Баща ми си тръгна, след като разбра за връзката на майка ми с нейния колега. В дома ни избухна страшен скандал.
Той беше разбрал истината за майка ми и нейния сътрудник. Всичко се разтресе от гняв и тъга.
Какво очакваш? Винаги съм сама! Ти си на работа постоянно денем и нощем. Жена съм, имам нужда от внимание! извика майка ми през сълзи.
А какво ще кажеш, ако тоя Цанко, твоят почитател, го вкарам в затвора? Мога да му подхвърля нещо и да го затворя, а? каза баща ми ледено. Той беше полицай, старши в районното.
Не, няма да посмееш! Няма! Ти съсипа всичко!
Майка ми се свлече на дивана и започна да плаче неудържимо. Баща ми набързо събра малкото си вещи и тръгна към вратата. Аз стоях на прага между коридора и хола, готов да легна на пода, само и само да го спра. Каква заблуда Винаги сме били сплотено, щастливо семейство. Майка и татко не се караха, шегуваха се и се смееха заедно. Да, баща ми идваше късно, изтощен, понякога просто искаше да спи. Но когато сме били заедно, всичко беше наред. Не проумявах защо майка ми съсипа това. И дали тате щеше да я прости?
Георги, недей проплака тя отчаяно, махайки ръце от лицето си. Прости ми, Георги! Недей! Виктор, защо слушаш?!
Но аз не помръднах. Застанах като преграда. Бях едва на дванайсет, но вярвах, че мога да предотвратя края на това, което считах за щастие.
Вики, пусни ме каза баща ми с дълбок, строг тон.
Така говореше само на работа. Никога в къщи.
Тате, не тръгвай промълвих тихо.
Отдръпни се!
Същият леден глас.
А аз?
Той ме изблъска като вещ и излезе. Струваше ми се, че бърза да се махне, за да не направи някоя лудост. Знаех, че не само да не удари майка ми носеше служебния си пистолет. Очите му горяха от ярост днес разбирам, че е било по-добре да си тръгне. Тогава, за мен, той стана човекът, който ме бутна като стол. А майка ми тази, която направи кошмара.
Естествено, Цанко се оказа мошеник и скоро напусна майка ми. Остана съвсем сама, в тежка беда. Съпругът си отиде, любовникът избяга, а синът й я обвинява. И аз
Започнах да се скитам нощем, попадах в лоши компании. В началото крадяхме дребни неща, после станахме по-нагли. Хванаха ни, когато ограбихме едно заможно дете не напълно, имаше охрана. Заловиха мен и Косьо. Баща ми вече беше началник в отдел “Криминалистика” и дойде в районното, където стоях задържан. Фамилията ни беше рядка Славеев а не Петров, а баща ми беше Георгиев. Някой го позна, обади му се по телефона:
Излизай нареди ми студено той.
Махай се! прошепнах злобно, стискайки зъби.
Издърпа ме от килията.
А Косьо? изкрещях, опитвайки се да се освободя.
Заведе ме в стая за разпити и ме зашлеви два тежки шамара. Кървях и плачех, изпълнен с омраза.
На колко си години?
Какво? удивих се.
На петнайсет, нали?
Абсурдно ми прозвуча.
Браво! Не знаеш на колко години е собственият си син!
Защото не си мой! избухна той. Взех Станка, когато беше бременна. Мислех, че ще бъде достойна жена. А тя остана и изрече грозна дума.
Кой тогава ми е баща? прошепнах объркан.
Даде ми кърпичка и бутилка вода да се почистя, а после седна срещу мен:
Съжалявам, че те ударих. Наистина много ме разочарова. Мислиш ли, че аз си нямам проблеми?
Разреши си ги сам промърморих.
Вики По документи си мой. Плащам ти издръжка като трябва. Но, ако продължаваш така отказвам се от теб. Да те затворят не ми пука!
Сега ли?
Какво?
Сега ще ме затворят ли?
Поклати глава отрицателно.
А Косьо?
Виж, той има семейството си. Те имат пари, ще се оправят. Ти мисли за себе си. Защо ви влече затворът? Мислиш, че е рай? Не е ад! Особено за малолетните още по-страшно.
Не исках да влизам в затвора. Просто ме болеше, особено когато гледах майка ми. Правех каквото можех, за да не мисля. Казах това на баща ми.
Синко, никой няма да направи избора вместо теб. Или започваш да живееш като хората учиш и градиш бъдеще, или вървиш по крив път, който рядко стига до нещо хубаво. Не щеш затвора? Промени се! Върви си.
Тръгнах към вратата. Гласът му ме спря:
И не обвинявай майка си. При развод винаги са виновни и двамата. Каквото казах за нея беше от нерви. Забрави.
Георги тате, вие се обичахте! Може ли пак да се сдобрите? попитах без надежда.
Забрави и това, сине.
Компанията не искаше да ме остави. Паднаха побоища, ходех насинен. Но успях да се отскубна. Косьо, благодарение на баща ми, получи условна присъда и се върна при семейството си. Аз направих избор.
С времето простих на майка си. Съзнателно опитах. Бях любопитен кой ми е биологичният баща, но не попитах. Нямах време за разследвания с купища неизпити изпити в училище ми беше зор да наваксам. Завърших полицейската академия успешно. Сега, стоейки в кабинета на баща ми и виждайки гордия му поглед, разбирам, че животът отново ни събра.
Баща ми напусна дома когато разкри връзката на майка с колега от работата – вкъщи избухна страшен скандал, а семейството ни се sfâșie между trădare, гняв и надежда за прошка
