Хванах го с друга в любимото ни кафе – сега мъжът ми вече няма измъкване! Историята на Варя: от щастлив брак и мечти за дете, през предателство и тайни, до решение за развод и осиновяване на българско изоставено бебе – как разбрах, че съпругът ми има двойствен живот и синът, когото приехме, всъщност е неговият биологичен наследник

Подадох молба за развод, равнодушно заявява Маргарита седмица след случилото се.

Как така? стъписан е Генади. Нали при нас всичко е наред? Винаги правя всичко, което искаш

Не те обичам, не мога да простя, със същия тон отвръща Маргарита. Даже да сме заедно в една стая е мъчение за мен.

Маргарита изобщо не е мислела да се жени на 20 първо искала да завърши образованието си, но Генади бил настойчив, внимателен, мил. Две години ѝ сваля звездите Направо омагьосал и бъдещата си тъща.

Ще си голяма глупачка, ако пуснеш такъв мъж! подчертаваше майка ѝ всеки път, когато Генади оправяше нещо у тях или носеше цветя и за двете.

Омъжва се за него едва когато разбира, че не може да си представи живота без този, на външен вид обикновен, но грижовен, всеотдаен човек.

Следващите 14 години са щастливи купуват си апартамент в София, карат хубава кола, почиват по морето. И нито един сериозен скандал.

Пълна скука, криви нос приятелката ѝ Цветелина, при която вкъщи кипят невиждани страсти. Как можете така нито любов, нито фойерверки?

Много се обичаме, вярваме си, гледаме в една посока, усмихва се Маргарита. Любовта не е само караници.

Маргарита и Генади наистина са на една вълна харесват еднакви филми, ястия, дестинации. Единственият разнобой е детето.

Маргарита много иска да стане майка, но не може да роди. Два неуспешни опита ин витро, и тогава Генади за първи път повишава тон:

Меги, стига! Ще си съсипеш здравето. Прекрасно си живеем и без дете не си единствена!

Аз искам дете, ти не ли искаш да си татко? ридае тя.

Не и за твоя сметка! Не искам да те загубя!

На осиновяване Генади категорично отказва:

Не, чуждо дете с неизвестни гени няма да отглеждаме. По-добре сурогатна майка, ако имахме пари

А за сурогатство нямат достатъчно средства. И двамата работят в пловдивски завод тя счетоводителка, той техник.

Изкарват прилично, но нямат спестявания най-вече защото Генади не желае никакви ограничения в ежедневието.

Точно тогава й звъни приятелка от майчин дом: Имаме изоставено момченце, здраво, а майката уж не била пропаднала просто лекомислена. Оставила го още на втория ден.

Ето шансът им да станат родители! Маргарита излиза от работа посред бял ден, тича към дома. Ще убеди Генади няма да отстъпи!

Пресичайки Градската градина, тя вижда Генади, насочващ се към любимото им заведение. Аха, готви ми изненада за празника, сигурно е поръчал рибни кюфтета.

В първия момент Маргарита не разбира, че момичето до него не му е просто колежка докато не я прегръща и целува, шегувайки се. Влизат в кафето, без да забележат Маргарита.

Тя, все не вярвайки, върви след тях и сяда на съседната маса.

В заведението масите са отделени с високи прегради уединено, затова винаги са го харесвали.

Двойката не я вижда, но Маргарита чува ясно.

Защо ме покани в центъра, че и посред бял ден? закача се момичето. Ами ако жена ти научи, те хване?

Коя, Марги? учудва се Генади. Ще се измъкна. Тя ще ми повярва, а не на квартални клюки.

Имам имидж на идеален съпруг! смее се той. Пък и тя е на работа

Айде, Лилия, стига за нея, кажи нещо за нас

Лили се засмива, отговаря му нещо

Маргарита повече не слуша с напищяла глава поема навън, краката ѝ все едно не са нейни.

Час седи сам-сама на пейка в края на парка, остра болка в душата я разкъсва. Как ще преживее предателството не знае.

Свестява я познатият глас на Катерина по телефона:

Меги, какво решихте? Детето няма да чака трябва бързо да се действа

Генади си има друга изтърсва Маргарита, сама стъписана от думите си.

Получи си заслуженото

Какво имаш предвид?

