Десислава пристигна у дома по-рано от плануваното, носейки торби, пълни с продукти от родителите ѝ. Искаше да изненада мъжа си, но Атанас, вместо да я посрещне топло, я изпрати по спешност до магазина. Последствията се оказаха напълно неочаквани.
Тежката чанта така я изтегли надолу, че Десислава неволно стана да изохка от болка. Гърбът ѝ не ѝ даваше мира последните месеци просто не преставаше да боли. Внимателно остави пълните торби върху напуканите павета на автобусната спирка.
Пое дълбоко въздух. Детето в нея се размърда раздразнено. Шестият месец от бременността не е шега работа, особено ако решиш да зарадваш мъжа си и се върнеш от родителите три дни по-рано. Толкова ѝ липсваше, че в автобуса броеше последните километри и електрически стълбове.
Какво ли прави Наско точно сега? Сигурно изобщо не подозира, че е вече тук само на десетина минути пеша от вкъщи. Пътят до блока ѝ се виждаше безкраен. Чантите с бабината лютеница, буркани със сладко, домашна сланина и тежки ябълки тежаха като цял свят.
След още десетина крачки я обзе отчаяние гърбът просто отказваше.
Тогава измъкна телефона си и позвъни на съпруга си.
Наско, здравей прошепна едва доловимо, когато той вдигна.
Деси? Какво става? Добре ли си? гласът му прозвуча тревожно.
Нищо ми няма, прибрах се! Седя на спирката пред блока, излез да ме посрещнеш, моля те. Маите са непосилни, майка натъпка цялото ми детство вътре
В слушалката настъпи неловко мълчание. Деси дори погледна дисплея дали не се е прекъснала връзката.
Ти вече си тук? Сега? Но как нали за четвъртък се уговорихме! притеснено процеди Наско.
Исках да те изненадам намусено отвърна тя. Не се ли радваш? Много съм изморена просто излез!
Почакай! Недей идва! изкрещя изведнъж Атанас. Трябва ми още време! Знаеш ли, у нас не остана нищо за ядене. Всичко довърших, вечерях сам. Деси, моля те, мини през денонощния до ъгъла. Вземи хубаво телешко месо. Взех си отпуск днес, ще ти приготвя обилен обяд да те посрещна както подобава.
Атанасе, сериозно ли? потресе се Деси. Изобщо чуваш ли ме? Бременна съм, с огромни торби по средата на улицата! Болка ме къса, едва издържам! Месо?! Имаме картофи и яйца. Излез и ме вземи, гладна съм и искам да си легна.
Не, Десиславе, не разбираш той заговори още по-бързо. Просто купи телешко и прясна картофка, нашата не става. Моля те, помоли някой да ти помогне или донеси на части поне заради мен, направи го! Аз тук се подготвям.
Тя погледна зачервените си ръце. По гърдите ѝ се надигна горчилка и гняв.
Ти видя ли се, Наско? гласът ѝ зазвънтя разтреперан. Предлагаш ми в това състояние да влача още и от магазина, само защото така ти се ще? Ти не можеш ли да слезеш и сам да купиш?!
Не мога, точно чистя! Ако тръгна, ще разваля всичко. Купи, моля те, осемстотин грама хубаво месо и един мрежичка картофи. Оставям телефона, че не ми остава време!
Изключи. Деси гледаше в тъмния екран, не можеше да повярва. Ако не беше толкова самотна на тази осветена и пуста спирка, щеше да избухне в плач. Дали наистина не е замислил нещо? промъкна се мисъл. Преглътна, грабна торбите и закуцука към супермаркета.
В магазина избутваше количката между щандовете, а сънливата касиерка ѝ хвърляше съжалителни погледи. Месото се оказа тежко, торбата с картофите нечовешка. Когато излезе, пръстите ѝ бяха като парализирани, съвсем изтръпнали.
Телефонът пак иззвъня.
Купи ли? весело попита Наско.
Купих! процеди Деси през зъби. На входа съм. Отключвай!
Недей се качва още! Почакай на пейката поне десет минути.
Сериозно ли, Атанасе?! Кои десет минути едва стоя, краката ми са подути!
Сюрпризът не е готов! упорито повтаряше той. Ако влезеш сега, всичко ще проваля. Престои още малко, дишай въздуха. Заклевам се, пет минути!
Тя седна тежко на дървената пейка до входа. Чантите се смъкнаха с грохот. Искаше да хвърли пакета с месото директно във прозореца на третия етаж.
