Защо крещиш по мен?! ядосах се аз. Лекувам и храня жена ти, а ти се развикваш на мен?! Това пък какво е?! Карахме се над половин час, докато гарванът не прегракна, а аз не се уморих
Връщах се пеша след ранната си смяна в завода. Предстоеше уикендът, а само тази мисъл вече ми оправяше настроението. Но не беше само това в събота вечер ме чакаше среща, за която бях мечтал цял месец. Щях да видя най-накрая Христина жената, с която се бях запознал в интернет.
Писахме си всеки ден: разказвахме си за работата, за увлеченията, споделяхме виждания за живота и всичко останало, както обикновено се случва. Ето че бяхме уговорили среща. Оставаше само да звънна в приятното ресторантче в центъра на Пловдив, да резервирам маса и да избера какво да облека.
Замислен и леко усмихнат, вече бях почти стигнал до блока си типичен панелен блок, а аз живеех в малък апартамент на четвъртия етаж. Петдесет метра до входа. Още една крачка и животът май можеше да поеме в съвсем нова посока, но
Ах, това но.
Точно пред входа, от едно дърво, на което досега не бях обръщал внимание, изведнъж се строполи гарвана. Птицата се мяташе в безпомощни опити да излети, ужасно грачеше, а по клоните отгоре се въртяха още няколко гарвана. Като че ли стана нещо страшно.
Само това ми липсваше промърморих.
Птицата се опитваше да се надигне, но все падаше. Видях, че дясното й краче беше видимо счупено.
Сега какво да те правя? питах себе си на глас.
Не можах да подмина. Свалих якето, внимателно я покрих, за да не се изниже, взех я на ръце и тръгнах към входа. След мен дочувах тревожния грак на другите.
Вкъщи я извадих внимателно и опитах да погледна къде е счупено. В отговор веднага ме клъвна по пръста.
Олеле! изкрещях и с мъка завързах човката й с парче плат.
Обадих се във ветеринарните клиники никъде не се занимаваха с такива птици. И познатите не можеха да помогнат. Реших все пак съм добър техник, ще измисля нещо.
Първо й подготвих кутия с меки кърпи вътре, сложих я на перваза до прозореца, и й дадох име Маруся.
Два часа кроях шина: с ножче издялах дървени летвички и ги облепих с изолирбанд. Когато завърших, отворих човката.
Маруся веднага опита пак да ме клъвне.
Тихо, нали искам да помогна! Но не може така и да те храня, и да те лекувам.
Търсих в интернет къде в Пловдив продават храна за грабливи птици: в риболовния магазин взех бели червеи и малко земни червеи, в аптеката пинсета и спринцовка. Върнах се и я нахраних.
Трябваше да отварям човката силом и да й слагам храната. Вода сипвах с малка спринцовка. Гарванът се мяташе, грачеше, опитваше да клъвне. Аз псувах, но не се отказвах.
Уморихме се и двамата. Маруся, нахранена и уморена, заспа. Аз също.
На сутринта пак същото: хранене, грак, упоритост от двете страни. И тогава забелязах: на перваза отвън беше кацнал голям черен гарван, който ме наблюдаваше със странно одобрителен вид.
Не знам защо отворих прозореца.
Ти сигурно си мъжът на Маруся? Ела, сам виждам, че не й правя нищо лошо.
Големият гарван леко наклони глава и дойде в апартамента. Маруся изсъска тихо. Гарванът се обърна към мен, разпери крила и грачи силно.
Защо крещиш по мен?! ядосах се. Лекувам и храня жена ти, а ти крещиш по мен?! Това пък какво е?!
Карахме се така половин час човек и птица. Докато гарванът не прегракна, а аз не се изморих.
Тогава бутнах към него две кутийки с червейчета и с опариши.
Птицата внимателно ги надуши и започна да яде.
Е, разбира се, че угощавай се! Цял ден това правя все за вас двамата, майкини
След като се нахрани, гарванът отиде при Маруся и внимателно започна да я чисти и приглажда перата.
