Тодоре, да не си виждал синята ми папка с документите? Сигурна съм, че я оставих върху шкафа, а сега само твоите вестници са там.
Катерина прелистваше нервно купчина документи във антрето, хвърляйки чести погледи към часовника. Оставаха едва четиридесет минути до важната среща, а трафикът в центъра на София вече растеше като гъста, червена лента по навигатора ѝ. Мразеше да закъснява. Петнадесет години като финансов директор в голяма строителна компания бяха превърнали точността във втора нейна натура.
Тодор изплува от кухнята, дъвчейки филия с луканка. Беше облечен с онзи домашен комплект, който Катерина му бе подарила за рождения ден мек, тъмносин, от бархет, подчертаващ светлите му очи. На своите тридесет и две, Тодор изглеждаше превъзходно стегнато тяло, свежо лице, модерна прическа. Катерина, която наскоро отбеляза четиридесет и третия си рожден ден, понякога усещаше подмолен дискомфорт, въпреки скъпата козметика, грижите и редовният фитнес.
Кате, много се шашкаш усмихна ѝ се той и я приближи, махайки трохите от брадичката си. Сложих я на рафта в гардероба, за да не се напраши. Знаеш, че съм по реда. Ето ти я.
С лекота я извади от гардероба и ѝ подаде изгубената папка.
Благодаря ти, мили Катерина го целуна по бузата, ухаеща на лосион за след бръснене. Какво щях да правя без тебе? Тръгвам! Вечерята е в хладилника, ще си я стоплиш. Ще се прибера късно срочен одит.
Късмет, царице моя! викна й той, докато тя вече излизаше.
В асансьора Катерина се усмихна на отражението си в огледалото. Разкош! Три години след мъчителния развод с първия си мъж, който буквално я беше изпил, никога не би предположила, че ще има нови отношения. А после дойде Тодор млад, амбициозен, макар че работеше просто като мениджър в автосалон, той беше грижовен и любвеобилен. Цветя без повод, закуски в леглото, мили думи. Приятелките шепнеха зад гърба ѝ: Мезальянс, с тебе е заради парите, жилището. Катерина махаше с ръка може ли да се преструваш три години?
Качи се в джипа си, хвърли папката на съседната седалка, запали двигателя. Погледът ѝ падна на задната седалка пакета с дрехите за химическо чистене, който бе забравила вчера. А в джоба на палтото беше и служебният телефон, на който щяха да звънят одиторите.
Мама му стара! изпсува тя.
Изгаси колата, върна се обратно. Асансьорът пълзеше мудно. Катерина отвори тихо с ключа си, не искаше да разсейва Тодор, зает с проект на лаптопа си.
Тъкмо влизаше в антрето и чу гласът му от хола говореше на майка си, емоционален, категоричен.
Мамо, остави ме! Всичко върви по план! гласът му бе рязък, далеч от ласкавия тон отпреди малко.
Катерина застина с ръка към закачалката интонацията бе напълно чужда. Знаеше, че не е красиво да подслушва, но краката ѝ се вкорениха в паркета.
Какво значение има какво иска тя? горчиво процеди Тодор. Чуваш ли ме? Три години търпя тази баба не заради някаква къща!
Катерина едва дишаше. Баба? Така ли се изразяваше за нея?
Да, мамо, ще изтърпя още! засмя се Тодор, смехът му й се стори кисел, гаден. Виждала ли си я без макиажа отблизо? Никакви инжекции вече не помагат! Всяка нощ си представям, че съм на работа, вредни условия трябва да ми дават мляко!
Катерина натисна длан на устата, за да не издаде вик. Сълзи рукнаха, размазаха грима. Искаше да нахлуе, да го изгони, но ледено спокойствие я задържа. Трябваше да чуе всичко. Трябваше да знае.
Скоро всичко ще се изплати, мамо стана мечтателен гласът му. Онзи ден каза, че ще ми прехвърли вилата. В Бояна. Подарък за годишнината. Представяш ли си колко струва? Вече питах брокер. Ако продам ще стигне и за апартамент за теб, и за бизнес, и даже можем да се махнем оттук. А Катя… Тя пак ще се оправи яка жена е, ще изкара още.
От слушалката чу нещо Тодор се защити:
Не ми е жал за нея! Спомни си каква физиономия направи на рождения ти ден Майонезът е вреден, холестерол! Госпожа Аристократка. Понякога направо я мразя, особено когато се опитва да ме учи: Тодоре, развивай се! Тодоре, чети книги! Абе!
Катерина се свлече до стената. Три години. Три години лъжи, инвестирани във всяко обичам те, всеки букет. Той просто бе чакал големият удар вилата, наследена от баща ѝ, наистина струваше цяло състояние, тя наистина мислеше да я даде на мъжа си, да се почувства стопанин. Боже, каква глупачка съм!