Минаха десет минути. После двадесет. Всичко в стомаха на Деси бурно клокочеше. Представяше си как влиза в дома дали ще има море от цветя, закуска на свещи или цигулар на ъгъла? Не, нищо не си струваше цялото това чакане след пътя.
На тридесет и петата минута вратата изскърца, изникна Наско поразен вид, обърната наопаки тениска, пот на челото, рошава коса.
О, тук ли си! насила се усмихна, грабвайки торбите. Защо си сърдита? Я какво топло време! Хайде да влизаме!
Защо си плувнал така? И защо ухаеш целият на белина още от входа? Деси с труд си изправи, подпирайки се на парапета.
Ще видиш! нетърпеливо заподскача към асансьора.
Когато се качиха, Наско отвори широко и тържествено вратата, чакайки аплодисменти. Деси пристъпи в антрето, навън лъхаше натрапчив мирис на белина и евтин морски бриз от освежителя.
Обиколи стаите. Килимът лъснат, прахът избърсан, всички разхвърляни вещи прибрани. Кухнята чиста. Статуетките ѝ бяха натиснати в ъгъла, а любимото ѝ терлице прибрано в шкафа.
Какво ще кажеш? Харесва ли ти? Това е изненадата! сияеше Наско, горд като лъв.
Деси се обърна бавно към него.
Това ли е цялата изненада? прошепна тя.
Как какво? Три часа чистих като разпран! Зад дивана, навсякъде! Всички чинии, баня всичко свети! Ако ти беше дошла по уговорка, щях още по-хубаво да направя. Толкова исках да влезеш и веднага да е чисто.
В гърлото на Деси заседна буца.
Значи заради боклуци и бърсане ме накара да влача торбите от магазина?!
Ти не можа да слезеш да ме срещнеш, щото миеш пода?!
Ами нали ти все мърмориш, че не помагам у дома! Реших ти докажа обратното. Не успях да завърша, трябваше да те забавя. А ти нито едно благодаря, а се държиш, сякаш съм те обидил!
Ти чувал ли си се? издигна глас Деси. Не ми пука за чистотата! Гърбът ме боли, стомахът тежи, влачих продукти като кон, бременна съм, Наско! Имам нужда да ме хванеш за ръка. А не подовете да блестят!
Наско пламна и захвърли парцала в мивката.
Е, не може да ти се угоди! Аз като глупак чистя от пет сутринта, да ти е приятно! Пък ти викаш! Видя ли колко е чисто? Даже на сватбата ни не беше така!
И за какво ми е тази чистота на такава цена? едва си поемаше въздух Деси. Остави ме да седя вън половин час, докато студено, краката ми дървени! Месо и картофи купувах, едвам вървях! Това не е изненада, а подигравка!
Подигравка?! Извинявай, че не съм съвършен! Друга жена би го оценила! А ти само за себе си мислиш Ох, бременна съм, не мога!. А аз? И аз не спах цяла нощ, мислех за теб!
Деси скри лице в ръце.
Нищо не разбираш Заменяш моето здраве за чисти первази…
Ама какви первази! Ти ми развали изненадата! Дойде по-рано и сега ти съм виновен! Неблагодарна си, Деси! Много неблагодарна
Изхвърча от кухнята и блъсна вратата на спалнята.
Детето в корема я изрита болезнено. Деси се свлече на стола и погледна пакета с месото, нерешено къде да го прибере. Повдигаше ѝ се
След десет минути вратата се открехна.
Да почвам ли да готвя? Или умишлено ще гладуваш?
Нищо не искам, остави ме на мира просто искам да легна.
Хубаво! тресна вратата.
Деси бавно отиде до банята. В огледалото сива, с тъмни кръгове под очите и разваляна коса. Спомни си как във влака си е представяла топла прегръдка и Слава Богу, че си у дома!. Да, прегърна я Банята не помогна; скандалът се разрази отново за някаква дреболия.
Тръгна си, както беше даже не се преоблече. Върна се при родителите си.
Вкъщи всички я разубеждаваха: свекърва, етърва, даже далечни роднини. Но Атанас продължаваше да звъни, да моли да се върне, да обещава Но Деси вече бе взела решение. Не искаше мъж, който цени лъскавия под повече от здравето на нероденото им дете.
И така, остана далече от дома, далече от чистотиите. Но поне бе в мир със себе си.
