Трябва да слушаш мама
Защо си толкова ядосана, мамо? Да не ти е мъчно, че съм щастлив? Ние с Маргарита имаме сериозна връзка и…
Сериозна връзка, Пламене, означава да градиш бъдеще, не да се влачиш от един нает апартамент на друг и да излагаш родителите си!
Поне веднъж покани ли я на гости? Един чай, да се запознаем? Дори за това ли те е срам? Не.
Защото добре знаеш, че ако тя прекрачи този прага и види, че си обикновен студент, делиш стаята с брат си, целият ѝ “интерес” мигновено ще изчезне.
Хич не ѝ пука за парите! избухна Пламен.
Ако е така, защо не ходите да се разхождате в Южния парк, защо не поседите в някое кафе? Защо всяка събота и неделя наемате апартамент? Говорим за над триста лева на месец! Точно толкова изкарваш с куриерската работа.
Всичко това само за да се почувстваш “голямата работа” през уикенда!
Галина тресна мократа кърпа в мивката така силно, че изпръска чистите плочки. Настроението ѝ не беше никак цветущо.
В съседната стая се трясна вратичката на гардероба Пламен, големият ѝ син, пак нещо търсеше.
Пламене, още ли ще вдигаш този шум? провикна се Галина. Сядаме да обядваме!
Няма да ям, излизам Пламен се появи на вратата с нов суитшърт, докато го копчеше. Нито днес, нито утре ще ме има.
Галина се обърна бавно към него.
Пак ли? присви очи тя. Нови обиколки по наемни “капанчета”?
Пламен стисна зъби:
Какъв е проблемът? Аз съм възрастен човек.
Възрастен? изсмя се майка му. Хората на твоя възраст сами си купуват обувки, а не просят пари за билет от майка си.
И не харчат всичките си спестявания за апартаменти под наем, просто за да се правят на големи. Я погледни отстрани, как изглеждаш!
Апартаментът е напълно нормален сопна се синът. Просто искаме спокойствие, без родители. Какво лошо има?
Ама тя е по-голяма от теб! Значи трябва да има малко акъл! Или ѝ е все едно къде ще се въргаляте? Не я ли е срам?
Недей така да говориш за нея! изкрещя Пламен. Даже не я познаваш!
От стаята излезе баща му. Огледа двамата безмълвно, въздъхна и се подпря на касата на вратата.
Пак започнахте? попита тихо той. Пламене, майка ти е права. Миналата седмица дойде да искаш петдесет лева за учебници. Дадох ти.
После Калин каза, че учебниците са ви ги раздали безплатно! Видял те в магазина с тази твоя Маргарита мъкнете торби пълни с покупки. Готов съм да се обзаложа, че учебници вътре няма!
Пламен се изчерви.
Купих ѝ подарък. Имам право!
И то с моите пари? направи крачка напред баща му. Щом имаш средства за наеми и подаръци за госпожицата, ще си вземаш храна и дрехи сам.
От днес намаляваме харчовете ти! Само карта за автобуса и най-необходимото за обяд. Всичко останало сам.
Чудесно! грабна якето си Пламен и хукна към изхода. Ще се оправя!
Вратата се затвори, а Галина тежко се отпусна на стола и закри лице с ръце.
Сашо, това вече минава граници! Три месеца познанство и тръгнаха да се влачат по апартаменти. Каква читава българка би го направила? Аз навремето цяла година с теб се държахме за ръка само!
Времената се сменят, Гале сипа си вода Сашо. Но не става въпрос за морал. Тук е въпросът, че ни използва като банкомат.
Яде всичко в хладилника, дрехи му изпирай и глади, а всичко спечелено отива при Маргарита. Така повече няма да стане.
Ще ги разделим решително каза Галина. Това момиче му влияе зле. Стана потаен, държи се нахално.
Преди ни помагаше, не даваше в къщата, но поне на себе си харчеше. А сега?
Мъжът кимна.
***
Галя цяло уикенд не можа да си намери място. Малкият Антон се стараеше да ѝ не се мотае пред очите, а Сашо цял ден поправяше крана в банята. Неделя вечер Пламен се върна.
Има ли нещо за ядене? подхвърли, докато влизаше в кухнята.
В хладилника няма нищо за теб, Пламене отговори спокойно Галина, без да вдигне глава от телефона. Решихме, че щом си самостоятелен, ще купуваме само за себе си и Антон.
Щом работиш, изкарваш купувай си.
Пламен остана като попарен.
Сериозно ли? Ще ме оставите да гладувам?!
Какво гладуване? обади се Сашо от хола. Просто си сметни бюджета.
Вместо да харчиш всичко по наеми, купи си малко месо, зеленчуци, ориз стигат за цял месец. Ние избрахме.
Вие… искате да ме изгоните! извика Пламен. Всичко е заради Маргарита! Просто не можете да я понасяте!
Не ни интересува особено, Пламене вдигна очи Галина. Дори не я познаваме.
Но щом позволява да харчиш до последната стотинка за нея, знаейки, че живееш на наш гръб това говори достатъчно.
А тя е по-голяма. Работи ли поне?
Учи магистратура! И дава уроци на деца.
А парите си къде харчи? Също за уютния ви уикенд?
Или просто приема всичко наготово от един луд по нея деветнадесетгодишен студент?
Плаща продуктите! излъга Пламен и майка му го разпозна по вината в погледа му.
Лъжеш отсече тя. Пламене, това момиче просто те използва.
Удобно й е има си момче, което наема апартамент, плаща храна и забавления. И щом му дръпнем кранчето изчезва.
