Грозната Галя
Боже, ама това мъж ли е?! Че то и недоразумение не е! Галина не вижда ли с кого ще се жени?! Дребен, некрасив, едно такова свито човече направо грозен като смъртен грях!
Айде де, не го заклеймявай чак толкова! Не е от най-високите, вярно, ама другото… От лице вода не се пие! И Галка не е някаква хубавица.
Така е. Ама я си представи какви деца ще им се родят?! Ужас!
Майките от блока, дето денем си почиват на пейките пред входа, вече сгушиха по-добре бебетата си под одеялата, въздъхнаха гордо какви ли деца може да направят Галя и бъдещият ѝ мъж, при техните?
Галя тъкмо беше извадила от багажника торбите с покупки, доведена от годеника си за майка си. Усмихна се и кимна на съседките, започвайки да се суети.
Димо, миличък, тежко ли ти е? Дай и аз нещо да помогна! посегна към една от чантите, но той не ѝ позволи.
Галче, я по-добре дръж входната врата! Не е за теб тая работа, много е тежко.
Съседките си размениха погледи.
Гледай го ти, какъв хитрец! Не било женска работа Сега я глези! Я да я видим след сватбата как ще бъде!
Галина и Димитър вече се бяха скрили във входа, а жените продължиха да разчепкват ръста, теглото, колата на жениха и походката на булката. Нали скуката трябва с нещо да се запълни?
А на Галя изобщо не ѝ беше до това. Бързаше към майка си, която не беше виждала от две седмици. Първо служебна командировка, после ремонтът на новия апартамент, който с Димо гонеха да приключат преди сватбата. Майка ѝ я наставляваше по телефона: пази се, не идвай излишно, хладилникът е пълен, нищо не липсва, а до сватбата остава малко. Как ще смогна всичко мислеше си Галя.
Но не издържа. За първи път от години бе така далече и за толкова дълго отделена от майка си. С тревогата още не се беше научила да се справя.
Галя беше дете-късметлия. Майка ѝ, Маринка, се беше примирила, че ще остане стара мома на 35, несполучливо лице, работи в кварталната бакалия. Всички ѝ бяха отписали възможността за брак, да не говорим за деца.
Но Марина реши да ги изненада отишла на море и се връща с годеник. Не кой да е, а истински красавец. Висок, снажен, с ясно сини очи. До него Марина изглеждаше като сива мишчица до огромен, рошав котарак. Чиста непара за очите на хората.
Но след идването на Александър в живота ѝ, тя започна да носи хубави дрехи и се промени неузнаваемо.
Мъжът ѝ беше умен, работлив, не само че печелеше, но трупаше и заделяше. А Марина, която обичаше безпаметно, беше истинската му слабост. Цъфтеше, променяше се пред очите му и оттогава приятелките ѝ не идваха. Някак си не се получи силна връзка с женски компании, беше твърде невзрачна и другите я избягваха.
Така че раздялата с няколкото познати не ѝ костваше нищо. Опасенията ѝ вече бяха други сплетните. Знаеше, че според всички Александър ѝ не върви, ще идат клюки, ще му шепнат злонамерено. Направи домът си крепост, пазейки щастието си.
А и напразно е било. Александър друга жена не искаше да види освен Марина. Той си беше научил урока за поговорката от лице вода не се пие в живота си израснал без родители, при пиеща баба, знаеше какво е да изглеждаш различен и да не те питат как се чувстваш.
Родителите му загинали, когато бил на три години. Един пиян шофьор и мокър път и Сашко останал с баба си, която потъна в алкохола след смъртта на сина си. Саша приготвяше сам закуска от осем годишен, переше си и глади ризи, учеше добре, за да не привлича излишно внимание. Красотата му повече му вредеше хората го забелязваха, а той искаше само спокойствие и топлина.
