Иван се върна от работа в Германия и пристигна в родното си място Пловдив, късно вечерта. Както винаги, първо отиде да види майка си. Баба Мария го прегърна силно:
Толкова време не те бях виждала, сине! Толкова ми липсваше! Успя ли да събереш някой лев?
Както обикновено отвърна той с тъжна усмивка. По пътя си мислех: защо да наемам чуждо жилище, след като по-голямата част от годината съм извън страната? По-добре да плащам за мое, макар и с кредит.
Прав си съгласи се майка му. На двайсет и седем години си вече, време ти е да мислиш за семейство. После ще дойдат и децата. Без собствен дом няма накъде.
След два месеца Иван купи двустаен апартамент в нова кооперация, подреди го по свой вкус и остави ключовете на майка си за всеки случай, ако стане нещо. После пак замина за чужбина.
Щом прекрачи границата, баба Мария даде ключовете на дъщеря си Гергина. Тя беше с няколко години по-голяма от Иван, никога не бе задържала постоянна работа, живееше в дългове и все чакаше своя чуден принц.
Ще позаседи малко, ще събере някой лев, ще се оправи мислеше майката. Какво лошо има?
Грешеше. За четири месеца Гергина не само че не се оправи, ами натрупа още дългове. Когато дойде време да напусне, просто смени заключалката на вратата. Никой дори Иван не можеше вече да я изгони.
Когато Иван се върна и пробва ключа си, не стана заключалката беше сменена. Онемя от изненада.
Какво става тук? каза тихо и веднага се запъти към майка си.
Тя, смутено, си призна, че е оставила Гергина в апартамента, но не знаела за новата заключалка. Иван се развика:
Едно е да я оставиш без да ме питаш. Друго е да смени ключалката! А сега и не ще да излезе, така ли?
Предложих й да дойде при мен оправда се баба Мария. Но отказа
На другия ден Иван извика полиция. Отвориха вратата със сила. Той не подаде жалба срещу сестра си, но разговорът беше остър.
Можеше да живееш у майка каза Гергина ледено. Така или иначе пак заминаваш. Аз имам нужда от свой живот.
Не съм купил апартамента за това отсече Иван. Води си приятелите в наета квартира. Намери работа, плати си дълговете.
Ще се оправя без теб! Първо се жени, после ми раздавай акъл!
Гергина си събра нещата и напусна. Между двамата се появи ледена стена. Иван не тъгуваше отдавна знаеше, че Гергина иска само пари от семейството.
Няколко месеца по-късно баба Мария работеше върху нивата си градината с картофи. Иван, докато беше в отпуск, й помагаше. И кой да види Гергина се появи в двора.
Здрасти, братчето подхвърли тя със сарказъм. Награбила те е съвестта дошъл си да копаеш картофи ли?
По-добре кажи ти какво правиш тук? Пак имаш нужда от пари ли?
Майката ми купи апартамент! обяви без срам. За моите усилия.
Какъв апартамент? изрече Иван, пребледнял.
Двустаен нов. Мебелиран. На кредит. На нейно име е.
Иван застина. Спомни си как бе работил като роб в Германия, как бе събирал всеки лев за собственост А Гергина само взима, нищо не дава.
Не каза нищо. Помогна на майка си и си тръгна. Но сърцето му се сви от болка.
Седмица по-късно Гергина му се обади счупи се врата към балкона, молеше да я оправи. Иван прие искаше да види двореца й. Апартаментът беше обикновен нищо повече от неговия.
Явно е счупено езичето прецени Иван. Трябва нова част.
Купи я ти. Помоли майка за пари отвърна Гергина, равнодушна.
Това сериозно ли е? Майка ти купи и мебелира жилището, не можеш дори това да оправиш сама?
Просто ти завиждаш. Майка ме обича повече. Махай се!
Иван си тръгна мълчаливо. Същия ден блокира телефона й. Не искаше повече обаждания или срещи.
Да живеят, както искат реши той. Познавам границите си. Никога повече няма да оставя ключовете си никому.
Понякога семейството ни показва, че любовта не се измерва с онова, което получаваш, а с честността, с която живееш. И че понякога трябва да се отдръпнеш, за да опазиш мира в себе си.
