**Дневникът ми**
Днес стана нещо, което ме разтърси до дъното на душата. Връщах се от работа, уморен, капката от челото ми се стичаше по бузите. София беше огряна от безмилостно слънце над тридесет градуса, асфалтът изпитваше жегата. Улиците бяха пусти, хората се криеха по къщите си или в сянката на редките дървета.
По пътя ми се намери стария супермаркет Балкан. И тогава нещо ме спря. Не умора, не глас. Плач. Детски плач, отчаяно цапащ тишината.
Сърцето ми се пресече. Обърнах се паркинг, почти празен. В сянката на изсъхнало дърво кола. Луксозна, чужда, със запотели стъкла. Плачът идваше оттам.
Приближих се, всеки крачка тежка. Вътре дете. Момиченце, не повече от година. Лицето ѝ червено, очите полузатворени, устните изсъхнали.
Опитах вратата заключена. Обиколих колата всичко затворено.
Помощ! крещях, но никой не дойде.
Вдигнах камък от бордюра. В ума ми се бориха мисли: Това е престъпление. Но погледът ми падна отново върху детето. Ударих стъклото.
Горещината избухна навън. Отворих вратата, развързах коланчетата, взех малката в ръце дишаше едва-едва. Поликлиниката беше на две пресечки. Тичах, без да усещам краката си.
Помощ! изревах в коридора.
Една медицинска сестра се втурна към нас.
Дете в колата жега прохрипях.
Взеха го от мен. Казаха, че съм го спасил навреме.
Петнайсет минути след това пристигна една жена. Влетя в стаята, погледна ме и вместо благодарност, се развика:
Ти разби моята кола?! Напълно си луд! Оставих телефон на предното стъкло! Бях вътре само минута!
Мълчах. Гледах я, сякаш не вярвах на ушите си. Минута? При тази жега?
Ще ми платиш щетите! Викам полицията! крещеше и извади телефона.
Полицията дойде бързо. Един от тях нисък, със забележително спокойствие ме изслуша внимателно. После се обърна към нея:
Оставихте бебе в затворена кола при над тридесет градуса? попита той.
Казах ви, само за минута
Рискувате да загубите родителски права прекъсна я той. Има и наказателна отговорност за застрашаване на детето.
Жената пребледня.
А ти, младеж, действа бързо и спаси живот. Жалко, че родителите са толкова неблагодарни. Такива като теб са ни нужни!
Стоях там, ръцете ми все още трепереха. Не исках нито наказание за нея, нито похвали. Направих това, което трябваше.
Как мислите правилно ли постъпих?
Момче спаси дете от заключена кола, като счупи прозореца, но вместо благодарност майката на детето извика полицията – и ето какво се случи след това