Добре, мамо, приключвам каза Тодор. Може да се върне, все нещо забравя! Ще ти звънна вечерта. Обичам те ти си жената, за която съм готов да търпя всичко това.
Чу стъпките към кухнята. Катерина, събрала сили, безшумно излезе и тихо затвори вратата след себе си.
В антрето се облегна на студената стена. Сърцето ѝ туптеше като лудо, трепереше цялата. Да се върна и да устроя скандал? Тодор ще извади оправдания, ще отрича… Не. С такъв човек не се действа с емоции.
Катерина избърса лицето си с ръкава на скъпото си палто. Тя е финансист знае как се планира, как се удря, когато противникът не очаква. Иска игра? Ще я получи.
Слезе, седна в колата и се погледна в огледалото червени очи, размазан грим. Баба, три години те търпи… Добре, Тодоре. Ще видим кой кого ще търпи.
Не отиде на работа. Позвъни на заместничката си че е зле, нека тя води срещата. Самата Катерина отиде в квартално кафе на Люлин, където никой не я знаеше. Там ѝ трябваше план.
Върна се у дома вечерта, както винаги с торби продукти, на лицето стегната усмивка.
Тодор я посрещна в антрето, опитвайки се да я целуне. Катерина едва се удържа да не го отблъсне. Подаде му бузата, дишайки повърхностно сега мирише на развала, прикрита с парфюма, който го купуваше самата тя.
Горкичката, уморена си? загрижено попита той, поемайки торбите. Приготвих вечеря паста с раци, каквато обичаш.
Благодаря, мило, каза тя хладно. Главата ме боли, на работа беше лудница.
По време на вечерята наблюдаваше всяко негово движение как сервира, как налива вино, как гледа с уж честен поглед. В ума й настойчиво звучи мляко за вредност.
Тодоре започна тя, въртейки чаша в ръце. Днес много мислих за нас.
Тодор леко изтръпна едва забележимо, но вече го виждаше като чужд. В погледа му проблесна страх.
За какво, мило?
За онази вила в Бояна. Помниш ли?
Лицето на Тодор се озари ала в него имаше хищност, която леко се скри зад маска.
Разбира се, но знаеш, че нищо не искам от тебе. Важно е, че сме заедно.
Лъжец, помисли Катерина.
Знам. кимна тя. Но искам да направя нещо значимо за теб. Реших да уредя документите идната седмица. Да я прехвърля на теб.
Тодор едва не изпусна вилицата, опита да остане спокоен, но устните му неволно се разтегнаха в усмивка.
Катя, това е отговорна стъпка… Сигурна ли си? Може да не бързаш…
Сигурна съм. Ти си моят мъж, моята опора. Кой, ако не ти? А с майка ти? Ще има ли против? Може да я поканим в събота да празнуваме, да обсъдим.
Мама? О, сигурно ще се радва! Тя те обожава винаги ми казва каква умна жена е Катерина.
Катерина спусна поглед, за да скрие злобната си усмивка.
Така ли нека дойде. Ще приготвя нещо специално.
Следващите три дни станаха изтънчена мъка за Катерина спеше до Тодор, търпеше допири, слушаше приказките му. Но целта ѝ даваше сили вече бе говорила с адвокат, знаеше какво ще прави.
В събота майка му, Пенка Иванова, дойде пременена блуза с рюшове и тежка брошка, носена само на празници. Свекървата сияеше с фалшива доброта.
Катенце, колко си отслабнала! затръби тя още от прага. Много работиш, не се пазиш! Тодор казва, че ни пазиш нещо хубаво?
Заповядайте, Пенка Иванова, покани гостите при масата.
Масата бе разкошна печена патица, салати, хайвер, хубаво българско вино. Тодор шеташе около тях, но Катерина виждаше напрежението. Чакаше основното ястие разговора за вилата.
Когато приключиха с предястията и виното, Катерина започна:
Скъпи мои, събрах ви за да споделя нещо важно. Вие сте моето семейство и трябва да знаете бъдещите ми намерения.
Тодор и Пенка замръзнаха, гледайки я като зайци пред фарове. Свекървата сви салфетка в ръка.
Както знаете, имам къща в Бояна. С Тодор обсъждахме нейното прехвърляне.
Да, Катенце, много разумно! скочи Пенка. Мъжът трябва да се чувства стопанин! Това крепи брака.
Съгласна съм. кимна Катерина. Затова днес се видях с нотариус.
Тодор се наведе пластично напред очите му блестяха от алчност.
И? прошепна той.
Разбрах нещо важно спря за миг Катерина. В тези нестабилни времена не бива да оставяш всичко на едно място. Реших да постъпя по-разумно.
