Благодаря, тате…сбогом
Той натисна капачката на портата, тя се отвори без дори един скърцащ звук явно петлите бяха добре намазани.
Добро свършил, Костадине помисли си. Разбира се, съседът кой друг ще се грижи за къщата?
Премина през двора, остави раницата до прага, обиколи отново, стигна до вратата и без да разбере защо, докосна кръглото кафяво ключалка.
А ключът
Един е в Костадин, но не му се ходеше, беше уморен от пътя. Сети се за нещо, потърси с ръка над вратата е, да! Извади ключа, захванат за черна връвчица.
Вкара го в ключалката, завъртя щракна и вратата се отвори леко.
Влезе в веранда, където фините, бродирани завесички леко се полюшваха от вятъра. Гергана ги е избродирала помисли си и продължи навътре.
Не запали светлина, премина през стаите.
Вкъщи миришеше на дом колко ли му се беше дотам наскучало по тази миризма.
Очите му се напълниха със сълзи, сърцето му затупа бурно.
О, Боже Потърси в джобовете ха, хапчетата бяха в раницата. Върна се, взе забравената торба.
Сложи под езика си малката спасителка сърцето вече не биеше толкова яростно, шумът в ушите беше по-слаб, само следичко пулсираше в слепоочията нищо, сега ще мине.
Седна и му беше толкова добре, толкова спокойно
Вкъщи.
Кой е там? чу се глас от отворената врата. А?
Аз съм, Ваньо
Емил, ти ли си?
Ами да.
Откъде се появи? Гергана беше тук с някакви хора, казаха, че си в болницата и не знам какво още, че ще се оправят с всичко.
Да не чакат усмихна се той. Какви хора?
Кой ги знае, някакви градски. Гергана им показваше явно купувачи, така решихме.
Е, добре, няма смисъл сега ще измисля нещо. Старата е сготвила вечеря, ела при нас, а? Да посидим
Не, не трябва, Ваньо, благодаря, че гледаш къщата.
Какво пък толкова развълнува се съседът. Кого благодариш Ела при нас?
Благодаря аз съм си вкъщи.
Ами аз набързо, чакай.
Сякаш щеше да избяга някъде смешно. Той беше тук, това беше неговият дом.
Седна до прозореца и така престоя до зори гледаше как слънцето огрява стъклата.
Стана, протегна се, излезе в двора, обиколи всичко, провери вратите на китната, погледна в дровника, излезе в градината.
Застана там всичко беше чисто.
Около обяд чу шум на двигател, излезе до портата кола.
Кой са? Гергана с нова кола ли?
Живи, шумни, изваждат куфари, чанти, какви ли не торби Кой са тези? Гергана какво става? Дъщеря му, тайно от него, продала къщата?
Ето ти и чудо.
Здравейте, а вие какво правите тук?
Ние ще живеем тук, а ти дядо ли си?
Как така ще живеете? Кой ви дава право?
Купихме си къщата малко момченце, на четири годинки, го гледа с наклонена главичка. А тези, все едно нищо, не му обръщат внимание, носят вещи.
Как така купихте? От кого? Какви новости са това? Старецът затвори вратата точно пред носовете им.
Те я отвориха отново, говореха за течение, но откъде ще има течение? Всички прозорци са затъмнени.
Ще викам полиция! загърмя той и се опита да се затвори в къщата, но къде ще стигне силните мъже дръпнаха по-яко и вратата се отвори.
Трябва да намажете пантите, скърцат казаха му.
Гергано, Гергано не могла да почака, продала а къде ще живея аз сега, дъще какво направи?
Дядо, ти с нас ли ще живееш?
Какво? Не! И вие няма да живеете тук! Какво какво взимате? Налудничаво Гергано, ах, Гергано какво направи?
Подскочи и започна да изтръгва от ръцете им албуми, стари снимки, събираше ги внимателно.
Трябва да се обадим на бившата стопанка. Андрюш, затвори вратата, че течението разнася вещите!
Мамо, а този дядо, той с нас ли ще е? момчето посочи портрета му.
Какво Мишо, не се меси, седни на дивана. Трябва да махнем този портрет, явно е бившият стопанин. Събираме вещите в кутия, момчета, намерете кутия, ще ги върнем на собствениците.
Как така ще събирате вещите? Аз съм стопанинът!
С сила затвори вратата на спалнята и седна на леглото.
Дядо, защо си ядосан? Вземи бонбон.
Благодаря, малкото. Защо не ме чуват?
Не знам сви рамене момчето. И мен не ме слушат, и ми казват да не се мятам.
Те се обаждат на някого на Гергана? Добре, ще дойде дъщеря му и той ще и каже да върне парите, няма да се ядосва просто не е човешки
Събират снимки, рисунки на дъщеря му той грабна една и я разгледа: Гергана му беше нарисувала за Деня на армията А сега? Сега, докато той е жив, продала къщата.
Неговата къща! Тяхната къща. Неговата, на Мария и на Гергана.
Пристигна тя, а той се втурна срещу нея.
Гергано, дъще Тя мина бързо покрай него толкова приличаше на майка си. Гергано! побърза след нея. Гергано аз съм тук.
Тя не те чува, дядо. Нито те чува, нито те вижда като всички тези.
Как така? Ти ме виждаш ли?
Виждам. А те ми викат, че измислям.
Как
Виж Мааам, мамо, виждаш ли този дядо?
Мишо, спри веднага, иначе ще те накажа!
Виждаш ли? Не те виждат.
Но ти ме виждаш?
Виждам.
Чакай и Гергана не ме вижда?
Гергана?
Да, дъщеря ми, онази в червеното палто и тя не ме вижда?
Сега ще попитам момчето изтига до жената и спря пред нея. Гергано, виждаш ли дядото?
Какъв дядо, малко мое?
Мишо, стига глупости, марш в спалнята!
Аз съм й бащата! Кажи й, че съм тук!
Той е баща ти! викна Мишо. Той е тук и не разбира къде да живее сега защо продаде къщата, Гергано? Той пита
Спрете! Поставете момчето там. Малко мое ти наистина го виждаш?
Момчето кимна.
Как изглежда?
Мишо описа стареца.
Той е дете, впечатлително е ние
Можеш ли да й предадеш каквото й кажа?
Момчето кимна отново.
Гергано, помниш ли как летяхме със самолет и видя облаците от другата страна? Извика, че ги виждаш отвътре?
Момчето повтори думите му.
Жената остана вцепенена.
А как се страхуваше от гъските, помниш ли? Сядиш под ябълката и чакаш да падне плод на главата ти, за да направиш откритие? В пети клас се влюби във Васко и го удряше постоянно а майка му дойде при нас, и аз познах първата си любов в нея помниш ли, Гергано?
Тате така ме викаше. Къде е, Мишо?
Тук е, до теб. Не ти е казал най-важното и затова се върна Обичам те, дъще винаги ще бъда до теб
Цялото семейство гледаше нещо невероятно жените плачеха, мъжете си тържеха сълзите.
Това е чудо
Жената в яркото палто седна на пейката, до нея момчето с сериозно лице те обсъждаха нещо тихо.
Дъще каза момчето. Дъще той казва, че прощава. Че къщата е твоя, но ти си и негова. Че няма значение къде живее, стига ти да знаеш, че е до теб. И че у дома не е мястото, а хората. А той винаги ще е с теб.