Растеше закоравял и сам. Нямаше на кого да разчита. Баба му предпочиташе бутилката пред компанията на внука си. Само жената от хлебарницата, Валя, която сама гледаше своите деца, се грижеше за него. Тя знаеше какво значи да си без майка беше израснала в Дом. У тях парите не стигаха, но имаше картофи, хляб, чай с мед съседът им беше пчелар.
Благодаря ви! Колко ви дължа? питаше тя всеки път.
Какво ти дължиш? Това е от сърце, щом ти стоиш с лице към хората!
На Саша всеки ден му даваше и по една кифла с хляба.
За в училище! казваше строго тя и го милваше по къдриците.
Тази нежност, дадена просто ей така, топлеше сърцето на момчето цял ден. Отначало отказваше кифлата, после започна просто да благодари и идваше след училище за да помага в хлебарницата. Валя стана като майка за него.
На петнадесет години баба му почина. Валя не се колеба много прие го като свой син, официално осинови.
Така Александър се сдоби със семейство мама и братя. Яростта изчезна, защото вече имаше кой да я прогони, ако се върне.
Завърши техникума, ремонтира си бабиния апартамент, но с момичетата не му вървеше. Жадно го търсеха, но за сериозно никоя не щеше. Една, която му беше на сърце, му каза направо:
Не, Саше, не искам сериозно с теб. Прекалено си хубав, ще ме оставиш, ще ме зарежеш, може и с дете да остана! За такива като теб избор много…
Отново се натрупа болка, но Саша знаеше към кого да се обърне.
Синко, значи не е твоята. Не губи надежда! Вярата е всичко! Почакай ще бъде!
Валя винаги знаеше как да го успокои. Реши да почака.
Минаваха години, а девойката така и не идваше. И пак Валя настоя да иде на море за първи път.
Сашко, непременно да видиш морето! Огромно е, различно всеки ден!
И точно там срещна Марина момиче, загледано в морето, незабелязано от никого, но първият, който я зърна, беше Сашко. По нея приличаше твърде много на Валя. С времето разбра, че съдбата за втори път го дари с най-големия подарък. Светла, нежна, добра и чиста Саша веднага реши, че няма да я изпусне.
Те обичаха дъщеря си Галя до страх.
Дали няма да я разглезим, Саше? тревожеше се Марина.
Не! Тя е умница! галеше главата ѝ той.
И Галинка, със сигурност, им се реваншираше. Валя често казваше:
В майка си е! Кротка, добродушна, като Маринка! Цени си момичетата, сине! Щастието е в дома, където има такава любов.
С братята си Александър поддържаше гореща връзка. Когато усети, че нещо не е наред със здравето си, първо им призна.
Ще оправим нещата, Сашо! увериха го те.
Само след дни намериха лекар, диагнозата беше страшна, но не позволиха да изпадне в отчаяние.
Не смееш! Имаш дете, ние сме тук! Ще се борим!
Борбата продължи десет години. Упоритостта му изумяваше лекарите.
Друг на ваше място да се беше предал. Вие сте желязо!
Той тихо си мислеше за сила тя беше в Маринка и Галинка, която веднага след училище тичаше в болницата с прясно ядене.
Не ще, гълъбче
Яж, тате! Мама ревеше, докато готви, ама ѝ казах повече да не плаче! Ти скоро ще си дойдеш и всичко ще си е пак като преди, нали?
Ще, Галче така ще стане
И винаги намираше сили да се върне при тях. Дори когато прогнозите не бяха в негова полза. Но в къщи го чакаха!
Почина тихо, у дома, в обятията на Марината просто заспа. Тя не тръгна да го буди, само го държа до зори.
Ах, Сашко оплакване нямам! С толкова щастие ме дари Благодаря ти!
Галинка влезе сутринта в спалнята, както винаги, и тихо заплака.
