Късно! Само три минути и тя вече е в банята, прави си грим, облича палто и ботуши и се качва в асансьора.
Емили се събуди изведнъж, вече закъсняла! С удивително бързина в няколко минути се подготви: нанесла грим, погледнала се в огледалото, облякла трачен и ботуши. Три минути след като излезе от съня, вече беше в асансьора.
Когато излезе на улицата, забеляза че по септемврийския ден се сипе лека влага, но нямаше време да се връща за чадър. Събуждането я изневери. Емили се втурна към автобуса, ужасена от мисълта да изпусне работа. Шефът й беше безкомпромисен закъснение означаваше цял ден прогубен, със заплаха от уволнение.
Размишлявайки за всички възможни сценарии на предстоящия ден, вече в ума си се сбогува с любимите си клиенти, бонуса и последния си ден отпуска. Около нея бяха натоварени минувачи, погълнати в мислите си, без да се обръщат внимание един към друг. Всичко изглеждаше сиво и мрачно, а дождът не помагаше.
На няколко стотин метра от автобусната спирка, Емили спря, забелязвайки малко, напълзяло коте до износен пейка. То се мъркаеше безуспешно, като един тих вздох.
Тя се замисли да продължи да бяга или да помогне на бедното животно? Със сърцето си реши, че ще се изправи пред гнева на шефа, независимо от всичко.
Когато се приближи, видя, че едната крачка на котето е извита.
Боже мой! Кой ти нанесе това?
Със съжаление, не можеше да го остави. Котето дребнаше, мокро до кости. Тя го взе внимателно в бялата си шалка и се втурна още по-бързо към спирката. Реши да го заведе в офиса и после да съобщи за него. Добросърдечието й не позволяваше да остави това сираче.
Опитът й да се промъкне в офиса тайно се провали. Точно преди да стигне до вратата 12, срещна шефа си в коридора.
Дюпо! Закъснение от час! Къде беше? Какво ще прави някой друг вместо вас? Какво ви се случи?
Въпросите се втурваха към нея, а вината растеше. Треперейки и безмълвна, усети сълзите да се стичат и горчивината да я обхваща.
Вижте! успя да каже, откъсвайки леко якето.
Котето излезе с малка, несвършена глава. Сега, малко затоплено, изплю се с няколко жалбивани мяукане.
Краката му са ранирани, не можех да го оставя под дъжда беше само.
Сълзите потъваха, думите се смесваха, ръцете ѝ трепкаха. Още раз разтърсена, вече си представи как да събере вещите си безмълвно. Но топла ръка я задържа. Шефът извади телефон, записа адрес на листче и й заповяде да отиде веднага, за да спаси малката пухкава крачка.
Изненада от променения тон я задържа. Тя взе листчето, скри охладените ръце в джоба и побърза към изхода.
И не се връщайте тук, каза той.
Сърцето ѝ се стегна, но преди да се потопи в отчаяние, шефът продължи:
Днес е вашият ден отпуск. И утре също. Поздравявам ви за добротата и очаквайте бонус за любовта ви към животните.
Този шеф, известен като Себастиан Леclerc, често се споменаваше в слухове за строгата си натура. Но в ветеринарната клиника случайът се реши бързо: кракът на котето не беше счупен, а просто силно навито. Докато ветеринарят го обвиваше, Емили разказа как го е намерила и неочакваната намеса на шефа.
Ветеринарят се засмя и призна, че познава Себастиан от детството. Той винаги бил герой за животните спасявал кученца от вода и защитаваше котенца от груби хора. Възрастен, подкрепял финансово приюти, щедростта му започнала още от първата стипендия.
С хората обаче винаги бил отдръпнат, след трагичната загуба на семейството му. Това откритие докосна дълбоко сърцето на Емили, която остана с мисълта за Себастиан цял ден, желаейки да го подкрепи.
Вечерта, докато котето се отпочиваше удобно на леглото, Емили подготвяше малко кътче за новия си приятел. Той получи име Миноу, което й се стори перфектно. Тиха нощ бе прекъсната от телефонен звън; беше Себастиан.
Как е нашият малък пациент?
Риняла се, Емили разкаже за състоянието на котето и изрази благодарността си. Себастиан я покани на вечеря и разговорите продължиха цяла нощ.
Тяхната връзка се засили чрез взаимното разбиране и обичта към животните. Заедно се грижиха за Миноу и скоро споделяха страстта си към спасяването на безпомощни животни. Самотата изчезна за Емили и нейния нов четирикрак приятел, а радост и утеха изпълниха ежедневието им.
