Георги, здрасти. Взимаш ли Кристо от детската градина? пита Радостина, развълнувана и бърза.
Аз? Не. Защо аз? отговаря съпругът, задавайки срещен въпрос.
А кой, Георги? Сутрин ти казах, че ще се забавя. Имам проект за предаване в петък, не мога да подведа всички.
А аз чакам бояджия, да дойде. Ти каза, че ще се забавиш, а не че ще вземеш сина.
Не разбра, Георги, вика Радостина, викайки телефона.
От голямото панорамно прозорче в офиса се отразяват светлините на вечерния София. Едни ярки точки трептят, други се включват и гаснат. Радостина пръска косата си с пръсти, размахва глава и силно издиша. На часовника е без пет минути седем.
Това е петият път този месец, когато родителите не успяват да вземат сина от детската градина преди затваряне.
Добър вечер, господин Михайлов, набира Радостина познатия номер. Да, задръстване. Вече тръгвам. Но всичко е мътно.
Не се притеснявай, Радо, сега ще взема Кристо, отговаря на другия край.
Стефан Михайлов е далечен роднина на Радостина. Живее сам в едностаен апартамент, под чиито прозорци се намира детска градина. Преди година, когато синът й получи място в градина далеч от дома, тя си спомня за Стефан, който последните пет години е работил на пенсия в същото заведение и я помага да намери място за Кристо близо до дома.
Стефан с удоволствие се съгласява да помогне, и Кристо започва да ходи в градината до апартамента. Първият път Радостина наистина закъснява и стои в задръстване, затова отново се обръща към далечния роднина.
Отново, и отново.
Стефан, който отдавна не е посещавал любимата си детска градина, се радва да се върне и да общува с децата, особено с роднина, макар и далечен. Кристо е спокоен, усмихнат момче, което кара Стефан да харесва времето, прекарано с него.
Познатата калята скърца радостно, посреща госта. Пожилата ръка отваря бързо входната врата, после втората. Входа се изпълва ароматът от кухнята. В малкия хол зад обикновената маса седи охранителят, пред него стои компютър.
Михайлов, здравей. Още те видях пред калята. Отново закъсня.
Отново, Гошо, не се ядосвай.
Стефан не отводи очи от Кристо, който седи на малкия диван и гледа часовника на стената.
Открих едната обувка, другата още не, а варежките сложих да сушат на радиатора.
По-рано се събуди, иначе ще чакаш по-дълго.
Здравей, дядо Стефан.
Здравей, Кристо, мъдрото сърце погалва момчето по главата. Вземи шапката, да излезем. Варежките са тук. Добре. Чао, Гошо.
Довиждане.
Стефан хваща Кристо за ръката и излизат навън. Малката ръка е по-топла от неговата, това му се усеща веднага.
Охранителят те пусна толкова рано.
Възпитателката се приготвя за зъболекар. Аз се обличам, а тя тръгва.
Какво ново днес?
С пластелин правехме снежен човек, се засмя Кристо. Не разбрах защо снежен човек, а не Дядо Коледа или Снегурочка, ако темата е Нова година?
Ами развиваме фината моторика, а не е лесно да се направи топка.
Мамата отново закъсня, спря момчето и тъжен поглед хвърля към мъжа.
Стои в задръстване, обади се. Скоро ще дойде.
Кристо, успокоен, стисна ръката по-здраво.
Често, когато времето позволява, Стефан и Кристо чакат родителите на площадката пред къщата, но най-често се качват в апартамента. Кристо разглежда странни предмети, пита за какво са и се учудва, че може да ги докосва. В дома не се допуска докосването на ценни вещи.
От офиса до детската градина са тридесетчетиридесет минути, но вечерните задръствания късняват Радостина. Днес тя пристига едва в осем.
Усещам се неудобно пред вас, Стефан, казва тя.
Нищо, не е трудно. Поиграем, изпием чай.
Радостина се бърза, обличайки Кристо.
Мам, мога сам.
Трябва да побързаме, Кристо.
Тя леко дърпа сина, причинявайки му дискомфорт, но той търпеливо издържа.
У дома Радостина вече не сменя дрехите на сина, оставяйки ги в коридора. Съпругът още не е пристигнал.
Гладен ли си?
Не, ядох в градината и пих чай при дядо.
Той не е дядо! казва Радостина с нотка гняв. Ти имаш дядо Сашо и Войко, но те са далеч.
Къде са? Защо са далеч и никога не идват? попита Кристо, още не разбирайки, че майка му ще избухне от въпроса.
Той затворил ушите, докато майката вика, после се оттегля в своята стая.
Когато Георги се прибира у дома, и той получава част от напрежението. Радостина излива натрупания негатив към съпруга.
Няма нужда да викаш. Чух всичко още в седем часа. Ще взема сина, ако не можеш, но трябва да ме предупредиш предварително. И още ако ти толкова натоварва работата, може да се уволниш и да останеш вкъщи?
Добре. Ще имаш достатъчно клиенти за един месец, ще спечеш пари, а след това ще живеем само от макарони, защото не е сезон. Благодаря.
