Всички лъжеха брат си, а измамена се чувстваше Гергана…
Среднощен звън на телефона разкъса тишината.
Дъще, пожар е, къщата гори! измежду хлипанията на майка ѝ се чуваше пращенето на огъня, глух шум и писъци.
Сънят се разсея за миг.
Майчината къща беше на петнайсет километра от Пловдив, просторна, но години не бяха пощадили нито дървото, нито тухлите. Градът растеше устремено, а селцето се приближаваше към него с бавните крачки на времето. Гергана се опитваше да си спомни годините на този дом… навярно вече само спомен.
Прадядо ѝ го беше построил, после дядо ѝ пристроил летен етаж, а по-късно родителите ѝ надградили и изолирали втория етаж. Постепенно разширили къщата пристроили веранда, удължили основната сграда. Отвън се държеше, ала отвътре всичко гниеше и се разрушаваше незабелязано, но неумолимо.
Зимата пронизваше до кост, лятото мухлясваше от влага.
Всички го съзнаваха. Но вместо събаряне, майка ѝ упорита както винаги, настояваше за пореден ремонт. Тя командваше, баща ѝ отдавна бе покойник, затова решението бе нейно.
Пари има само за ремонт, не и за ново строителство!
Мамо, защо ти е тази голяма къща? Ако построиш малка, ще останат пари, а и може да намериш двуетажен проект на нормална цена. Ще ти остане място и за любимите цветя. убеждаваше Гергана.
Гери, ти не разбираш, отсякваше веднага брат ѝ Костадин, това е домът на дедите ни, семеен кът, имение! Трябва да го опазим! Основен ремонт и ще стане като нов!
Косатдин винаги беше рамо до рамо с майка ѝ, майка ѝ до него. Съветите на Гергана бяха посрещани със стена, макар често нейните предложения да бяха най-разумни.
С течение на времето Гергана се бе примирила когато поредният гениален план на брат ѝ и майка им се проваляше, тя само вдигаше рамене сами са го решили.
Добре, ремонт да е, правете ремонт.
Дъще, и от теб ще трябва помощ. Съвсем малко, ако не ни стигнат средствата. Продадох апартамента, който наследихме от леля ти в София защо ти е ей там, на майната си?
Продаде ли апартамента в София? За да ремонтираш тази дупка?! Там щеше да стигне за нова къща, че и остане.
Само половината беше моя, другата оставих на сина ѝ.
И го накара да продаде, изгони племенника.
Не съм го гонила, той откупи моя дял. Да, продадох евтино, ама не можах да измъкна повече.
Мамо! Нямаш нужда, ние също… можеше да…
Да подаря? Аз си имам семейство.
Може би си права. Правете ремонт. Щом не искате помощ, аз тръгвам.
Мина месец и пак телефонът звънна посред нощ. Къщата гореше. Гергана и съпругът ѝ Николай пристигнаха по изгрев останали бяха само въглените. Нямаше какво да се спасява.
Гери, предлагам да настаним майка ти в някой от нашите апартаменти. Гарсониерата на Райко Даскалов е най-удобна наемателите точно се изнесоха.
Мислех за това, но апартаментът е твой.
Гери, всичко е на двамата. Майка ти има нужда от подслон. Ще загубим един наем, но остават други, а и третия е нашият дом.
Но точно този е твой!
Не се вкопчвай в парчета имоти. Всичко ни е заедно. Майка ти ще живее там. Всичко има ще докупим каквото няма.
На следващия ден преместиха майка ѝ, купиха ѝ нужното. При следващо неочаквано посещение Гергана донесе продукти и просто искаше да я види. В стаята работеше телевизорът (този, който уж бил изгорял при пожара). Миришеше на кафе.
Мамо, каза, че нищо не остана. Това си е телевизора, който ти подарихме за рождения ден. А кафето… кафе машината?
Искаш да кажеш, че съм ги откраднала? Всичко го изнесохме преди ремонта. Стените бяха голи. Имаше застраховка, затова казах така. Мебелите са у Косьо.
Той нали си има нов апартамент, ще купи си диван, гардероб… а тук имаше? Своите вещи също взех от него, старото си е за боклука.
Костадин купил апартамент? С какви пари?!
Откъде да знам! Купил е, не питах.
Гергана вече бе сигурна майка ѝ има своите тайни. С нея няма да сподели, времето ще покаже. Гергана винаги знаеше майка ѝ обича Костадин повече.
