Възрастен мъж се беше принудил да се откаже от кучето си, защото нямаше средства за спасението му. Той отведе животното в клиниката, за да бъде евтаназирано, но видяйки сълзите на стареца и тъгата на животното, ветеринарят взе единствено възможното решение
С казват, че щастието не е в парите, но често именно парите решават нашия край. Старецът не разполагаше с дори копейка, когато лекарят му представи сметката за спасяването на четириногия приятел.
В кабинета цареше тишина. Докторът наблюдаваше двойката: кучето, легнало върху масата, и неговия стопанин, който се навеждаше над него, докосвайки нежно ухото му. Чуваше се само дихането на животното и задушените сълзи на мъжа. Старецът не искаше да остави приятеля си и плачеше.
Антоан Мартин, млад ветеринар, често беше свидетел на подобни емоции при евтаназия. Ясно беше, че хората се привързват дълбоко към домашните си любимци. Но този случай се отличаваше.
Младият лекар си спомняше първото им виждане пред вратата на кабинета, три дни порано. Тих старец донесе деветгодишното си куче, Баптист, за спешен преглед. Животното не се беше движило две дни, а притесненият мъж беше обезпокоен. Той заяви, че без кучето няма никой друг в живота му.
При прегледа се установи тежка инфекция, изискваща незабавно и скъпо лечение. Без това кучето би умряло в ужасни страдания. Тогава каза стриктно ветеринарят ако не можете да го лекувате, евтаназията е почовешки. Днес Антоан си представяше какво е почувствал мъжът тогава, но тогава самото не знаеше.
След тези думи старецът хвърли върху масата дребни монети и набъбени банкноти плащането за услугата. Взе Баптист в обятията си и си тръгна. И върна се в клиниката. Извинете ме, докторе, успях да събера само пари за евтаназия, каза той, с поглед надолу.
Сега, когато старецът искаше още пет минути, за да се сбогува с приятеля си, Антоан Мартин гледаше двойката и се чудеше защо светът е толкова несправедлив. Често хора с милиони третират живи същества без милост, а тук беден старик и болното му куче излъчваха огромно чувство.
Гърлото му се сви. Постави ръка върху рамото на стареца. Ще го лекувам прошепна той треперейки ще поема разходите за Баптист. Той не е още толкова стар, ще може да тича отново. Старецът започна да се тресе от безшумни плачове под докосването.
След седем дни Баптист вече стабилно стоеше на лапите си. Инфузиите и подходящата грижа дадоха резултат. Младият лекар се изпълни с радост. Може би беше направил малък жест към отчаяния старец и бездомното куче, но в действителност това бе акт на голяма доброта.
За щастие, в света има чувствителни и щедри хора!
