Бабка даде на мъжа пари за автобуса. После й дойдоха непоканени гости
Цветана цял живот работи като учителка, а сега беше принудена да продава зеленчуци на пазара заради малката си пенсия. Зетят доведе нова жена в апартамента си, а дъщеря й се върна при майка си с детето. Цветана, колкото можеше, им помагаше.
Мамо, толкова ми е неудобно пред теб. Ти цял ден в градината, на пазара казваше Емилия. По-добре си почини.
Нищо, щерко. Докато имам сили, ще ви помагам на теб и на внучето. Но един ден, докато вадеше картофи от градината, краката ѝ се подхлъзнаха и тя падна. Седна на земята, не можеше да стане. Ръцете ѝ трепереха, гърбът я болеше до сълзи. Погледна към къщата там горяха светлини, чу се смях. Непоканените гости пиеха кафе, сякаш нищо не се беше променило. Цветана бавно си пое дъх, избърса потта и се изправи. Вече знаеше, че помощта ѝ няма да спре защото обичаше. Само че от утре щеше да започне да си спира по една монета в чекмеджето. За себе си.
