Милене, време ти е. Бих ти препоръчал да минеш на преглед при лекар. Да си провериш сърцето.
И защо да си го проверя?
Имам чувството, че изобщо го нямаш!
Рекси не можеше да разбере защо вратата на входа, през която десетки пъти се беше прибирал от разходка, сега беше заключена.
Той седеше срещу обеляната кафява врата на кооперацията.
Може би съм объркал входа? мина му през ума. Не! самоуверено си отвърна. Миризмите не лъжаттова е моят вход.
Просто трябва да почакам още малко и стопанинът ми ще си спомни, че ме закара с колата до гората и ме остави там. Сигурно е само игра! Но аз намерих пътя обратно. Сега чакам!
Започна да вали сняг. Лапите на Рекси изстиваха все повече. Тялото му трепереше и дори пухкавата козина не помагаше много.
Най-важното е да не мисля за глад. Скоро ще ме видят, ще се зарадват, ще ми дадат голям кокал…
Треперещото куче се приближи до пряспата и започна да яде сняг. Снежинките се топяха в устата му, утолявайки малко жаждата, но правеха студа още по-нетърпим.
Скоро ще ме пуснат вътре, ще легна до големия бял радиатор. Ама първо да получа кокал. И супа. После ще им лавна за компания. Знам, че това е някаква игра, така са ме учили.
Търсих двора ни няколко нощи. Вчера се мушнах през отворената врата на входа, та да се стопля. На сутринта някой ме изрита в стомаха домоуправителят. Замахнах с опашка, ама вече нямах сили да го захапя.
Хората са странни. Когато съм на повод с господаря, почти всеки се усмихва насреща ни. А като съм сам, гледат лошо или ме подритват… Страничата все още ме боли.
Кучето стоя часове наред, взряно в заключената врата на входа. Никой не излизаше, никой не влизаше. Рекси зави тихо и в мислите си вече се беше нахранил и сгушил на топло.
Остава малко. Само да почакам още малко.
Разрази се виелица. Рекси вече почти не усещаше лапите си. Легна, сви се на кълбо и постепенно съзнанието му отлетя нанякъде. Сякаш изпълни задачата си беше открил пътя към входа. Беше горд. Сега можеше спокойно да поспи…
Виктор Михайлов пенсионерът, беше сам вкъщи. Всекидневието му беше едно и също малко телевизия, малко чай, пак телевизия, пак чай, после сън и пак чай…
Повече задачки за деня нямаше. Че и за следващите десет години май така щеше да е. Някога какво време беше! Водеше влакове, возеше хора от предградията до самото сърце на София. Беше част от кръвоносната система на града. Беше нужен.
Нищо, скоро ще дойде пролетта. Ще садя разсад. Все ще се отвори някоя работа на вилата. Само да изкарам зимата!
Отиде в кухнята. Сложи чайника да завира. Преди, докато се вари водата, винаги имаше с кого да поговори Сега усети самотата още по-остро.
Водата завря, Виктор с познат жест отвори шкафа с чая. Имаше кутийка, ама вътре празно.
Мале, свършил е! Ще скоча до магазина почти се зарадва на извинението да излезе. Облече се набързо и тръгна.
В коридора лампата пак не светеше или пак бяха откраднали крушката, или беше изгоряла. Ще взема нова на връщане помисли си.
Отключи входната врата, тръгна напред и неочаквано се спъна в нещо.
Мамка му! изруга той. Обърна се и видя куче, почти затрупано със сняг. Снежната покривка не се топеше по тялото му.
Рекси! позна съседското куче.
Рекси, какво става? Лошо ли ти е? Почакай, ще звънна на господарите ти. Натисна домофона за апартамента им. Никой не вдигна. Звънна на съседите. Този път отговориха.
Абе, вашият съсед от 64-ти апартамент, знаете ли къде са? Тук кучето им ще замръзне!
Те се изнесоха, чичо Викторе. Разведоха се. Апартаментът се продава.
Не е за вярване Благодаря.
Виктор Михайлов съблече якето си, постави го внимателно до Рекси. С ръкавица махна снега и премести кучето върху якето. Струваше му се, че песът вече не диша.
Айде де, Рекси! Дишай!
Завлече го вътре до радиатора. Милваше премръзналата козина. После звънна на първата врата на етажа. Отвори му съседката Нина.
Вийкторе, какво е станало?
Нинче, моля те, намери най-близкия ветеринар и извикай такси.
Ало, Елена?
Да, кой е?
Във входа ви се обаждам, Виктор Михайлов. Нина ми даде номера ви.
О, здравейте, господине.
За Рекси се обаждам.
Това е към Милен. На мен никога не ми трябваше глупавото куче.
Мн… Та, сега караме към ветеринара…
Той дори за ипотека не можеше да изкара, а си донесе куче вкъщи! С години се мъчих сама да крепя дом, накрая го помолих да се отърве от песа, а и това не можа! Лека ви вечер!
Ало, Милене? Тук е Виктор Михайлов, съседът. Рекси намери пътя си!
Това е невъзможно. Нашият Рекси се загуби в гората.
Уверен съм, че това е той!
Не може да бъде.
Ясно е Не може така с животните.
Не ви разбирам…
Ама много добре ме разбираш. Радвам се, че вече не сте ми съседи.
След няколко месеца Рекси вече живееше в новия дом. Беше загубил връхчетата на ушите, две лапи го боляха, но се беше приспособил.
Тогава осъзна, че това не е била игра. Това беше игра, в която двама възрастни си разчистваха сметките, но задачата на Рекси беше да напусне живота наистина.
Сега имаше нов стопанин. Разходки три пъти дневно. Стопанинът му не беше млад и за да не залепва за телевизора, Рекси го тренираше да тича.
Чудни са тия хора. Едните се усмихваха, но почти ме убиха. Този все мрънка, но е добър и грижовен. Рекси е умно куче: старите захапва, този обича!
На вратата на Виктор Михайлов се почука.
Викторе, аз съм Милен. Живея с жена и детето й, малката иска куче. Дайте ни Рекси да си го вземем. Извинявайте за случилото се. Кажете, колко дължа за ветеринаря?
Милене, не мога да те разбера.
Така стана… Парите не стигаха и…
На кучето му е все едно колко изкарваш… Рекси се изгуби в гората.
Ама ето го, легнал е на постелката!
Това е Байрон, а Рекси ти загуби.
Рекси, ела тук!
Песът не помръдна, просто показа зъби беззвучно.
Милене, време ти е. Препоръчвам ти преглед при специалист. По-добре си провери сърцето.
Какво не е наред със сърцето ми?
Имам чувството, че изобщо го нямаш!
Понякога, когато животът ти поднесе изпитание, разбереш, че истинската доброта не се крие в думите, а в делата. Доброто сърце винаги ще намери път към друго добро сърце, независимо от трудностите.