Ох, Меги, може да не е така опитва се Катя да замаже.

Видях ги с очите си. Казвай всичко.

Твоят Генади отдавна ти кръшка, мълчи, после признава Катя. Всички знаят, но никой не се меси. Вашата връзка изглежда идеална.

Не се ядосвай всички мъже са такива. Генади поне те обича.

Ще ти звънна после, прекъсва я Маргарита и се разплаква.

Час по-късно пресъхват сълзите ѝ спокойно отбелязва, че има 14 пропуснати повиквания от Генади и Катя (звукът е изключен).

Маргарита става и се връща у дома. Вече е решила.

Меги! Къде беше? Добре ли си? вече потръпва Генади. Защо не вдигаш?

Той я прегръща като удавник.

Щях да полудея

Сърцето му бие лудо явно много е изплашен, но Маргарита се отдръпва хладно.

Събува се, оставя чантата на шкафа, и чак тогава казва:

Генади, знам, че ми изневеряваш. Няма да питам как можа нищо няма да промени. Подавам молба за развод.

Меги, това е абсурд! Кой ти каза? Това са глупости. Аз те обичам и никога млъква, улавяйки погледа ѝ. Ще ти обясня

Прави жалък опит за обяснения, разкаяния, молби. Тя го оставя да говори, но той все по-тихо и виновно

Генади, вече не те обичам, не ти вярвам. Престани тя отива в спалнята и започва да си събира нещата.

Прости ми, Меги! вече звучи отчаяно. Обичам те, само теб! Ще направя всичко да ми простиш!

Всичко? обръща се тя към него.

Да, кимва твърдо.

Добре. Осиновяваме момчето. Катя днес ми каза за детето. После ще реша

Приемам! Генади замръзва за миг. Ще направя всичко!

Сдържа обещанието намира връзки, плаща малко на някого, за да ускорят осиновяването.

Върви с нея на всички срещи и обучения за осиновители, в клиниката, заедно избират и купуват всичко за Симеон.

Постоянно я гледа в очите, говори за обичта си, предугажда желанията ѝ играе ролята на перфектния мъж.

Но Маргарита вече не му вярва.

След половин година са официални родители на Симеон.

Подадох за развод, казва Маргарита хладно седмица след това.

Как така? пак се стъписва Генади. Всичко правя за теб

Не мога да те обичам, не мога да ти простя. Дори присъствието ти ме измъчва.

Така ли? Значи само си ме използвала, за да си имаш дете?!

Тя повдига рамене и се обръща.

Всеки за себе си.

Значи така Генади излиза от апартамента троснато.

Дори дяла си от жилището прехвърля на Симеон. Мислил, че ще има семейство и любимата жена иска дете с него

Бил готов да се промени, доказвал колко сериозно го приема.

Вечерта се прибира обратно.

Сигурна ли си за развода?

Да. Можеш да се преместиш временно в апартамента на майка ми. После ще го продам и ще ти дам някакви пари.

Няма да се извинявам, Генади. Излъга ме и сега единственият мъж в живота ми е синът ми.

Добре. Само знай, че Симеон е мой син, засяда Генади, гледайки я право в очите.

Знам, заедно водехме документите. Имаш право да го виждаш.

Не, не разбираш. Симеон ми е биологичен син. Роден е от бившата ми приятелка. Заради бременността с нея се разделихме.

Тя се надяваше да я взема за жена, затова не прекрати бременността. Аз обичам само теб! Разбираш ли?

Маргарита го гледа втрещено.

Да! продължава Генади. Когато ме напусна, реши да остави детето в дома. Аз дори не знаех, че ще осиновиш именно Симеон. Такова стечение на обстоятелствата няма как да повярваш

Разбрах, Генади. Но това нищо не променя, след кратка пауза казва Маргарита. Моля те, изнесе се и не пропускай делото.

Генади дълго не може да повярва, че жена му е сериозна, но разводът е факт.

