Докато стоя будна до леглото на дъщеря ни, ти имаш афера с моята приятелка! И мислиш, че това няма значение?!
Всичко започва внезапно малката ни дъщеря Ружа се разболява. Тя е едва на девет месеца, а температурата й изведнъж се изстреля, започва да повръща и има диария. Аз се паникьосвам съм на 23 години, млада майка без почти никакъв опит в такива ситуации. А Сашо, съпругът ми, както обикновено, е заседнал пред компютъра, пие бира и играе любимите си танкове.
Сашо, Ружа се чувства зле, виж я! викна ми, опитвайки се да успокоя плачещото бебе.
Айде, може би ѝ расте зъбче? той се пожали, без да отвори очи от екрана. Дай ѝ нещо, ще мине.
Аз вдишвам дълбоко. Споренето с него е безсмислено. На този момент разбирам: ако не предприема действие, всичко ще се влоши. Когато видя, че температурата не пада, а Ружа става безсилна и спира да реагира, самa се обаждам за линейка.
Линейка пристига мигом, преглежда бебето и казва накратко: Ротавирус. Неотложно хоспитализиране.
Сашо, пригответе се, тръгваме! викам, докато медиците подготвят дъщеря ми за превоз.
Имам работа утре, мърмори той, без да се изправи от стола. Ще се справиш, нали?
Поглеждам към него кутията с бира, мигащият екран, разхлабеният му поглед и мълча. Обръщам се и следвам линейката. В този миг Ружа е единственото, което ми пука. Неговото безразличие може да почака.
В болницата ни преместват в отделението по инфекциозни болести. Ружа плаче безпрестанно; аз се мота между лекари, капанки, изследвания, опитвайки се да бъда близо до нея, да я успокоя. Нощта минава като мъгла: почти не спя, държа дъщеря в ръце, докато изтощена найнакрая заспива преди зората. И тогава утрото. Моят рожден ден.
Точно в осем часа звъни телефонът. На другата страна е Сашо. За миг се надявам, че поне ще ме поздрави, ще попита как е Ружа.
Честит рожден ден, старица! се смееше той. Какво става? Още лежиш там?
Застигам се. Старичка? Аз съм само на 23, съм в болнична стая, дъщеря ми е с ротавирус, не съм спала цяла нощ, а той се шегува?
Сашо, сериозно ли говориш? гласът ми трепери. Ружа е на капанка, не съм спала цяла нощ. Можеш ли поне да попиташ как е?
Айде, не ме започвай, той ме отрича. В болницата ще се грижат. Аз просто викам поздрав. Не мога ли да се пошегувам?
Не можеш, отговарям рязко. Не е смешно. Ще дойдеш ли? Или поне ще донесеш нещо? Тук нямаме нищо, дори вода.
Ще помисля, мърмори той. Трябва да тръгвам, имам работа.
Той вдига трубата. Никакви любезни думи, нито държи се, дори и честит рожден ден. Държа телефона в ръка и усещам как нещо вътре се чупи. Но това е само началото.
Часове по-късно ми се обажда свекърта Тамара Иванова. Винаги се опитвам да я уважавам, въпреки че постоянните й съвети и намесващи се коментари ме изнервят. Надявам се сега наймалко да получа подкрепа.
Анелия, честит рожден ден, скъпа! започва весело. Как сте? Ружа живо и здраво?
Тамара Иванова, Ружа е на капанка, отговарям уморено. Ротавирус, силна дехидратация. Тук съм сама, Сашо дори не е дошъл.
Ах, пак ти, хихика тя. Сашо е мъж, трудно му е. Работи, е уморен. Мъжете те се нуждаят от почивка.
Бях безмълвна. Почивка? Той седи у дома и играе танкове, докато аз съм сама в болница!
Тамара Иванова, той не работи, играе танкове, не мога да задържа. И дори не е попитал как е Ружа. Това е нормално?
Анелия, не влошавай, тя отмахва. Всички мъже са такива. Моят също е бил в младежките си години, но се справихме. Сашо не е добър, но свикваш. Между другото, ще намерим някой за теб по-късно. Не се тревожи!
Почти изпускам телефона. Какво? Сега официално предлагат да се сетя с изневярата?
Тамара Иванова, сериозно ли говориш? изкървя се. Ти ме подканваш да?
Анелия, не се представяй за светицата, се засмя. Така живеят всички. Мъжете изневеряват, жените търпят. После, когато децата пораснат, ти ще намериш себе си. Това е живот, момиче.
Тихо сложих телефона. Сърцето ми бие, главата ми се върти. Какво се случва? Станало ли е нормално да се гледа през пръсти на изневярата, като част от семейния живот?
Дните в болницата се влачат, но Ружа се оправя. Преместват ни в общо отделение и аз се успокоявам малко. Колкото повече наблюдавам Сашо, толкова помалко разбирам кой е той за мен сега. Той почти спира да ми се обажда. Понякога един път на ден, с