Ще видим! трясна Пламен вратата на хладилника. Благодаря за грижата, мамо!
***
Галина остана твърда. Не купуваше любимото мляко на Пламен, не даваше джобни пари, не глади и прането му оставяше за него.
Сашо я подкрепяше изцяло, макар понякога да му се искаше да пъхне някой лев в джоба на сина си, но един поглед на жена му и се отказваше.
Галина знаеше: ако сега омекне, Пламен окончателно ще си повярва и ще им се качи на главата.
В сряда вечерта напрежението стана нетърпимо. Пламен стоеше в антрето, тършуваше по джобовете на якетата си.
Мамо, видя ли ми петдесетте лева? Бяха в старото яке.
Не съм ги виждала не се обърна Галина от дъската за гладене. Пари от работа вече нямаш ли? А сме едва в средата на седмицата…
Трябват ми… На Маргарита обещаха билети за театър мърмореше той, ровейки навсякъде. Мамка му, Анто, ти ли ги взе?
Главата на дванадесетгодишния Антон се показа от детската.
Защо да са ми, бе! Ти ми дължиш два лева още от миналия петък. Не викай!
Не викам! изригна Пламен. В тая къща не можеш нищо да оставиш! Всичко изчезва!
Театър, а? не издържа Галина. А утре за университета с какво ще ходиш?
Пеша ще вървиш? Или Маргарита ще те откара с такси, тя вече е “голяма жена”, сигурно е напълно самостоятелна!
Мамо, пак започваш! Ние сме възрастни хора, искаме си малко лично пространство. Не го разбираш…
Напротив остави ютията и го погледна право в очите. Добре разбирам. Тя те върти както си иска.
Маргарита е на двадесет и една, ти си още “зелен”, готов на всички жертви за една усмивка. Просто си спестява парите, харчи твоите.
Хайде направи следното: кажи ѝ, че този уикенд нямаш пари за апартамент, предложи й просто разходка. Гледай реакцията!
Лесно! извика Пламен. Ще видиш, че ще остане с мен! Обича ме!
Ще разберем. А петдесетте лева си ги търси сам, аз не съм ги пипала.
Цял четвъртък и петък Пламен беше по-тъмен от облак. Опита да поиска пари от баща си, но Сашо само вдигна рамене:
Справяй се сам. Нали си самостоятелен.
Събота сутрин не изчезна рано, както обикновено. Седеше намусен на кухненската маса, гризеше суха филия. Телефонът му все вибрираше.
Какво, “сериозните отношения” искат отчет? подметна Галина, сипвайки кафе.
Пламен не каза нищо, но лицето му трепна. На дисплея цъфна съобщение:
“Пламене, майтапиш ли се? Очаквах този уикенд отдавна! Нали се разбрахме?”
К’во, разсърдила се е? Галина седна срещу него. Каза ли, че пари няма?
Казах глухо отвърна синът. Вика, че съм безотговорен. Трябвало да спестя, да намеря начин… Написа, че заради мене се отказала да излиза с приятелки.
Интересно! изсумтя Галина. Ти си длъжен да я забавляваш, да си платиш всичко, а тя не може да се бръкне или да предложи сама да плати?
Мамо, стига… Тя е момиче. Момичетата не плащат.
Момичетата, които уважават партньора си, не го тикат в дългове заради прищявките си! Пламене, тя си те дресира.
Телефонът звънна. Пламен се поколеба, но вдигна:
Да, Марги… Не стана уикенда. Собственикът на апартамента вдигна наема, аз… абе не ми стигат. Хайде просто на кино или да ти дойда на гости?
Гласът от телефона беше достатъчно силен, че Галина чу фрази: “…при родителите си не може… обеща ми… няма да мръзна по парковете… намери нещо”.
Гледката на сина й стана тежка пребледня за секунди.
Абе, Марги, чуй ме… Не, не мога да взема назаем от татко. И какво значи “мамино синче”? Пари просто нямам! Ало? Ало!
Погледна телефона прекъсна.
И сега? попита го тихо майка му, макар да ѝ беше жал. Какъв е планът? Остава да обереш банка или ще ти просветне най-накрая?
Пламен подскочи, събори стола и излетя навън.
***
Нямаше го цял ден. Галина се връзваше наопаки, Сашо мрънкаше, че бяха твърде твърди, но тя не отстъпи. Прибра се чак късно вечерта в мокро яке, пребит и огорчен.
Пламчо, какво стана? тя хукна към него.
Срещнахме се в мола свали намокреното яке синът. Тя беше с приятелката си Валентинa. Отивам, питам я защо ме е излъгала. А тя… изобщо не се засрами.
Галина му посочи да седне. И Сашо дойде мълчаливо.
Двете с торби от скъпи магазини. Питам я: Марги, нали каза, че нямаш и лев? Гледа ме като някакъв глупак…
Казва: Пламен, не ме излагай. Ти нямаш пари, не значи да стоя затворена у дома!.
И ти?
Казах ѝ, че е подло. Че заради нея със вас се скарах, че бачках двойни смени, да ѝ угодя.
А тя се изсмя: Ти искаше да се чувстваш като голям мъж. Не съм те молила да наемаш апартаменти. Сам си го избра.
На Галина ѝ олекна. Истинската ѝ същност най-накрая излезе!
Дълго после си говорихме в кухнята. Пламен като че ли се поуспокои. Обеща на майка си, че ще приключи с Маргарита.
Опитах се да му обясня не сме против да има своя личен живот. Просто не и с такава като Маргарита.
Майката лошо няма да те посъветва…