Сега вижда Маргарита и сина си само през уикендите и не губи надежда някой ден да са отново семейство.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

seven − one =

Хванах го с друга в любимото ни кафе – сега мъжът ми вече няма измъкване! Историята на Варя: от щастлив брак и мечти за дете, през предателство и тайни, до решение за развод и осиновяване на българско изоставено бебе – как разбрах, че съпругът ми има двойствен живот и синът, когото приехме, всъщност е неговият биологичен наследник
Срещнах бившата си съпруга две години след развода. Тогава всичко ми стана ясно, но тя само се усмихна и поклати глава, когато ѝ предложих да започнем отначало… Когато се роди второто ни дете, Мария спря да се грижи за външния си вид. Преди това сменяше по няколко тоалета на ден – винаги стилна, поддържана, всяка дреха – внимателно подбрана. Но след като се прибра от болницата, сякаш забрави, че в гардероба ѝ има нещо различно от стара тениска и раздърпани домашни анцуг-гащи. Не само че носеше тях цял ден, а често си лягаше облечена по същия начин. Когато я питах защо, отговаряше, че така ѝ е по-удобно нощем да става при децата. Имаше логика, но… къде бяха онези нейни думи, че “една жена трябва да бъде жена във всяка ситуация”? Вече не ги споменаваше, нито любимия си салон за красота, нито фитнеса, нито стилиста. И да – извинете за подробността – понякога дори забравяше да си сложи сутиен сутрин и вървеше из къщата с отпуснати гърди, без дори да се притеснява. Тялото ѝ се беше променило. Талията, коремът, краката… всичко беше различно. Косата ѝ, някога лъскава и поддържана, вече беше разрошена – или разпилени къдрици, или бързо вързан кок с изкачащи кичури. И да си помисли човек… преди по улиците на София мъжете се обръщаха след нея. Горд бях. Красива. Моя. Но тази жена вече я нямаше. Домът ни отразяваше нейното настроение. Единственото, в което Мария продължаваше да бъде перфектна, беше кухнята. Готвенето ѝ винаги беше радост. Но всичко друго… бе потискащо. Опитвах се да ѝ покажа, че не трябва така да се оставя. Че трябва пак да бъде себе си. Тя само ми се усмихваше тъжно и казваше, че ще опита. Минваха месеци, а пред мен стоеше жена, която не разпознавах. Докато един ден не ми писна. Взех решение – развод. Нямаше крясъци, нямаше сцени. Опита се да ме разубеди, но като разбра, че съм решен, само въздъхна и тихо промълви: — Прави каквото искаш… Мислех, че ме обичаш… Не отговорих. Нямаше смисъл да спорим за това що е любов. Отидохме в съда и скоро подписахме. Не знам дали бях добър баща. Изпращах само издръжката и толкова. Не исках да я виждам. Не и такава. Не жената, в която беше се превърнала. Две години по-късно… Беше есенен следобед в Пловдив. Разхождах се безцелно, замислен, когато изведнъж я видях. Имаше нещо в походката ѝ – самоувереност и елегантност, които привличаха вниманието. Стъпваше леко, грациозно, с непоколебима увереност. Когато се приближи, сърцето ми спря. Мария. Но не онази Мария, която бях изоставил. Тази жена беше още по-ослепителна, отколкото когато я срещнах. Високи токчета, рокля, която подчертаваше фигурата ѝ, безупречна прическа, перфектен маникюр, нежен, но забележителен грим. И същият парфюм… този, който ме подлудяваше. Явно съм зяпнал, защото тя се засмя: — Какво има? Не ме ли позна? Казах ти, че ще се променя, но ти не ми повярва. Отидох с нея до фитнеса, където тренираше всеки ден. Разказа ми за децата, колко са добре, колко са щастливи. За себе си не каза много, но нямаше нужда. Погледът, осанката, цялото ѝ присъствие… казваха достатъчно. А аз… Аз си спомних. Спомних си онези сутрини, когато се дразнех, че е по пижама и разчорлена, че вече не се поддържа както преди. Спомних си дните, когато умората ѝ ме изнервяше. Момента, в който реших да си тръгна, когато егоизмът ми ме убеди, че тя вече не ми стига. И си спомних, че заедно с нея всъщност бях напуснал и децата си. Преди да си тръгнем, събрах смелост и я попитах: — Мога ли да ти звънна? Всичко разбрах… Може би бихме могли да опитаме отново. Мария ме погледна спокойно, после се усмихна и поклати глава: — Късно е, Александър. Пази се. И си тръгна. Аз останах неподвижен да я гледам как се губи сред хората. Да. Бях разбрал всичко. Но твърде късно.