Славчо излезе от кухнята и видя майка си, която крещеше.
Животът ми се завъртя така, че късметът първия път ме подмина. Разделихме се, когато нашият малък Никола още нямаше и годинка. Бившият ми не искаше особено да общува със сина си, а и аз не настоявах прекалено
Когато се запознах със Славчо, му казах всичко откровено. Изведнъж споделих, че имам дете. За моя радост, Славчо реагира с разбиране и топлота. Тригодишният Никола веднага го прие и само след няколко месеца започна да му казва татко. За Славчо това беше голяма радост. Мина време, той ми предложи брак и се превърнахме в истинско семейство.
Нашето семейно щастие обаче беше помрачено от една сериозна пречка. Майка му, Мария, от самото начало ме отбягваше и не одобряваше Никола. Според нея, любимият ѝ син се свързвал с “разведена жена с дете”.
Когато Мария идваше у дома, никога не опитваше да заговори с детето, нито веднъж не му предложи сладко. Не очаквах да приеме Никола като истински внук, но поне се надявах на някакво уважение.
Малкият не можеше да проумее защо баба му е толкова зла. Кулминацията настъпи, когато при поредното ѝ посещение тя започна да крещи на детето. Всичко започна, защото Никола, стремейки се да я зарадва, ѝ подари любимата си количка.
Славчо излезе от кухнята и видя майка си, която крещеше. Махнете това дете! Ясно да ви е не го искам тук! викаше тя. Славчо мълчаливо я изпрати до вратата и я помоли да не се връща.
Не знам какво да направя. Радвам се, че мъжът ми защити мен и сина ми, но ми тежи, че двама от най-скъпите ми хора се скараха заради мен. Сега, очакваме дете със Славчо, но той дори не иска да говори с майка ми. Толкова се тревожа за всичко не знам как да постъпя в тази ситуация.