Какво значи това? усмивката на Тодор залезе.
Продадох вилата. Днес, сутринта, вече е финализирано, парите са преведени.
Падна такава тишина, че се чуваше дори тиктакането на стенния часовник. Пенка Иванова отвори и затвори уста няколко пъти.
Продаде? гласът на Тодор бе заглушен. Но… как…? Без мен? Нали обеща…
Казах, че ще уредя документите погледна невинно Катерина. Излезе страхотна оферта двойна цена, но мигновена сделка. Нямаше как да изпусна такъв шанс.
А парите? изсъска Пенка, забравила благостта си.
О, парите! разля широка, открита усмивка Катерина. Преведох ги в благотворителен фонд фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие. Цялата сума!
Бокалът на Тодор се счупи той скочи, столът се обърна виното като кърваво петно по бялата покривка.
Ти си полудяла! изрева той, лицето му се вкриви от яд. Какъв фонд?! Това са МОИТЕ ПАРИ! МОЯТА КЪЩА! Обеща ми!
Откога имотът на моя баща е твой, Тодоре?
Катя, това… това е шега?! хвана се за сърцето Пенка. Кажи, че се шегуваш! Не можеш така със семейството!
Със семейство не бих могла. спокойно отвърна Катерина. С паразити съвсем лесно.
Тодор стоеше, преглъщайки. Маската падна. Пред Катерина стоеше не влюбеният съпруг, а озлобеният, измамен ловец на придобивки.
Всичко си знаела осъзна той.
За какво ми е да следя? Достатъчно е да се върна за забравен телефон и да чуя как любимият мъж ме нарича баба, която търпи заради имот, разправя на майка си как ще разпродаде моето и ще се махне…
Пенка пребледня, стаи се в стола, Тодор замръзна нямаше отговор.
Значи така Катерина се изправи. Циркът свърши. Не съм продавала вилата, нищо не съм превеждала. Това бе тест и го провалихте блестящо. Видяхте истинската си същност.
Мръсница! изписка Пенка. Подигравай се! Моят син ти глади живота! Трябва да си му благодарна! Кому си нужна, старица?
Вън студено каза Катерина.
Какво? не разбра Тодор.
Вън от къщата ми. Двамата. Сега.
Това си е и мой дом! настоя Тодор. Аз съм регистриран! В брака сме! Имам право на имущество!
На какво делиш? усмихна се Катерина. Жилището е купено преди брака. Колата фирмена. Твои са само гащите и чорапите. А за регистрацията ще ти я прекратя със съд. Но ако не си тръгнете до десет минути, пускам записа от вашия разговор онлайн. Имам камера с микрофон в антрето инсталирах я преди два месеца. Бъди сигурен, че работодатели и бъдещи любови ще чуят всичко за любящия Тодор.
Блъф. Нямаше камера. Но им бе достатъчно.
Тръгваме, мамо изрече Тодор.
Така ли, Тодоре? Просто си тръгваме? побесняла Пенка.
Тръгваме! Хайде!
Вещите може да вземеш после. Ключовете при портиера дочу ги Катерина. И до десет минути да ви няма.
Излязоха с позор Пенка сипеше клетви, Тодор мълче, риташе ботушите си. Катерина стоеше в хола, кръстосала ръце, гледайки как мръсотията напуска живота ѝ.
Щом затвори вратата, Катерина наля пълна чаша вино. Ръцете леко трепереха, но това не беше страх, а адреналин.
Отпи, погледна навън скоро забеляза две фигури излизащи от входа едра в палто и мъжка, приведена. Караха се, жестикулираха.
Катерина допи виното и се засмя гръмко, невъзпрепятствано:
Баба, казваш? Тази баба току-що си спести милиони лева и куп спестени нерви! Животът тепърва започва, Тодоре! Тепърва…
На следващия ден подаде молба за развод. Процедурата мина бързо, макар Тодор да буташе за всяко, дори кафемашината. Адвокати и брачен договор, финализиран по настояване на Катерина преди три години, не оставиха шанс за паразитите.
Катерина смени бравите, ремонтира спалнята, изхвърли омразната леглото и замина сама за вилата в Бояна. На верандата пиеше чай с мента, слушаше песни на славеи. Не беше сама беше спокойна. Вече знаеше, че никой няма да я използва. Ако някой ден пак има любов, тя ще бъде равнопоставена, не сделка под формата на романтика.
Къщата реши да не продава остава ѝ. Напомняне, че тя е господар на собствената си съдба.
Според вас, правилно ли постъпи Катерина с този спектакъл или трябваше тихо да прекрати брака? Споделете мнение, харесайте и абонирайте се за канала.
