А кога ще ми направите един комплект ключове? попита все така обикновено Цветана Петрова, докато слагаше лъжичка сладко от малини в устата си. Гледам го, Димитър е съвсем отслабнал, а и сигурно прахолякът в ъглите отдавна не е бърсан.
Катерина, която точно в този момент наливаше чай, замръзна с чайника във въздуха. Водата едва не преля извън чашата. Бавно остави чайника и погледна към съпруга си. Димитър седеше срещу майка си, забил поглед в топлите мекици, сякаш този разговор не го засяга абсолютно. Това си беше неговата стандартна тактика да се слива с тапетите при задаваща се буря.
Цветана Петрова, защо ви трябват ключове от нашия апартамент? опита се да каже спокойно Катерина, макар вече ядът да къкри в нея. Неделните посещения на свекървата бяха изпитание за нервната система, но днес наистина надмина себе си.
Как защо? искрено се учуди свекървата, избърсвайки устни с кърпичка. Ти работиш цял ден. Излизаш рано, прибираш се късно. Кога да се занимаваш с домашен уют? Аз съм свободна жена, пенсионерка. Мога да идвам през деня, докато ви няма да изчистя праха, да измия пода, да сваря прясна супа. Димитър трябва да яде топла храна, знаеш го, стомахът му е нежен още от малък.
На Димитър стомахът му е прекрасно наред, отсече Катерина и седна на масата. И с чистотата се справяме. Имаме робот-прахосмукачка, а през уикендите правим основно почистване. Заедно.
О, не ме разсмивай, махна с ръка Цветана Петрова и лицето й прие онова превзето съчувствено изражение, което Катерина ненавиждаше най-много. Робот! Какво може една пластмасова играчка? Само мести праха по ъглите. А и за какво караш мъжа да чисти? Това не е за мъж. Така че, следващата седмица ще ми направите комплект. Вече измислих график ще идвам вторник и четвъртък. Ще си идвате у дома и всичко ще свети от чистота.
Катерина усети как Димитър леко я докосна с крак под масата явно й подсказва да не прави скандал. Но да си мълчи в този момент щеше да е предателство спрямо самата себе си. Апартаментът, в който живееха, беше на Катерина. Беше го купила две години преди сватбата с кредит, отказвайки си почти всичко. Това беше нейната крепост, личното й пространство, където всяко нещо си имаше място. Самата мисъл, че Цветана Петрова ще се разпорежда в отсъствието й, ще преподрежда бельото и ще наднича по съдовете, й разваляше настроението.
Цветана Петрова, благодаря ви за загрижеността, но ключове няма да има, каза твърдо Катерина, гледайки свекърва си в очите. Това е нашият апартамент и ние сами решаваме как се живее и кога се чисти. На нас всичко ни е наред.
В кухнята настъпи тишина, която се нарушаваше единствено от тиктакащият стар стенен часовник. Цветана Петрова бавно остави лъжицата лицето й се напръска с червени петна.
Това ли е последната дума? попита ледено тя, премествайки погледа си ту към снаха, ту към сина си. Димитре, ти чуваш ли как жена ти говори с майка ти? Искам да помогна, добре да ви е! А те ми посочват вратата?
Димитър най-накрая се откъсна от мекиците. Изглеждаше нещастен искаше мир, но разбираше, че майка му прекалява.
Мамо, наистина, започна внимателно той. На Катя й е неудобно някой да влиза, когато не е вкъщи. Оценяваме желанието ти да помагаш, но… ще се справим сами.
Сами! изписка Цветана Петрова и рязко стана от масата. Виждам аз какво сами! Мръсотия навсякъде, храните се с полуфабрикати. Димитре, и ризата ти не е добре изгладена! Добре, както искате. Като затънете в прах, сами ще дойдете.
Останалата част от следобеда мина в неловко мълчание. Катерина и Димитър си тръгнаха двадесет минути по-късно под претекст за спешна работа. В колата, докато чакаха на светофара, Димитър се опита да омекоти ситуацията.