Вие сте номер едно, семейният живот е друго нещо усмихнах се неволно. Само я накарай да не клъвва поне докато я храня.
Нощта гарванът прекара някъде отвън, но на сутринта пак се появи. Почука леко с човка по стъклото, изчака да му отворя, прегледа Маруся и додяде съвсем спокойно закуската си.
Добро утро! поздравих го искрено. Явно се разбираме вече
Докато хранех Маруся и я молех да не клъвва толкова, гарванът я наблюдаваше мълчаливо.
Изведнъж ме осени.
Леле хванах се за главата. Христина чака! Не съм се обадил, не съм резервирал маса
Грабнах телефона:
Извинявай, моля те започнах да обяснявам случилото се, защо не съм успял да се обадя.
Значи някаква гарванка ти е по-важна от срещата? прекъсна ме тя, обидено.
Съвсем не Просто така се случи, не знаех как
Ми живей си с гарвана! каза рязко и затвори.
Край казах на гарвана. Срещата приключи, преди да започне.
И точно тогава птицата изскочи на масата, разпери крила, издаде победен грак и се разходи гордо.
Аз се разсмях.
Не знам какво разбираш, ама май трябва човек да не се отчайва да се държи!
Точно тогава на вратата се позвъни. На прага стоеше съседката от петия етаж добра и винаги усмихната жена, която често ми махаше в асансьора.
Извинявай, ако притеснявам започна плахо. Последните дни около прозорците ти кръжат гарвани, всичко наред ли е?
Е, не се обяснява лесно, ела виж.
Тя влезе и онемя от възхищение:
Ти лекуваш гарван!
Маруся уточних.
Тогава гарванът е Митко, засмя се тя.
Колкото приятно беше нейното смях, не помня да съм чувал нещо по-хубаво. Гледах я и си мислех а, голяма работа с тази разтурена среща.
Митко пак се разходи гордо по масата, а съседката се разсмя още повече.
След този ден всичко тръгна по-леко. Митко видимо се хареса на гостенката като влезеше, размахваше крила и се опитваше да е по-близо до нея. Тя се смееше и леко се изчервяваше.
Маруся свикна с нас, престана да клъвва, започна да се храни сама, а възстановяването й вървеше по-бързо. Оставих на съседката един ключ и когато ме нямаше, тя идваше да се грижи за гарванката.
Беше ми все по-симпатична. Реших да я поканя на вечеря, но тогава се случи нещо неочаквано.
Вечерта се прибирах след нощната и в обедната почивка бях купил подарък сребърно синджирче с малко червено сърчице за нея.
Вървях към дома, усмихнат, като си представях как ще й го дам. Но от тъмното под уличната лампа изскочиха двама.
Давай портфейла, телефона и часовника! каза единият и размаха нож.
И якето! допълни другият.
Нямах време дори да се уплаша.
Отгоре изведнъж се стовари рояк гарвани. Чух писъци, крясъци, страх и болка. Птиците се нахвърлиха върху нападателите.
Хукнах към входа, а на сутринта
На прага седеше пребледнялата съседка, разтреперана.
Боже! извика тя, прегръщайки ме. Жив си, помислих, че са нападнали теб
Какво стана? попитах, като я погалих по косата.
През нощта гарвани нападнали двама мъже на улицата едва ги спасили, сега са в болница в тежко състояние.
Усмихнах се и извадих подаръка.
За тебе е.
Ама не трябва прошепна тя.
Но като видя синджирчето със сърчицето, се усмихна и ме целуна по бузата.
Чудесно е. Благодаря ти
В този момент както винаги но!
Черна сянка профуча през стаята Митко грабна синджирчето от ръцете ми и го сложи при Маруся, която вече беше здрава. Тя го прибра в кутията си.
Изсмяхме се с глас.
Ще купя ново обещах аз.
Митко разпери крила, изпъчи гърди и издаде победен грачене. Маруся внимателно скри в кутията си заедно с всички други ценности.
А аз и съседката се целунахме на прага.
И на кого му пука вече за разтурените срещи? Важното е, че понякога, когато помагаш на друг, животът ти се променя по най-хубавия начин.
