Гледайки през прозореца дъждът, който барабанеше по стъклото, а капките се стичаха надолу като сълзи, Радка слушеше песента на Лили Иванова: Какво да правиш, срещна друга, а сълзите й течеха сами по себе си, без дори да ги усети. Не можеше да я слуша спокойно всяка нота ѝ напомняше за нейната съдба.
Горчивата незаслужена обида изгаряше много в душата ѝ, и когато не можеше да промени нещата, търсеше утеха дори в песните.
Радка живееше в малък околийски град, където всички се познаваха. Идвайки от село да учи в медицинското училище, тя така и остана тук.
Дъще, след дипломирането не се връщай в село, казала ѝ майка ѝ. Не защото не си ни трябва, а защото тук няма бъдеще за теб. Младите бягат в града, така че оставай там. Ако Бог даде, ще намериш местно момче и ще се омъжиш.
Да, мамо, и аз така мисля. Жал ми е да се разделям с вас, но трябва да започна самостоятелен живот.
Така Радка се озова в града, започна работа като медицинска сестра в болницата. Беше хубаво момиче гъста тъмна коса, по която мнозина завиждаха, сини очи и пълни устни. Една сутрин, влизайки в мъжката стая с инфузия, тя видя млад мъж с гипс на ръката. Гледаше я с широко отворени очи, изненадан и с явен интерес.
Добро утро, поздрави тя всички, а на Иван му се струваше, че само него.
Той беше постъпил вечерта преди, но смяната беше на друга сестра. Днес обаче беше нея. Иван работеше в комбината единственото голямо производство в града. След завършване на института го изпратиха като млад специалист тук, и ето че един ден се подхлъзна в цеха, нелепо замахна с ръце и падна на бетонния под. Резултатът счупена ръка.
Радка му постави инфузията, а той мълчаливо я наблюдаваше, умела в движенията си. Още тогава разбра, че трябва да се запознае с нея по-добре. Тя мълчеше, но и тя го поглеждаше с любопитство.
Това е, лежете спокойно, каза тя.
Ще дойдете ли пак? попита той, като изрече първото, което му дойде на ум. И как се казвате?
Разбира се, аз съм на работа. Казвам се Радка, отговори медицинската сестра и излезе.
Радка сега поне няма да ми е скучно с този гипс, мислеше си той. Само да разбера дали има някой.
На Радка хареса Иван, но тя нямаше да подаде и знак, че е забелязала. Въпреки че по погледите му, докато се занимаваше с инфузията, разбра, че и той е впечатлен.
Добре де, това още не значи нищо. Може би има приятелка такива хубави момчета рядко са сами.
Радка наблюдаваше кой го посещава. Идваха приятели, колеги, но момичета не се виждаха. Успокои се малко. А Иван вече си представяше как ще излезе от болницата и ще започнат да се разхождат заедно.
Излизаше в коридора и започваше разговор с Радка, ако тя закъснееше. Вечерта даже седяхт
