Съперница за дрехи пристигна – Аз съм Лара, работим заедно. Обичаме се с Петър, а Вие ни пречите! Отдайте ми Петрушка! – Но с какво Ви преча? – искрено се учуди Светлана Анатолиевна. – Давайте факти! – Ами… – замънка жената. – Той не иска да си тръгне от Вас! – Петре, ти луд ли си? Тези гениални думи произнесе малкият Сержо от повестта на Вера Панова, след като възрастният чичо Петър го “почерпи” с бонбон, а вътре в лъскавото опаковка имаше… празнота. Пък той, наистина, луд… Както казваше Задорнов: няма психични заболявания – просто луди… Това каза и Светлана Анатолиевна на мъжа си – не след като в дома им се появи новата му люб…ница (това жената някак преглътна!), а малко по-късно. Да, оказа се, че нейният Петър Ефтимов, Петрушка – петленцето със златния гребен, с когото бяха заедно толкова години, си спретна зазноба. И тя не просто се появи, а дойде с претенции: “Обичаме се, отдайте ми Вашия съпруг!” Светка вече бе започнала да подозира! Петьо се бръснеше всеки ден – преди беше през ден. Купи си нов парфюм и дори изглади джинсите си с ръбове отпред. Светка не го разочарова, отмъстително си мислеше, че така му се пада. И той, разнасяйки ужасен мирис на някаква вносна глезотия, се отправи в нощна смяна – назначиха го на “дежурство”! Да, него – средния мениджър! – Знаеш ли, мила, – вдъхновено разказваше мъжът й по време на вечеря, – нашата строителна микроорганизация остана без охрана! А бюджетът – ограничен! Та сега се редуваме да спим в офиса, да пазим от крадци! Не ми се иска, ама се налага! С удоволствие бих останал вкъщи – там няма дори къде да легна! – А как ще изкараш нощта, на стол ли? – по селски подкачи Светка. Петър се намръщи: как може така да се говори? “На стол” – що е т‘ва? А това – деепричастие, макар и малко старомодно! А жена му, преподавателка по български в колежа, го знаеше. Светлана отдавна бе изгубила доверие – знаеше си, че мъжът й лъже. Нещо не беше наред в датското царство. Бяха женени почти двадесет години. Дъщерята си беше вече отделно. И изведнъж – съпругът й навярно си завъртя любовница. Добре, случва се, влюбил се, признай честно и си тръгвай: апартаментът си беше нейно предбрачно имущество. Какво да се прави – така се развиха нещата! “Бес в ребро” и всякакви там приказки. А Петьо не бързаше да признае. Защо? Обичаше Светка? Или мислеше, че там е несериозно? Но фактите си бяха там: мъжът й си живееше сякаш нищо не се е случило! Даже изпълняваше съпружеския дълг. Доказателства за изневяра – само малките признаци. Нищо друго. Може би само й се струваше? Нов парфюм! Гладени ръбести джинси! Светка вече бе на ръба да затвори очи за тези приумици – когато се появи тя – коварната разлучница “Раиса Захарова”. Петър го нямаше у дома. Светка чистеше двустайния. И изведнъж – тази: “Здравейте – боядисайте оградата!” Добродушната Светка, както във филмите, я впусна без да се замисли: все пак, да чуе какво ще иска! После се оказа, че “любовта” на мъжа е с пет години по-млада от Светка, но изглеждаше като жена над четиридесет! И изложи въпроса: – Аз съм Лара, работим заедно. Обичаме се с Петър, а Вие ни пречите! Отдайте ми Петрушка! – А как Ви преча? – искрено учудена Светлана Анатолиевна. – Давайте факти! – Ами… – замънка жената. – Не иска да си тръгне от Вас! – Обаче, той не иска да си тръгне! Аз бих го дала с удоволствие! Даже мога веднага да събера багажа! – предложи Светлана и запита: – А какво Ви е казал? Че съм на умиране и не може да ме остави? – Е, не точно да умира – замънка гостенката, – но близо е. Всъщност с Петър тя не бе говорила за това! А и почти не бяха си говорили – освен случайната изневяра, която бе плод на нейното въображение… Но Светка не знаеше това. – Както виждате, с мен всичко е наред! Може да си го вземете спокойно – нямам претенции, утре подавам за развод! А на Вас – зелена светлина, съвет и любов и щастие във дома! – пожела усмихнатата съпруга на гостенката. – Наистина ли? – зарадва се дошлата. – Толкова сте позитивна! Честно казано, не очаквах! Приготвих се за най-лошото! “Още не знаеш колко съм позитивна!” – си рече с усмивка Светка, а на глас: – Няма проблем! С Петър винаги сме имали доверие! Уважаваме се. Ще му предам всичко, а Вие вървете спокойно! Звучеше като “почивайте в мир”. Но госпожата в радостно възбуда не забеляза нищо. – Предайте му, че го чакам днес с багажа! – на изпроводяк каза Лара и дари повалената съперничка с победоносна усмивка – “превзе я!” – и отлетя към щастието си. – Всенепременно, госпожо! – отвърна учителката по български. – Очаквайте! Прибралият се от работа Петър бе посрещнат в коридора от събран “сиропиталищен” куфар: вещи – малко, толкова заслужил. По вида му Светка видя, че не подозира нищо. Защото Петър не прояви никаква тревога и както винаги целуна жена си, после любопитства: – Светле, какво има за вечеря? А защо куфарът е в коридора? Ти да не заминаваш някъде? – Дойде твоята! – без