— Мамо, какво правиш тук? — учудва се Божана, като вижда майка си в женска консултация в София.
— Ох, Бояна, а ти имаш ли преглед днес? А ти ми вчера нищо не каза… — срамежливо спуска очи Светла.
— Мам, това е за бременните. Защо си тук? — Божана полага ръка върху кръговия корем.
— Бояна, исках да ти кажа… — жената се обръща, подбирайки думи. — В общи линии, и аз очаквам дете.
Света ражда Божана, когато е на осемнадесет. Бащата на момичето не се интересува от нея, плаща късни издръжки, само през съд.
Но Светла се жертва за дъщеря си. Работи на две места, нощем шие поръчки. Приятелките клатят глави: „Защо се натискаш толкова? Ще си изгориш младостта!“ Света не слуша – иска само Божана да няма нужда от нищо. Най‑добрият шоколад, модерни якета, скъпи кукли – всичко, което търси дъщеря, е у дома. Света се лишава от всичко, но Божана никога не се чувства лишена.
Божана свиква с лукса. Не брои пари – иска, купува, дори успява да пътува до морето с клас. Когато настъпи време за университет, избира най‑престижния Висш институт, платното отделение. Света не възразява.
На трети курс Божана среща Димитър. Той е по‑голям, завършва учението си. Света веднага го харесва – сериозен младеж с глава на раменете. Тя се радва: най‑накрая дъщеря ще има стабилен съпруг, опора. Дори ако ражда, няма да остане сама.
И така се случва. Божана забременява. Димитър веднага предлага ръка и сърце, организират лъскава сватба. Половината от парите внасят родителите на Димитър, другата половина – Света, а също им подаряват и пътуване до Слънчев бряг за младоженците.
— Димо, хайде да се разходим, — предлага Божана.
— Добре, времето е чудесно, а ново кафене отвори до парка. Ще влезем, ще похапнем, — усмихва се съпругът, галейки корема й.
Разхождат се в парка, хранят гълъби, после влизат в кафенето. Тъкмо се седят, Божана внезапно избледнява.
— Какво става? — се притеснява Димитър.
— Майка… — казва тя накратко.
От другата маса Света с непознат мъж.
— О, точно! — обръща се Димитър.
Света ги забелязва, срамежливо се усмихва.
— Хайде да ги поздравим. Кой е с нея? — започва да се изправя Димитър.
— Не, няма да вървим. И не искам да гледам! — вдига се Божана и избягва навън.
Димитър плаща сметката и я настигва. На тротоара Божана вече спори с майка си:
— Кой е той? Не забрави, скоро ще бъдеш баба!
— Божанче, вече си възрастна. Аз те отгледах, разве не ми се полага свой живот?
Димитър се намесва учтиво:
— Всичко е наред, Света Викторовна?
— Димчо, нищо…
— Хайде! — Божана хвърля ръка на съпруга и почти тръгва.
Божана винаги е смятала, че майка й й принадлежи само на нея. Не допуска мисълта, че Света би могла да има мъж. Тя сама не е срещала никого от години – се страхува как ще реагира дъщеря.
Два години по‑рано нейният шеф, Игор, започва да я ухажва. Той отдавна харесва Света, но тя не прави крачка. Когато той прояви интерес, тя се предава. Започват да се виждат. Игор я кани да се премести при него. Света се съпротивлява, но в крайна сметка се съгласява. Как да обясни това на Божана, не знае. И така се случва… неуспешна среща.
След това Света разбира, че е бременна. На четиридесет и три – късно, но аборт не е опция. Игор е в екстаз – никога не е имал деца, сега очаква син или дъщеря.
След кафето Божана спира да отговаря на обаждания. Какво се случва, Димитър й разказва. По-късно нова среща в консултацията я отдалечава още повече. Тя блокира номера, игнорира съобщения.
Раждането на внучка Света чува от зетя.
— Момиче, 53 см, 3200 г! — радостно съобщава Димитър.
— Поздравления! Можем ли да дойдём? Искам да я видя, — почти плаче Света.
— Ще се опитам да убедя Божана…
Но тя отказва категорично. Света е притеснена, макар и сама да е на шестия месец, а лекарите забраняват вълнение. Четири месеца по-късно ражда момиче. Пише на Божана, че сега има сестра. Отговор – тишина. Само Димитър изпраща букет и се обажда.
Годините преминават. Дъщерите растат. Божана и Димитър наричат дъщеря си Калина. Света с Игор – Надежда, в чест на бабата. Понякога Димитър изпраща снимки: „Първи зъб!“ или „Тя вече ходи сама!“ Света се надява, че към първия клас Божана ще се смекчи. Но тя стои твърдо – изглежда, че няма за какво да се обижда.
На рожденния ден на седемгодишната Калина Света се обажда на Димо:
— Елате при нас с Калина. Много очакваме.
— Ще се опитам да я убедя…
Вечерта Димитър предава поканата.
— Не ще отидем, — отрязва Божана.
— Това е майка ти и сестра ти, — се опитва да я убеди съпругът.
— Тя ме предаде. Не искам да я виждам.
Така живеят отделно. Света с Игор в къща в планината, а Божана с Димитър в жилищен квартал. Понякога от общи познати Божана чува: „Тя е в болница“, „Надежда има температура“. Дълбоко в душата й иска да дойде, да я прегърне, както преди. Но завист и гняв надделяват.
— Димо, трябва още ленти за Калина и нова блуза, — казва Божана по време на вечеря.
— Ще успеем. Не вярвам, че вече са изминали седем години…
— Майко, мога ли да не ходя на английски? — втурва се в кухнята Калина.
— Не! Променихме апартамента за тази школа! — твърдо отговаря Божана.
Тя, както някога Света, се стреми да даде най‑доброто на дъщеря си.
Първи септември. Димитър взема отпуск, за да придружи Калина в първи клас. Пътуват далеч, но в престижно училище с езиков профил.
Звънец, поздравления, пожелания…
— 1‑А! — обявява учителката.
— Нашата! — шепне Божана, водейки дъщеря си към групата.
В тълпата от родители вижда майка си. Секунда – очите им се срещат. И двете започват да плачат, сълзите, натрупани от години, се изливат по бузите им. Света я прегръща силно, както беше в детството, и в този миг всички обиди се разтварят, сякаш никога не са съществували.