Шшшт, мъничка! На тате вече не му боли При Бога му е по-добре Не плачи Аз съм с теб
Двете не останаха сами. Братята на Сашо ги гледаха, Валя идваше често. Цялата рода се стегна, за да се справят заедно с болката, сам човек не може.
Времето минаваше, Галя растеше и все по-рядко се гледаше в огледалото. Знаеше, че не е красива, и не можеше да го промени.
Носът ѝ, очите ѝ, тяло нищо не ставаше. Морковите, които ядеше с надежда да порасне не помагаха.
В училище ѝ се подиграваха, Марина я милваше по косата:
Ще видиш ти, детенце, кой ще бъде по-щастлив! Само времето ще покаже!
Галина завърши с отличие, приеха я във висше, но и там никой не оцени добрината и кроткия ѝ нрав. Всички се оглеждаха за хубавици. От Галя взимаха само бележките по сесии, защото винаги бяха примерни.
Мамо, какво ще правим? тъжно попита Галя, когато видя, че има кариера, но не и личен живот.
Ами, ще идем на море! усмихна се Валя. Един път свърши работа, ще повторим! Какво ще кажеш?
Много хубаво, ама Галя сама няма да иде! Ще се заинати
Ще идем всички целият род, братята с жените си, децата, да ни писне на всички! Тя сама ще избяга помниш ли как миналото лято избяга в града от вилата?
Смяха се, подготвяйки отпуската.
Но съдбата подготвяше друго.
Галя отиде на море, но отказа да се отделя от семейството. Не пожела да ходи никъде сама.
Не искам, не съм като другите!
Роднините приеха.
А съдбата си имаше план. Върна се Галя от море, и едва излязла от работа, връщайки колата на паркинга, я заля дъжд не, порой!
Разделяйки се с любимите нови обувки, босонога тръгна през локвите към дома, мислейки за майка си. На ъгъла я обля с кална вода минаваща кола.
Ей, чудо невиждано! изпусна се Галя.
И се засмя от сърце, така че шофьорът спря, запленен от искреността ѝ.
Съдбата се усмихна знаеше, че на Галя и Димитър им предстои щастие. И така си и стана.
След години пак същите съседки, пазещи вече поотрасналите си хлапета, прошепнаха като при Димитър спря пред входа:
Виж я тая с коженото палто! Моичкият не иска такова да ми купи, а на нея с лека ръка!
Голям му е кефът да я радва. Че то и не е красавец, ама добър мъж! И жена си и децата носи на ръце. Теб злобата те гори!
Гори! Как така едни всичко а други нищо? Я виж ги! Ни кожа, ни лице, а децата им хубави като слънца! Откъде?
Казват, че Галин баща бил писан красавец. Генетика, друго няма!
Ама виж я Галя! Все усмихната, все благодаря казва, никога не се обижда какъв човек?! Не мрази света, макар и без външна хубост. От къде ѝ идва тая душа?
Защото не е длъжна да мрази! Ако беше щеше ли да е толкоз щастлива?
Какво трябва да направя, та и моят да ме обича така? Тя някаква тайна ли знае?
Питай я, пък може да ти каже!
Е, чак пък на нея да се уча!
Ми тогава недей! Все по-лесно е да завиждаш!
А Галя не слушаше какво си приказват съседките. Времето ѝ беше за децата, за Димо, за валящата се из кухнята баба Валя, която планираше да се премести при тях. Всички бяха събрани децата, Димо помагаше на чичовците край строежа, а в къщи шум и смях.
Сашко, Маша, айде вкъщи, баба току-що извади питката! Не е хубаво да я карате да чака!
И винаги имаше вечер за сърцати приказки, песен и приказка за лека нощ, разказана от Марина.
Така вървеше животът И днес, когато затварям този дневник, разбирам едно истинското щастие не идва с красотата или с парите. То се ражда там, където има любов, топлина и разбирателство. А всичко останало то си идва и си отива. Животът е прекрасен, когато в къщи има за кого да се върнеш.