увъртания започна жената. – Коя моя? – искрено се учуди Петър. – Онази – пазачката! С която дежурите нощем! – разясни Светка. – Да не крадат имуществото! Петър се изчерви и тихо попита: – Лара ли? Аз никога не съм дежурил с нея… – А има ли още някоя освен Лара? Виждам – станал си сладострастник на стари години! – Не е каквото си мислиш – започна мъжът. – Я кажи, какво мисля? Давай! – подкачи го Светка. – Сега може би ще кажеш, че нищо не е имало с нея! Или че сама е дошла! – Няма да кажа! – подсмъркна Петър. – Имаше, но само веднъж! Спомняш си, че един път се прибрах пиян? Та тогава! Но не беше нарочно, честна дума, Светле! Тя почти ме нападна! Инстинкт – и… – Разбирам, Петьо – любовта е такава: нападне – не можеш да отклониш! Както казваше Шариков – младежки въпрос! Не се притеснявай, разбирам всичко. И изяснихме всичко. Лара чака, обещах да те пусна! – Къде да ме пуснеш? – изгубен, Петър – Лара била “понастъпила” и живееше на квартира в общежитие. – Защо да ме пускаш? – Защото не може да крием нашите чувства, Петре! По очите ти личи! Така че върви – седем бона под кила и под всички части! – Не искам! – упорстваше мъжът: той действително не искаше! – Да не се поти много? – довърши го Светка. – Топло ли е за спане? Колежката на Петър бе наистина едра жена. Докато говореха, все бършеше потта с бродираната си кърпичка. Петър мълчеше изгубен. С Лара му се случи случайно, само веднъж – след фирменото парти. Това не бе никаква любов. А тя започна да предприема настъпления. Жената вече си беше построила схема в ума. Вие ако знаете, колко невести на Магомаев е имало в българските лудници по времето на соца! Безчет! Звезди без брой… Сега пак е пълно с луди: колко ли Петровци има в Бразилия, та… Всъщност, иначе бяха нормални хора! Само на определена тема ги “заклинваше”… Днес, късмет, Лара си взе отпуск: очакваше сериозен разговор със Светка. Петър въздъхна с облекчение: посрамването пред колектива бе огромно. – Петре, хапни мекички – сама ги изпържих! Щото видно, че жена ти не те храни! Как минаха почивните дни? Искате ли да си поговорим? О, Вие ми се присънихте! Искате ли да разберете какво правехме заедно? “Каква глупост натворих!” – каяше се тъжният Петър. “Егати попадането! Май ще трябва да напусна!” Сто пъти съжаляваше за минутната слабост! Откъде да знае, че Лара е такъв неадекват? – Добре, – смили се жена му, – да приемем, че не лъжеш, Казанова. И как си представяш, че ще продължим? Да лягам пак с теб, след като знам всичко това? – Ще спя на дивана! – каза виновният Петър. Съгласен беше и на килима в антрето – само и само Светка да не го гони. И тя позволи – ще се види! На следващия ден – събота, Лара бе на вратата още от сутринта: “Тръгваме ли? Вчера не можехме, нали?” Петър, отворил й, се порази: много зле положението! И се опита да стигне до жената в еуфория: маниакална фаза – не е шега! – Лариса Викторовна, мила, – при тези думи Лара се напрегна: ей го къде! – Вървете си у дома! Внимателно – днес е хлъзгаво! – А Вие? – учуди се колежката. – Аз си оставам тук! – стараеше се да бъде твърд. – С жена си! – Но нали се обичаме? – не се предаваше дамата. – Това е плод на Вашата фантазия! Нищо не е имало, няма! – Петър знаеше, че е имало. Но пробвай да докажеш! Нека са тръгнали заедно! А може веднага да са се разделили! А вече цялата фирма знаеше, че Лара има нещо! И мъжът взе решение да твърди тази версия докрай. Лара мълча, мислейки: гледаше предмета на страстта си. При тях всичко си беше уж наред! Жена му го пусна! Та защо не? – Довиждане! – каза Петър Ефтимов и затвори вратата. И тогава жена му произнесе сакраменталните думи от повестта на Панова за чичо Петър. Паснаха идеално в ситуацията. А Петьо си затвори устата: мълчанието е знакът сами знаете на какво… Лара постоя пред затворената врата: може, ще размисли? После си тръгна – пак ще не й провърви? За жалост, Петър не беше единствен: преди него, двама колеги си бяха тръгнали именно заради Лара, която ги преследваше. А с нея нищо не бяха имали! В понеделник Лариса не се появи – изведнъж се уволни. Може би трети път бе достатъчен да си намери нова любов в друга фирма. Явно не бидеше чак толкова луда… Петър, отпуснал се – мислеше да напуска! Добре, че не “се забременя”… А добрата Светка прости мъжа си. Е, “изневери случайно по пиянски”, но другото – вярно! Оказа се, че наистина колективът се редуваха за нощна смяна в строителната фирма – алчното шефче пестеше от охрана! А новият парфюм и изгладените джинси на Петър бяха случайни. Просто съвпадение – така си наредиха картите! А може виновен бе ретрограден Меркурий и магнитните бури: поне можеше да се “обвинява” нещо – много удобно… Какво да кажем в заключение? Не се напивайте на фирмени банкети, момчета! Любовта може да е токсична. А в нашето ежедневие има колкото щеш! Слава богу, че не започна да шантажира! Сега не става да обвиняваш всичко на Меркурий…