Кате, не се ядосвай толкова. Тя е от друго поколение за нея грижата е да нахраниш и да изчистиш. Не го прави от злоба.
Димитре, представи си майка ми да идва, докато ни няма, и да ти подрежда дрехите или да ти рови в документите, уж да сложи ред. Ще ти хареса ли?
Димитър се намръщи.
Разбирам, доводът го приемам. Но няма да миряса, познаваш я.
И беше прав. Цветана Петрова не възнамеряваше да се отказва. Привикнала да постига всичко с инат, тя смени тактиката. Следващите три дни минаха спокойно, ако не броим, че всяка сутрин изпращаше на Димитър в messenger статии за “правилно хранене” и вредите от домашния прах.
В сряда вечер Катерина се прибра уморена след напрегнат работен ден. Завари Димитър, заключен в банята, да говори тихо по телефона.
Мамо, не мога… Ще забележи… Не мога, казах НЕ.
Катерина похлопа, Димитър излезе и виновно сведе очи.
За какво така шепнете? попита тя, докато стопляше вечерята.
Мама се обади. Пита утре дали може да дойде през деня купила някакъв чудо-препарат за плочките, искала изненада да направи. Помоли ме сутринта да й оставя ключ.
И?
Отказах, разбира се. Казах, че сме на работа и не може така без знание.
Благодаря. Това вече си е прекрачване на граници…
Но Цветана не се отказваше. Скоро след това се обади на служебния телефон на Катерина непознат градски номер.
Ало, Катерина Георгиева? официалният глас беше строг.
Да, кой се обажда?
Управител от блока. Рутинна проверка на вентилационните шахти. Трябва достъп до апартамента Ви утре преди обяд.
В събота сме си вкъщи. Няма проблем.
Чудесно, човекът ще дойде между 10 и 12 ч.
В точния час събота на вратата се позвъни. Катерина още по пижама отвори, очаквайки техник. На прага стоеше Цветана Петрова с огромна торба с дръжки на моп и четки, а в другата ръка торта. До нея се клатушкаше дребен майстор с куфарче.
Здравей, Катенце! радостно заяви свекървата и безцеремонно влезе. С майстора сме. Ще гледам да не ви цапа, а и аз ще помогна с почистването…
Катерина онемя от наглостта. Такъв ход не си е представяла. Цветана не само че дойде без покана, но си организира и чистеща акция.
Покрай майстора, който се нанесе да гледа вентилацията, свекървата вече беше надигнала шкаф с крупи, щателно ги гледаше.
Катерина, кой държи елда в отворен пакет? Ще докарам буркани следващия път! А това какво е? Макарони на промоция? За Димитър нищо такова, тежи му на стомаха.
Цветана Петрова, оставете макароните и се махнете от шкафовете. Вие сте на гости.
Какви на гости? Домът на сина ми! възмути се тя и остави пакета. Я виж я, Димитре, аз добро искам, а тя ме лае като куче. Та с нейния нрав, язва ще ти докара.
Майсторът приключи, подписа, и веднага си тръгна. Тъкмо излезе, Цветана Петрова извади гумени ръкавици.
Айде, сега е ред за почистване с белина, че след техник идват микробите.
Никаква белина! Катерина застана на пътя й. Цветана Петрова, стига циркове. Няма да чистите. Седнете, опитайте тортата и ще ви поръчаме такси.
Свекървата замръзна, очите й се присвиха.
Ме гониш? От дома на сина ми?
Това не е домът на вашия син. Това е моята квартира, закупена преди брака. Димитър живее тук, защото е мой мъж, а аз съм собственичка. Аз определям правилата. Никой не чисти без моя молба. Никой не идва без уговорка.
Цветана Петрова пребледня. Погледна Димитър, търсейки опора.
Слушаш ли? Подхвърля ти, че си на квартира. Бъди мъж! Кажи й нещо!
Димитър просто наведе глава. Изпитваше срам от майка си и от цялата случка. Знаеше колко усилия е коствала на Катерина тази квартира.
