеше с торбите, стоеше пред вратата. Но тя не се поколеба. “Упорита жена!” помисли той и, съжалявайки, че не изяде още две наденици, излезе от апартамента.
Трябваше да отиде при майка си. Тя пак завъртя старата песен: какво стана, защо те изгони, какво направи, не може така изведнъж…
Може! Може да те изгони без причина! обясняваше Георги. Всичко правех за семейството! Работех! Носех пари! А й беше малко! Искаше я токси, я кожух! Иска богат мъж! Сигурно вече е намерила! Затова ме изгони! Казва, че не й обръщам внимание!
Майка му цъкаше с пръсти и звънеше на Елица. Но явно разговорът не профуча никой не повика Георги обратно.
“Нищо! Ще съжали! Къде ще намери такъв мъж? На кой й трябва тя с дете?” мислеше той, избирайки бира на промоция.
На първото заседание Елица беше направила коса, нагримирана изглеждаше добре. Усмихваше се. Отговаряше нервно нямало семейство отдавна, всичко сама, без помощ, без подкрепа. С детето не се занимавал. Обичайни женски лъжи обясняваше Георги, опитвайки се да укроти тремора в ръцете си. Трябваше да се опохвали, но пред съда се срамува.
Съдията жена, разбира се, го попита ехидно:
Злоупотребявате ли с алкохол?
Аз изобщо не пия! възмути се Георги. Максимум две бири вечер след работа! Сега просто… стрес! Жената ме заряза!
Разбрах, отвърна тя.
И даде три месеца за помирение. Георги погледна бившата си жена още ли не съжалява?
Още ли си пиян? гримасни тя, отвръщайки на погледа му. Явно още не.
“Добре, ще почакам!” реши той. “Да видим как ще запее след три месеца! Без мъж! Ще дойде на колене!” харесваше му да си представя как Елица го моли да се върне. А той отказва. И ще се върне само при негови условия!
Но през цялото време тя не направи нищо за помирение съдът й не е указ! Не звъня, не пише. Правеше се, че Георги не съществува!
“Сигурно е намерила друг!” Опита се да разпита общи познати, да провери социалните мрежи нищо. Казаха, че нямала никого.
Затова след три месеца Георги се готвеше за триумф сега разбрала колко е зле без мъж.
“Ще реве!” мечтаеше той. Дори каза на майка си:
Ще си вземе молбата, разбира се! Вече знае грешката си!
И наистина на заседанието Елица вече не се усмихваше. Беше сериозна. Отговаряше накратко. Но не се отказваше от развода. “Чака да й се помоля!” проумя Георги. “Няма да почака!”
И така се оказа, че ги разведоха. Георги не възрази. Само един неудобен момент съдията попита с кого остава детето, има ли искания. Елица, разбира се, каза:
С мен. Баща му никога не се е интересувал от него. Питайте го кога е рожденият ден на сина му?
Георги Иванов, кога е рожденият ден на сина ви? попита съдията с усмивка.
Той се протяга към документите някъде беше писано.
Без подгляждане! усмихна се съдията. Жена, какво очаквате? Ако беше мъж, нямаше да задава такива въпроси.
Пети юни! изстреля Георги на случаен принцип.
Днес! Днес е рожденият ден на Кольо! изръмжа Елица. Дори не помниш! Днес е шести юни! Стана на седем!
На пети поне го поздрави ли? запита съдията.
Кой дава на жените такива длъжности? Проклет матриархат! Георги не отговори. Отиде при майка си, но там вече не го искаха апартаментът бил нужен за братовата семейство. Завъртя се из града няколко дни, после се настани в едно мръсно шезлонге в парка. Продаде часовника, после телевизора. На третата седмица се спря пред детския парк видя Кольо с Елица. Синът му седеше на пейка, ядеше кифличка, а тя го гледаше, смяташе се на думи. Не бързаше, не крещеше, не викаше. Беше спокойна. А той чист, усмихнат, с нови обувки. Георги се скри зад дървото. Не го видяха. После си тръгна. Купи си бира, но не я отпи. Седна на една пейка, гледаше надолу, към тревата. И за първи път си помисли: Истина е. Не съм им бил баща. Не съм им бил мъж. Само тялото ми беше там. Остави бирата недопита на пейката. Стана и тръгна бавно към вкъщи към шезлонга, към парка, към никъде. Вятърът разроши косата му. Не се огледа назад.