Две години живеехме така.
Живяхме. Вярно е, че използвах детските помощи за храна, а не за дете.
Тонът се вдига. Кристо влезе в кухнята, но, усещайки се ненужен, се върна в стаята си, без никой да го забележи.
Искаш ли да поема домашните задължения и да напусна СТО?
Може би.
Не съм готов. Това е проектът ми, мечтата ми.
Радостина се приближава до прозореца и се обръща. Георги тъжен въздето си, разбирайки, че вечерята се отменя, и излиза в хола.
Папо, папо, виж колко се върти колелото ми.
Да, да, отговаря Георги, без да вдигне поглед от телефона.
На следващия ден Радостина се връща от работа много късно. Георги вече е у дома, излиза от вратата и казва Здравей, но в кухнята се чува шипене и той се връща обратно.
Кристо нахрани ли? Спи ли?
Георги се обръща с тиган в ръка и погледа съпругата уплашено.
Трябваше да вземеш сина от градината.
Радостина се напряга, после се усмихва.
Шегуваш се? Къде е той?
Сериозно, Кристо не е у дома.
Тя хвърля се към чантата в коридора, хваща телефона.
Той спи, вече е в леглото. отговаря Стефан Михайлов на обаждането.
Бягам, будете го, нека се облече.
Радостина не чака асансьора, бяга по стълбите до третия етаж. Стефан отваря вратата те вече са пред нея.
Много съм благодарна, Стефан, благодаря.
Няма за какво, само ме предупреди. Днес охранителят ми се обади, имаше твой номер.
По пътя към вкъщи Радостина мълчи. Понякога спира, като иска да каже нещо на сина, но веднага го хваща за ръка и продължават.
Ще живея при Стефан цялата седмица, а уикендите вие ще ме взимате.
Какво говориш, момче? Обичаме те.
Ако ме обичате, защо не ме взимате навреме? Срам ме е пред възпитателката, а охранителят е приятел ми.
Обещавам, няма да се повтори. Утре предавам проекта и няма да закъснявам.
Наистина?
Наистина.
В петък Радостина предава проекта и дори по-рано взима Кристо от градината. Всички се успокояват и неприятностите избледняват.
Новогодишната суетa обединява семейството. Прекарват повече време заедно, тези дни са най-щастливи. Кристо се радва, защото отдавна не се смееше, не караше се на кънки и не се шегуваше. Баща прегръща майка, целува я, после хваща Кристо и го подскача във въздуха. Весело е, прекалено.
След това се връщат към будните дни, родителите отиват на работа, Кристо отива в градината.
В сряда трябва да е в друг град. Ще замина в понеделник и ще се върна в петък. Уикендите ще бъдат у дома, казва Георги по време на вечеря.
Тази седмица? пита жена му.
Не, следващата. Днес вече е сряда.
Точно така, отговаря Радостина, като вкарва в устата си вилица, но спира. Погледни, аз имам командировка от понеделник за една седмица.
Откажи я. Аз ще шофирам, не мога да променя пътуването.
И аз не мога. Билети са купени, никой няма да ми замени.
Обади се на майка ти, нека дойде и се грижи за Кристо.
Моята е заетa, майка й е болна.
Пък майка ти е лекар, никой й няма да даде отпуск за седмица.
Георги хвърля вилицата и се изправят от масата.
Къде беше преди командировката? не успява да се сдържи Радостина.
На следващия ден, след като вземе Кристо от градината, Радостина отива при Стефан.
Имаме безизходна ситуация, казва тя.
Разбирам, без проблем.
Ще купя хранителни стоки в неделя или ще оставя пари.
Не са нужни пари, всичко имам. Само мисля скоро е сезонът за градината, а “Ласточка” ми не е в изправност. Може би Георги да помогне?
Разбира се, Стефане, не се тревожи.
Кристо се усмихва загадъчно, а Стефан му мигва съучастнически. Двамата вече имат свои тайни и знаят, че от сряда ще има работа. Стефан изважда от шкафа запрашена кутия, пълна със стари, но скъпоценя за сърцето му вещи, които с Кристо трябва да разгледат.
Минава месец и Стефан му напомня, че Радостина обеща да помогне с ремонта на колата.
Разбира се, Георги ще се обади, щом се освободи, уверява тя.
Но февруари и март пристигат бързо. Стефан сам би могъл да поправи “Ласточка”, ако не беше болен от гърба, а и с помощник. В гаража му няма достатъчно място, затова трябва да премести старата кола. Той търпеливо изчаква.
В началото на април, когато Стефан отново взема Кристо от градината, идва баща му.
Помня, Стефане, отново имаш работа.
Не бързам, разбирам, искам да успея преди сезона за градината. На майските празници обикновено нося разсад към къщата.
Ще успеем, махна ръка Георги.
Пролетта тази година се задържа в южната част и не се стреми към Уралските планини. Стефан, без да чака Георги, наема камион и превози всички свои вещи и разсад до къщата. Преприятелят чист въздух предпочита пред задушния град. От май до септември, когато времето позволява, пенсионерът се занимава с посадки, събиране на реколта и