Вдигна глава и хвана ръката на жена си:
Мамо, Мария е права. Домът ни е тук. Правилата са нейни. Прекаляваш. Ще се радваме да ни гостуваш, но само когато сме поканили. Исканията за ключове, проверки и ровене в шкафове край.
Аха! Значи жена ти е по-важна от майка ти? Хранила съм те, будувала съм А сега по график!?
Мамо, спести театъра. Идеално си си с кръвното, лекарят потвърди. Обичаме те, но живеем отделно. Моля те, уважавай това.
Цветана остана минута замислена, щом схвана, че някак няма повече козове. Млъкна и започна мълчаливо да събира нещата си. Мопът не щеше да се прибере в торбата, което още повече я нервираше.
Кракът ми няма да стъпи повече тук. Тънете си в мръсотия! Когато се разведете вярвай ми, не е далеч да не ме търсиш, Димитре!
Двигна вратата шумно. Тишината най-накрая беше лека. Катерина прегърна съпруга си.
Благодаря ти. Трудно ти беше, нали?
Беше призна си Димитър, прегръщайки я. Ако не бяхме сложили граница, тя щеше да се премести при нас.
Минаха две седмици. Цветана Петрова държеше на думата си не идваше, но редовно звънеше на сина си с упреци за самотата и безбожието на днешната младеж. Димитър я изслушваше и не отстъпваше. Изглеждаше, че бурята е затихнала.
Но Катерина подцени настойчивостта на свекървата. Скоро опита нов номер “юридически безопасен”.
Една вечер Димитър влезе замислен:
Кате, майка ми се обади. Пак нещо измисли.
Отново за ключове?
Не точно. Иска дарение на вилата си да направи на мен. Каза, че за целта й трябва временна адресна регистрация тук, докато урежда документите. И апартамента си ще даде под наем, уж за да “ни помага”.
Катерина се засмя, леко нервно.
Димитре, разбираш ли това си е “троянски кон”. Ако я регистрираме тук, получава право да живее при нас. Може и да не си тръгне
Димитър пребледня.
Не бях се сетил. Каза, че само за един печат е
Печат “просто така” няма.
На следващия ден проведоха решителния разговор. Димитър включи високоговорителя Катерина да слуша.
Мамо, обсъдихме предложението благодарим ти, но не го приемаме. Регистрация при нас няма как да стане.
Защо? За майка ти ти е жалко, така ли!? Няма да живея у вас!
Мамо, честно. Имаш хубав апартамент, имаме достатъчно пари, не искаме да мешаме имоти. Не е нужно.
Това твойта снаха ли те надъха? врещя по телефона. Защитила си квадратите! Не ми трябва нищо. По-добро исках!
Цветана Петрова, прекъсна я Катерина, ценим желанието ви да помогнете. Но помощта се дава, когато някой я поиска. Не сме молили за квартира, нито за пари. Ще държим дистанция ако желаете, елате ни на гости за чай тази събота. Ще има домашен баница, както я обичате. Но живеем отделно и ключовете остават при нас.
След дълга пауза свекървата изръмжа.
Добре. С какво е баницата?
С праз, както ви харесва, каза Катерина с усмивка.
Ще си направиш ли сама тестото или пак ще е готово?
Сама ще го разточа.
Ще видим. Чакам в събота по обяд. Димитре, купи качествен чай, а не тази прах в пликчета.
Разговорът завърши, а Катерина и Димитър се засмяха. Не беше съвършена победа, но поне мир. Границите начертани, мостът свален пуска се само по уговорка.
Шест месеца минаха. Цветана Петрова още роптаеше за праха под гардероба, но го правеше само, когато беше поканена. За ключове не повдигна въпроса. А веднъж Катерина дочува как по съседка тя казва:
Моето момиче, поне има характер. Държи си реда. А чисто ли е важното е на сина ми да му харесва.
Това бе най-големият комплимент, който можеше да очаква. А резервния комплект ключове Катерина бе скрила в сейфа на работа. Нали знаете пази Бог пазения, а свекървата още повече.