Синът бе все несполучил, все измамен а измамена винаги оставаше тя. И сега прозираше нещо гнило.
Какво ще правиш с остатъците? Дворът е хубав, имаш парите, и застраховка също.
Какво да ги правя всичко изгоря, продавам земята. Покрив над главата уж имам, дъщерята ми е богата. А милото ми синче е само нещастник, все в дългове…
Не искаш ли да си купиш апартамент?
Че този какво му е, ще изгониш ли родната си майка?
Този апартамент е на Николай.
Няма да обеднеете!
Можем и да възстановим къщата, строят се пак нови, комфортабелни. Съседите имат като от списание.
Не, реших продавам двора. Домът минаваше по мъжка линия, а Косьо не ще, не го тегли селото, иска си градски лукс.
Мамо, няма да те убеждавам.
Никола, майка ми ще продава имота.
Нейна работа е, аз бих построил нова къща там мястото е хубаво, винаги ме е привличало. Твоят татко обичаше да седи под голямата липа…
И на мен ми беше жал, като изсъхна. Все едно поличба. Може пък ние сами да строим?
С удоволствие бих живял там, все говорим, че искаме къща. Децата ще се радват ще водят внуците си някой ден.
Може, но ако участваш, купи имота. Иначе ще съжаляваме. Тя ще го продава.
Но тя ти е майка…
За това трябва всичко да е законно, да не може да се оспори Костадин е несполучлив, но хитър.
Ще се заема. Скоро ще го обяви, може и директно да предложиш…
Тя няма да го даде, ще извърта.
Тогава просто ще купим…
Защо не дойдохте при мен направо?
Мамо, трябват ти пари. Така ще можеш да си купиш хубав апартамент.
Майка ѝ замълча, апартамент така и не купи. Парите даде на Костадин не успя да плати вноските по ипотеката.
Застраховката не изплатиха пожарът бил умишлен, вещите били изнесени, а къщата подпалена. Нищо не получи.
Майката идваше на гости.
Добре ви е, просторно; а у Костадин е тясно, децата пораснаха, нямат стаи, две са…
Казах им, но не ме слушаха. Да бяха купили по-голямо. А хубава беше къщата, наистина сгреших, че не приех да строим.
Казах ти, мамо, преди пожара. Щяхме да направим дом за теб уютен, комфортен. Сега можеше да помагаме повече.
Предлагам ви да се върнете в града, давам си обратно апартамента, а аз се пренасям тук. Може и Костадин да дойде при мен. Къщата по право трябва да е на сина.
Сериозно ли? Ние строихме, а ще предадем на него, защото била мъжка чест? Ако бяхте не изгорили къщата, щеше вече да я е продал.
Така си е, това традицията диктува от стотици години.
От кои стотици? Осемдесет години има тази къща!
Няма да спорим. Кога ще разменяме?
Нашата къща за нашия апартамент? Какво говориш, мамо? Само те вписахме временно тук, нямаш друга собственост. Можехме да не го правим.
Знам, нищо няма да купя, всичко отново дадох на живота на Костадин, той не може, а вие сте богати…
Богати?! Пари от апартамента в София в него; застраховката да бяха платили пак за него; всичко останало него. Аз винаги оставах измамена. Къщата, земята наша си е, платено, законно. Костадин няма да живее тук, можеш да идваш на гости.
Един ден на гости пристигна Димитър братовчед на Гергана от столицата.
Дойдох да видя бедните роднини. Леля каза, че едва свързвате двата края, а то имение!
Така е казала, ясно…
И аз теглих заем, наскоро го погасих. Но, Гергана, донесох ти обеци. Майка ми рече да ги давам лично на теб.
Всичко ли? Леля на погребението каза, че всичкото злато сестра ѝ го обещала. Аз успях да скрия кутията, тя я търси…
Не ѝ повярвах тогава, но сега я донесох. Тези обеци бяха нейният подарък, настоя сама да ги дам на теб.
Добре си направил. Всичко да беше останало на Костадин, нищо нямаше да стигне до нас. Много му трябва, а ние луди работим, а той всичко получава…
Не ѝ давай нищо, задръж ги, нужни са ти. Майка ти тогава излъга, сигурен съм.
Наистина? Разкажи…
Ще ти разкажа…
Майка ѝ вече рядко идва, краката я болят. Костадин все е зает нали все го лъжат. Гергана и Николай живеят спокойно, с децата си щастливи са. Димитър идва често на гости. Животът върви, всеки кове сам съдбата си…
