Животът тепърва започва
В нощта преди това Лилия се уговори със своята най-добра приятелка Магдалина да започнат деня с утринен крос из Борисовата градина. Макар че им бяха летни ваканции в университета и никак не им се ставаше рано, поне спортът не чака.
Магде, не заспивай, знам те обичаш да се излежаваш до обяд, подкачи я вечерта Лилия, а Магдалина се закле тържествено.
Лили, няма да заспя, когато е важно, ставам отговорна, помниш ли? И се засмя, на кого да говори за отговорност, ако не на себе си.
Лилия се накара да стане по-рано, когато майка ѝ още пиеше кафето си на кухненската маса и тихо мърмореше.
Мамче, с кого говориш? учудено попита дъщерята.
Сама със себе си, виж, облякох новата блуза и вече я нашарих с кафе…
А кой ми каза, че не си пазя дрехите? Да беше изпила кафето по анцуг.
Бързам, а сега ще трябва да се преобличам. Недей сутрин да ми поръсваш сол по раните. И за какво си станала толкова рано?
С Магде сме за парк сериозно отвърна Лилия.
Айде бе, намерила с коя. Магдалина сега гледа седмата си мечта, сигурна съм.
Между другото, откога не си ходила при баба ти?
Вчера ѝ звънях, всеки ден говорим, мамо.
Днес ще идеш да я видиш, занеси ѝ тези хапчета за кръвното, оплакваше се нещо все ѝ скача налягането. Вземи ѝ курасани, още сладко от ягоди. Все пак е на шейсет и четири. Ваканция си, време имаш. Аз тръгвам!
Ясно, ще ида от сутринта, като Червената шапчица съм, само че майка не ми опече питки подсмихна се Лилия. Ами, бягането?
Избра телефона и набра Магдалина, която отговори сънено:
Даа… ой, Лили, заспах! Ти вече ли си в парка? Извинявай, ще…
Не бързай, имам задача. Ще посетя баба ми, така че кросът отпада. Трябва да закуся, после до магазина и аптеката, и чак тогава на другия край на София.
Чудесно, ще поспя още зарадва се приятелката и затвори.
Майка беше права разсмя се Лилия. Магде голяма сънлива, но честно казано и аз бих се излежавала.
След около час Лилия излезе от дома с раницата, пари и списък с лекарства, хвърли вътре и чадър времето беше мрачно. След повече от час стигна до блока на Мария Симеонова. Когато позвъни, баба ѝ отвори толкова бързо, че внучката стреснато се дръпна с мисъл дали не е сбъркала апартамента.
Здравей, леле-баба, каква метаморфоза! Ти ли си? ахна Лилия.
Аз съм, Лилие, аз! Да не съм подмладена? завъртя се Мария Симеонова, за да я огледа.
Боже, бабо, страхотна прическа! Къде изчезна махагоновият ти цвят? А сега си с пепеливо сива коса и с маникюр… Неудобно ми е вече да ти казвам “баба” смя се Лилия.
Харесва ли ти?
Много! А мама каза че кръвното ти скача, купих ти лекарства, и курасани, и сладко.
Курасани и сладко добре, ама избягвам вече захарта, вземи си ги ти.
Бабо, какво ти става? Я да не си се влюбила? Майка ми се притеснява, а ти си в приказно настроение…
Имаш си своите грижи, а времето ми е малко днес. Вземи си курасанчетата, малко сиренки, но на сухо те пращам и се смя Мария Симеонова.
Добре, бабо, тръгвам си, ама това не е случайно… Някой дядо ли е причината?
Докато слизаше по стълбите, Лилия се замисли дали да не провери случая. Кога баба ѝ я е отпращала така? Явно става нещо. Може би с приятелки? Ходят на театър, кино, в сладкарница…
Като излезе от блока, огледа се и решително тръгна зад гаражите. Не чака дълго най-много половин час, и Мария Симеонова излезе в нов семпъл костюм. Къде ще иде? В парка, разбира се.
Лилия вървеше отдалеч след нея:
Само да не ме усети баба, че я следя…
Но Мария Симеонова беше в свои мисли и не се обърна дори веднъж. В парка я чакаше един строен бял старец с букет лалета. Лилия се скри зад люляков храст. Баба ѝ получи цветята и я целуна по бузата, и той не остана длъжен.
Ясно, не съм сбъркала! Баба си има гадже! А аз си мислех, че на тия години вече няма романтика… Виж как я хвана за ръка.
Лилия се сниши, да не би да тръгнат към нея. Но двойката забърза към лятната тераса на близко кафене.
Докато снима с телефона си отдалеч тази странна двойка, внезапно Лилия се сблъска с друго момче, което също снимаше.
Ей, кой си ти и защо снимаш баба ми? Имаш ли разрешение?
Момчето се обърка, но бързо се овладя:
Аз… журналист съм, може би ще пиша за любовта на хората на възраст.
Каква любов? Сега има толкова измамници, гледат да вземат апартамента на някоя добра баба.
Наистина ли го мислиш? учуди се той.
Сто процента сигурна съм. И защо точно баба ми избра за статията си? Не разрешавам да я снимаш!
Ако искаш да знаеш, този дядо има тристаен в центъра. Сега живея при него, нашият апартамент се ремонтира.
Значи това ти е дядо? изненада се Лилия.
Да, дядо Емил Иванов. В последно време много се промени. Купи си нови дънки, поиска да му избера парфюм… Явно има някаква дама. А ако тя е ловка, може да останем на улицата.
Значи моят “дядо” е с твоята баба! И аз съм Лилия, а ти?
Аз съм Никола и се усмихна, е, изяснихме ги нещата, значи не сме против бабите и дядовците.
Айде, и аз не съм против. Да се срещат, бабо!
А, Лилия, да идем на кино после? Пускат нов трилър.
Да, давай!
Изминаха три месеца. Мария Симеонова звънна на дъщеря си:
Дъще, Лилия вкъщи ли е?
Тук е, мамо.
Ще ви кажа нещо Емил Иванов ми предложи брак и приех! Каня ви на венчавка.
Бабо! Поздравления, ама защо на вашите години? Няма вече бебета!
Лилие, любовта не пита за възраст. Навремето иначе се мислеше ние по-държахме на реда. Но любовта си идва винаги значи с Емил ще си подпишем. Ако има любов, как така да чакаш? Гони я в ЗАГС-а!
Ясно, мамо. Поздравления! С Лилия ще помагаме за празника.
Дъще, знаеш ли, че нашата Лилия излиза с Никола, внукът му?
Знам, и то как радостна за него е Лилия, нали така?
Да, бабо смя се Лилия, и Никола е чудо, като твоя Емил!
Скоро в малко приятно софийско кафе празнуваха сватбата на Мария Симеонова и Емил Иванов. Всички бяха щастливи.
